Решение № 11990 от 22.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Симеонова, подадена чрез процесуалния представител адв. Дундов, срещу Решение 3149 от 10.05.2022 г., постановено по адм. дело 9240/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 18-9353/23.08.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателката е била уведомена за образуваното административно производство. Възразява се още, че съдът не е обсъдил възражението за немотивираност на заповедта от гледна точка на това коя хипотеза на чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е налице според административния орган на грешка или на непълнота, както и в какво се състои всяка от тях. Според касатора съдът е изложил повърхностни, фрагментарни и формални мотиви. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът началник на СГКК София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът И. Коцев, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И. Симеонова срещу заповед 18-9353/23.08.2021 г. на началника на СГКК София , с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Панчарево, община Столична, одобрена със заповед РД-18-24/02.02.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в: нанасянето на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор 55419.6706.785.11.2, находящ се на ет. 3 в одобрената КККР, представляващи апартамент без посочен номер на втори етаж по документ за собственост и собственост на И. Коцев, както и промяна в местоположението на самостоятелен обект с идентификатор 55419.6706.785.11.1, находящ се на ет. 1, представляващ апартамент без посочен номер, с площ преди и след промяната 130 кв. м., собственост на И. Симеонова. Заповедта е издадена по заявление вх. 01-235252/28.04.2021 г., подадено от И. Коцев. Съгласно приложен по делото нотариален акт 37, том I, рег. 1220, дело 30/2012 г. жалбоподателката се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55419.6706.785.11.1. В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която заявеният за нанасяне обект с проектен идентификатор 55419.6706.785.11.2 представлява обособена част от сградата със самостоятелно функционално предназначение - жилище /апартамент/, като сградата, в която е нанесен този обект се състои от три надземни етажа и южната част от първия етаж е полувкопана в терена, поради стръмния наклон. Вещото е лице е констатирало още, че самостоятелен обект с идентификатор 55419.6706.785.11.1 погрешно е нанесен на 1-ви етаж, на който реално се намират мазетата, вместо на първи жилищен етаж /втори по КККР/, на който в действителност се намира обектът, както и че този обект не се засяга от изменението на КККР, състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект на трети /втори жилищен/ етаж. По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която новонанесеният обект отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда, защото има самостоятелна функция като жилищен обект и е обект на собственост, както и мазетата в сградата представляват партерен етаж, които в западната част, поради денивелацията на терена, са вкопани в него, но от другите страни са над терена. Според вещото лице трети етаж от постройката е самостоятелен обект в сградата, а партерният етаж, т.е. мазетата, не е самостоятелен обект, тъй като не отговаря на изискванията, но представлява етаж от постройката, тъй като е с височина по-голяма от 1.5 м. над терена, като за да е мазе, трябва изцяло или повече от половината височина да е под земята. В заключението е посочено още, че по старите норми сградата с партерен етаж е двуетажна, но към настоящия момент е триетажна сграда. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и целта на закона. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като по делото се установява, че същата е била уведомена по реда на чл. 18а от АПК за образуваното производство, като уведомлението е връчено на адв. Дундов на 31.08.2021 г. Позовавайки се на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съдът е обосновал извод, че процесният имот представлява самостоятелен обект в сграда, съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР същият представлява обособена част от сградата, находящ се на трети етаж, може да се използва самостоятелно и е обект на собственост, както и че сградата, в която се намира е с три етажа, тъй като отразените в нотариалните актове мазета по своята същност представляват партерен етаж. Според административния съд не се установява от събраните по делото доказателства процесният обект да представлява незаконен строеж, но и дори това да е така, посоченото обстоятелство е неотносимо в конкретния случай, тъй като целта на КККР е да отрази действителното състояние на недвижимите имоти, съгласно фактическото им разположение върху територията. Прието е от съда също така, че е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че след като собственият й обект с идентификатор 55419.6706.785.11.1 е нанесен в КККР на 1-ви етаж, то незаконосъобразно процесният обект, който се намира непосредствено над нейния обект, е вписан на 3-ти етаж. Доколкото по делото се установява, че сградата е на три етажа, то съдът е обосновал извод, че посочването в КККР на имота, собственост на жалбоподателката, като обект на първи етаж, представлява грешка, която следва да бъде отстранена по надлежния ред по ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и при спазване на административно-производствените правила. Неоснователно се явява възражението на касаторката, че съдът неправилно е приел, че същата е била уведомена за образуваното административно производство. Действително, при обосноваване извода си за валидно уведомяване на жалбоподателката за започване на административното производство съдът неправилно се позовава на връчено на адв. Дундов на 31.08.2021 г. уведомление за издаване на процесната заповед. Това обстоятелство обаче не променя формирания извод за спазване на административно-производствените правила при постановяване на заповедта, доколкото по делото безспорно се установява от приложената административна преписка, че на 11.05.2021 г. жалбоподателката е била уведомена по телефона за образуваното административно производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, съгласно съставен протокол от инж. Кюркчийска старши експерт АО при СГКК София /стр. 71 от адм. дело 9240/2021г./. Правилно съдът приема също така, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на очертанията и размерите на обектите по съответните документи за собственост и действителното им състояние. Основните кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР са: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2012 г., а не след одобряването й. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на КККР, тъй като от събраните по делото доказателства, включително и приетите основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че е налице несъответствие по отношение съществуващите в сграда с идентификатор 55419.6706.785.11 самостоятелни обекти спрямо съществуващото на място положение. Съгласно заключението на вещото лице по основната съдебно-техническа експертиза първоначално в КККР сградата, в която се намират процесните обекти е била нанесена като пет отделни сгради, като впоследствие по заявление на праводателката на касаторката през 2012 г. контурът на сградата е бил коригиран и същата е нанесена като триетажна жилищна сграда с идентификатор 55419.6706.785.11, като със същата промяна в КККР е нанесен и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55419.6706.785.11.1, собственост на касаторката, на 1-ви етаж. Видно от заключенията на вещите лица заявеният за нанасяне самостоятелен обект с проектен идентификатор 55419.6706.785.11.2 представлява обособена част от сградата със самостоятелно функционално предназначение - жилище /апартамент/, която сграда се състои от три надземни етажа, като южната част от партерния етаж, в който се намират мазетата, е полувкопана в терена, поради стръмния наклон, и той представлява етаж от постройката, тъй като е с височина по-голяма от 1.5 м. над терена. От приетите по делото доказателства се установява също така, че самостоятелен обект с проектен идентификатор 55419.6706.785.11.2 се намира на 3-ти етаж от сградата /втори жилищен/. При тези данни съдът правилно приема, че е налице несъответствие в данните на недвижимия имот спрямо действителното му състояние /чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР/, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 54, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗКИР, както и че сграда с идентификатор 55419.6706.785.11 се състои от три надземни етажа в съответствие с нормата на § 5, т. 50 от ДР на ЗУТ. С оглед на това и доколкото в процесния случай безспорно се установява по делото, че е налице несъответствие по отношение на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 55419.6706.785.11, с действителното положение на място, както и че новонанесеният обект с проектен идентификатор 55419.6706.785.11.2 представлява обособена част от сградата със самостоятелно функционално предназначение, то като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че дали строителството на процесния обект е извършено съобразно изискването на закона е факт, който е ирелевантен в настоящия случай, тъй като бе посочено по-горе обектите на кадастъра се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. Неоснователни са възраженията по касационната жалба за неправилно посочване по отношение собствения на оспорващата самостоятелен обект на първи етаж, след като процесният, който е над нейния, се нанася на трети етаж. Както и правилно е посочил първоинстанционният съд, така установеното представлява грешка, по отношение на която няма законова пречка и преклузия за сезиране на началника на СГКК с ново искане от страна на касаторката за отразяване на нанесения самостоятелен обект в сградата, съобразно действителното му очертание по отношение етажността. Неоснователен е и довода на касаторката, че административният орган не е посочил в конкретния случай дали е налице непълнота или грешка и в какво се състои всяка от тях. От една страна от мотивите на оспорената заповед е видно, че в случая административният орган е отстранил непълнота в КККР. От друга страна доколкото и непълнота, и грешката са определени като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, то не следва изрично в мотивите на акта административният орган изрично да сочи дали е налице непълнота или грешка. В тази връзка следва да се има предвид също така, че неправилно в касационната жалба се сочи, че според административния орган в случая се отстранява грешка в КККР свързана със собствения на касаторката самостоятелен обект. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че не се отстранява допусната грешка при нанасянето на самостоятелен обект с идентификатор 55419.6706.785.11.1, чиято площ и разположение не се засягат от процесното изменение на КККР. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касаторката основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,