Решение № 10431 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2019 г.

Решение № 10431 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Тонев, от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Димитров, срещу Решение № 380 от 03.06.2019 г., постановено по адм. д. № 411/2018 г. по описа на Административен съд Хасково. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –Хасково, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Симеонов взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Хасково се е развило по исковата молба на П. Тонев, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7500 лева представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2017 г. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, съответно установено от съда, пред който е предявен искът за обезщетението незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка от тях. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото, ищеца претендира вреди произтичащи от незаконни действия и бездействия на служители на ответника, а именно - неправилно, неточно и некоректно изчисляване на осигурителният му стаж към 31.12.2015 г. Правилен е изводът на съдът от първата инстанция, че отговора на запитването касаещо трудовия/осигурителен стаж на ответника, не е нормативно уредено, както и че той не представлява по характера си "действие" по смисъла на чл. 204 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от извършването на което да може да се претендират вреди. От ищецът в исковото производство не са представени надлежни доказателства, удостоверяващи твърденията му, че на 14.12.2015 г. е поискал издаване на справка за общ осигурителен стаж от служители на ответника, респ. че такава му е била издадена на същата дата. В тази връзка обосновано, съдът е приел, че са останали недоказани твърденията на ищеца за осъществени от служители на ответника към 14.12.2015 г. действия/бездействия, който се явяват незаконосъобразни. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от неправилно, неточно и некоректно изчисляване на осигурителният му стаж към 31.12.2015 г. Според чл. 4 ЗОДОВ субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от действието на административен орган. Отделно от това претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдените доходи, което в случая не е доказано. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и/или пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице, а пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило, ако длъжникът би изпълнил задължението си съгласно договора. В тази връзка, настоящата инстанция счита, че между твърдените от ищеца пропусната полза и незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не произтича и не е в изпълнение на задължение на ответника, както правилно е приел съдът от първата инстанция. На следващо място, обосновано Административен съд Хасково е отбелязал, че пенсионното производство се развива между лицето, което желае да се пенсионира и съответният пенсионен орган, като същото започва с подаване на писмено заявление на съответното лице, по образец утвърден от управителя на НОИ, към което се прилагат всички документи в оригинал, с които лицето разполага - чл. 1, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителният стаж. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата, в случаите в които заявлението е окомплектовано с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване уведомява лицето за неизправностите, а в случаи че в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, то ръководителя на пенсионното осигуряване следва да издаде разпореждането си въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО (данните подадени от осигурителите, включващи и дните в осигуряване). В случая твърдяната вреда, изразяваща се в пропуснати ползи от неполучени пенсии за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2017 г., не е в резултат нито на поведението на ответника, нито на негови служители, а е в резултат на бездействието на самия ищец да подаде съответно заявление и по този начин да инициира производство пред компетентните органи на ТП на НОИ. По тези съображения правилно е прието в обжалваното решение, че от представените по делото доказателства не се установява и причинна връзка между от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника и настъпване на претендираните като пропуснати ползи вреди. Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Заключението на изготвената по делото експертиза не налага извод за основателност на предявения иск. В подкрепа на това е безспорно установeно от приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, че към 01.12.2015 г. ищецът не е отговарял на изискванията на чл. 68, ал. 2 от КСО и не е могъл да се възползва от благоприятната разпоредба на пар. 49 от ПЗР на ЗИД на КСО, обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., да продължи да работи и наред с това да получава лична пенсия за ОСВ от 01.01.2016 г., до 12.04.2017 г., когато такава му е била отпусната с разпореждане на пенсионен орган при ТП на НОИ-Хасково. За пълнота на изложението, настоящия състав на касационната инстанция, счита че твърдените вреди не биха могли да произтекат от издаването на въпросната справка за осигурителния му стаж. Правото на пенсия не се установява от съда в исковото производство, а по реда разписан в Кодекса за социално осигуряване. Водим от изложеното, правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за който е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които да произтича сочената в случая отговорност. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Претендираните последици, настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Предявеният иск, като неоснователен, правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение