Решение № 6516 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2015 г.

Решение № 6516 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13887/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Палиник" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена от пълномощникът адв. Илиев срещу решение № 1433/24.06.2015 г. по адм. д. № 1294/2014 г. по описа на Административен съд- Варна. С доводи за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна не взема становище по касационната жалба. Ответникът министър на околната среда и водите, чрез юрк. Митева излага становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и правилност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Ответникът министър на регионалното развитие и благоустройството, в писмено възражение по жалбата, оспорва нейната основателност и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение, поради правилно възприемане на действащия правен режим на чл. 35а ЗКИР и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началника на СГКК-Варна, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри в частта за ПИ65259.501.5 и ПИ65259.501.6, образувани от ПИ № 025005 по КВС на с. Самотино, община Бяла, област Варна. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена процедура по реда на чл. 35а ЗКИР, без допуснати съществени административно-производствени нарушения. Изложени са подробни мотиви по възприетата от съда фактическа обстановка, вида на производството по чл. 35а ЗКИР и надлежното сезиране по чл. 35а ЗКИР /редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 49/13.06.2014 г./ със съвместна заповед от 18.04.2013 г. на МРРБ и МОСВ, т. е. по искане на собственика "за отделен имот или група имоти". Прието е също, че Държавата като субект на правото на собственост е упражнила чрез органите си на изпълнителна власт /министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие/ правото си по чл. 35а ЗКИР да иска откриване на производство по създаване на кадастрална карта и регистри за група имоти в чертите на собствеността й, за удостоверяване на която не е необходим Акт за държавна собственост, с оглед законовата регламентация на чл. 6, ал. 4, 5 и 6 ЗУЧК, във вр. с чл. 6, ал. 11 ЗУЧК /обн. ДВ бр. 40/2014 г., изм. ДВ бр. 98/2014 г./. Изложени са мотиви и за изискването на § 31 ПРЗ от ЗУЧК, като е кредитирано изцяло заключението на повторната експертиза, установила наличие на пясъчни дюни /облесени и сиви дюни/ в ПИ65259.501.6, нанесен като самостоятелен, образуван от ПИ № 025005 по КВС. Така постановеното решение е незаконосъобразно по следните съображения: Безспорно е обстоятелството, че за процесните имоти и територията, в която попадат няма одобрена кадастрална карта към момента на откриване на производството по изработване на КККР, одобрени с процесната заповед. Безспорно е и обстоятелството, че производството е открито със заповед № РД-16-03-4/10.06. 2013 г. на началника на СГКК - Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Следователно към датата на откриване на производството е приложима нормата на чл. 35а ЗКИР, в редакцията на бр. 36 от 2004 г., ДВ, която гласи, че "Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика или инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка", т. е. регламентирано е изключение от правилото по предходния чл. 35, ал. 1 ЗКИР, съгласно който производството се открива по инициатива и със заповед на изпълнителния директор на АГКК. От това следва, че към 10.06.2013 г., нито изпълнителния директор директор на АГКК, нито началникът на СГКК - Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на чл. 35а от ЗКИР при липса на надлежно искане от собственика, респ. инвеститора. Неправилен е извода на административният съд, че липсата на акт за държавна собственост не рефлектира върху правото на Държавата, упражнено съвместно от министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие, да поиска откриване на производството по чл. 35а ЗКИР. Нормата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ прогласява, че пясъчните дюни са публична държавна собственост, но не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която разпоредба държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Акта за държавна собственост е именно легитимиращия държавата документ като носител на правото на публична държавна собственост, който точно определя индивидуализиращите пределите на правото на държавна собственост - точния обем, местонахождение и т. н. на обекта, в случая "пясъчни дюни". В този смисъл е и изискването на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. - "Морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост". Следователно се явява необосновано игнорирането на цитираната норма от административния съд, тъй като нормата е действаща и не противоречи на § 31 ПЗР от ЗИДЗУЧК, който визира задължение за предоставяне информация на АГКК за отразяване на пясъчните дюни в кадастралната карта, но не касае изготвяне, респ. неизготвяне на акта за държавна собственост. Освен това по силата на чл. 31 ЗКИР, Наредбата допълва и конкретизира реда по ЗКИР за отразяване на обекти в КККР, към който препраща ал. 6 на чл. 6 ЗУЧК. От изложеното следва, че не е налице надлежно задвижена от собственика процедура, а сезирането на АГКК със съвместната заповед от 18.04.2013 г. на министъра на МРРБ и министъра на МОСВ, не съставлява искане от собственика по чл. 35а ЗКИР /бр. бр. 36 от 2004 г., ДВ/ . Липсата на надлежно искане сочи, че не са били налице условията за образуване на производство по реда на чл. 35б във връзка с чл. 35а ЗКИР, т. е. производството е следвало да протече по общия ред. Следователно процесната заповед е издадена при нарушение на административно-производствените правила, от категорията на съществените, опорочаващо административното производство изначално и водещо до нищожност на издадения краен акт, приключващ процедурата -оспорената заповед за одобряване на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР на КККР. Липсва и изискуемата компетентност на началникът на СГКК - Варна по аргумент от чл. 49а, ал. 3 във връзка с ал. 1 ЗКИР. Като не е прогласил тази нищожност по реда на чл. 168, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, административния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се следва произнасяне по същество от настоящата инстанция с прогласяване нищожността на заповед № РД-18-03-4/12.02.2014 г. на началника на СГКК-Варна, в оспорената й част. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, СГКК-Варна дължи реално направените разноски по представения списък на разноските, в общ размер от 1025 лв -адв. възнаграждение 1000 лв и 25 лв държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,