Решение № 5412 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 898/2009 г.

Решение № 5412 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 898/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СД "Нели - 91 - Ганчев, Атанасов и сие" срещу Решение № 1578/25.11.08 г. по адм. д. 1794/07 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 08000202/08.06.07 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Добрич, потвърден с Решение № 602/20.08.07 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 1578/25.11.08 г. по адм. д. 1794/07 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на СД "Нели - 91 - Ганчев, Атанасов и сие" против РА № 08000202/08.06.07 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 602/20.08.07 г. на Д "ОУИ", с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от ЕТ "Бенекс 94 - Иван Бенев" в размер на 140 093,81 лв., от "Геотранс" ЕООД в размер на 7483,24 лв. и от "Пламасвет" ООД в размер на 28542,05 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, като допуснатото процесуално нарушение при подписване на ревизионния доклад не се е отразило върху действителността и законосъобразността на РА. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, представляващи извадки от счетоводствата на всеки един от отделните доставчици, заключението на вещото лице, което ги е анализирало, включително и обясненията на вещото лице за местонахождението на счетоводствата им, от които е приел, че не се установява данъкът по спорните фактури да е редовно начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалността на фактурираните доставки. АС-Варна е обсъдил, че не са налице предпоставките на чл. 109, ал. 12, т. 1 във връзка с чл. 109, ал. 11 от ДПК (отм.) за отказ да бъде признато право на данъчен кредит, но позоваването от страна на ревизиращия екип на това правно основание не е довело до незаконосъобразност на РА при липса а основание за възникване на правото на данъчен кредит на основание чл. 64 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея не се съдържат никакви оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново фактическите и правни доводи на СД "Нели - 91 - Ганчев, Атанасов и сие" от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд много обстойно и задълбочено е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Основният спор между страните се свежда до това дали данъкът по спорните данъчни фактури е начислен от доставчиците като регистрирани по ЗДДС лица чрез отразяването им в отчетните регистри по чл. 104 и в подадена справка-декларация. С оглед обстоятелството, че в касационната жалба не се съдържат никакви конкретни касационни доводи, освен възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК без да се конкретизиране в какво се изразява необосноваността и незаконосъобразността на съдебното решение, касационната инстанция е длъжна на основание чл. 218, ал. 2 от АПК да извърши служебно проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е действително и процесуално допустимо като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал напълно съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон към датата на издаване на спорните данъчни фактури. При преценка действителността на РА съдът правилно е приел, че липсата на подписа на Райчо Райчев (член на екипа от ревизори) върху ревизионния доклад не представлява такова особено съществено процесуално нарушение, което да доведе до нищожност на РА, който е издаден и подписан от Райчо Райчев като орган, на който е възложено с отделна заповед по чл. 119 от ДОПК. Решаващият съд не е допуснал процесуални нарушения при преценка заключението на вещото лице Христоско Богданов, включително като се е съобразил и с неговите обяснения в съдебни заседания на 24.03.08 г. и 21.04.08 г. Неоснователно е възражението на СД "Нели - 91 - Ганчев, Атанасов и сие", че е налице противоречие между изводите на АС - Варна относно правната възможност счетоводството на ЕТ "Бенекс 94 - Иван Бенев" да се намира у Иван Бенев и фактическите констатации относно представени документи в ревизионно производство на "Бенита" ЕООД, друг получател на доставки от ЕТ "Бенекс 94 - Иван Бенев". Посочените в касационната жалба доводи не се потвърждават от Ревизионен доклад № 3062/23.11.07 г., според който и в друго ревизионно производство не е намерен представител на правоприемника на ЕТ "Бенекс 94 - Иван Бенев", който да представи исканите документи. На всички останали доводи в касационната жалба относно установените факти и приложимия закон административният съд е изложил много подробни мотиви в обжалваното решение, поради което настоящата инстанция намира, че поради липса на допуснати нарушения не е необходимо да бъдат възпроизвеждани правилните изводи на първоинстанционния съд. Правилни са изводите на АС-Варна, че не е доказано начисляване на данъка от доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и не са представени доказателства, от които да се установява реално осъществяване на доставки по спорните данъчни фактури. По изложените съображения касационната инстанция намира, че в съответствие с правилата на доказателствения процес административният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя не са доказани. Неоснователно е възражението на касатора, че от заключението на вещото лице може да бъде прието за доказано начисляването на данъка по всяка една от фактурите, защото вещото лице е обяснило, че не е извършило фактическа проверка в счетоводствата на доставчиците, а на документи, които се намират по делото и са му представени от различни лица. По отношение на доставчика "Пламасвет" ООД въобще не е извършвана проверка на счетоводството му. Следователно извода на вещото лице, че данъкът следва да се счита начислен не обвързва решаващия съд, защото представлява правен извод, а не отговор на допустими въпроси към съдебна експертиза. От установените от заключението факти съдът е направил извод, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Този правен извод на АС - Варна е съобразен с трайната съдебна практика. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Първо "А" отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не е представляван в открито съдебно заседание, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо "А" отделение