Решение № 425 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2011 г.

Решение № 425 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Чепеларе, против решение № 77/14.03.2011 г., постановено по адм. дело № 577/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 375/23.09.2010 г. на Кмета на Община Чепеларе. В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт, тъй като съдът не е взел предвид, че с проекта не се урегулират улици - защото те са били предвидени, (а откъм южната страна - и реализирани), още с влезлия в сила план на с. Павелско от 1985 г., с което процесният ПУП - ПРЗ е съобразен. Освен това, с ПУП не се определят нивата на подходите от улиците към имотите - това е предмет на следваща фаза на проектирането, при изготвянето на инвестиционните проекти. Становището на вещото лице, кореспондиращо с това на жалбоподателите, съдържа излишни констатации, неотговарящи на законовите разпоредби, а съвсем не е без значение и фактът, че проектът не засяга по никакъв начин имотът на жалбоподателите, които могат да затворят съществуващия в него нерегламентиран път. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Ответните по жалбата страни - Атанас Николов Вягов, Христо Георгиев Дукински, Йорданка Стоянова Арининска, Атанас Данаилов Стойчев, Никола Атанасов Вягов, Диляна Василева Микова, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Ответникът Стефан Василев Аринински се явява лично и се представлява от адв. Филипова, която оспорва жалбата, настоява решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила, по съображенията, подробно изложени в отговора на касационната жалба. Ответната страна - "МЕМ Интернешънъл" ЕООД, чрез управителя Христо Димитров Михайлов, поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Постъпила е и молба от адв. Петър Мирчев, особен представител на ответника Христо Георгиев Дукински, с характер на писмена защита, в която, без каквато и де е аргументация, се твърди неоснователност и недопустимост на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че заповедта е незаконосъобразна и е издадена в нарушение на чл. 14, ал. 3, пр. 1 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е и основателна. С оспорената заповед, № 375/23.09.2010 г. на кмета на Община Чепеларе, е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ на ПИ № 1855, попадащ в УПИ V-за склад ГО, в кв. 90 по плана на с. Павелско, като се обособяват УПИ V-1855, УПИ IХ-1855, УПИ Х-1855 и УПИ ХI-1855 по регулационните линии, показани с червен, кафяв, зелен и син цвят по графичната част на представения ПУП, с предвидени устройствени показатели на застрояване. За да отмени заповедта, АС - Смолян е приел, че от реализираната улица между кв. 90 и кв. 94 няма достъп до новообразуваните УПИ V-1855 и УПИ IХ-1855 и същата не би могла да обслужва тези имоти, както и че процесният ПУП - ПРЗ на поземлен имот № 1855, попадащ в УПИ-V - за склад "ГО" в кв. 90 по плана на с. Павелско, от който се обособяват четирите отделни УПИ, е приет, без да има разкрита улична регулация и е невъзможно да бъде разкрита такава, с оглед голямата денивелация на терена, както и че обособените нови урегулирани поземлени имоти нямат лице към улицата. Решението е недопустимо, следва да бъде обезсилено, като вместо него се постанови друго, с което се остави без разглеждане жалбата срещу процесния административен акт. Няма спор, че административното производство е започнало по искане на собственика на урегулирания имот № 1855 - "МЕМ Интернешънъл" ЕООД, гр. Асеновград, представлявано от управителя Христо Димитров Михайлов, (нот. акт № 97/2006 г. - л. 59 по делото), по подадено на 10.03.2010 г. заявление и представен към него проект с обяснителна записка, разгледан на заседания на ОЕСУТ, след корекция и издадена заповед № 48/08.02.2010 г. на кмета на община - Чепеларе по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Процесната заповед е издадена от компетентния, съобразно чл. 129, ал. 2 ЗУТ орган, на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ - по съгласие на собствениците на засегнатия имот, предмет на плана, или на лицата с учредени вещни права върху него. Видно е от текстовата и графична част на акта, (а и не се оспорва), че изменението касае само и единствено имот № 1855, собственост на ответното в касацията еднолично дружество - жалбоподателите пред първоинстанционния съд, собственици на съседния имот VI-819, в кв. 94, който не е предмет на заповедта и не е засегнат по никакъв начин от нея, нямат пряк и непосредствен интерес за оспорването й, нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ - не се променят граници, не се отнемат части от имота, не се предвиждат придаваеми части. Затова и съдът в случая се е произнесъл по недопустима жалба. Дори в решението, в частта му досежно допустимостта на жалбата, са изложени мотиви за необходимото съгласие само на възложителя - "МЕМ Интернешънъл" ЕООД, (стр. 3-та, горе), а посоченото в заповедта основание - чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ препраща (по отношение на заинтересованите лица) към чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ - това са собствениците на имотите, предмет на самия план. Имотите са в урбанизирана територия, урегулирани са, а какво ще е конкретното застроително решение, е предмет на застроителния план - промяна не е налице, тъй като утвърдената с предходния план устройствената зона е "Жм", видно от обяснителните записки към проекта, скицата, с предвиждането и за съседните имоти и от съобщението за заповедта. Това, че в резултат на особеностите на терена, (денивелация, изградена подпорна стена) през възстановения на ответниците имот е прокаран нерегламентиран път, осъществяващ понастоящем достъпа до имот № 1855 е ирелевантен факт, който не влияе на законосъобразността на акта, тъй като, както се подчерта, УПИ VI-819 не е засегнат от него, не е включен в предмета му. В самата жалба подробно е описано решението на ОСЗГ - Чепеларе от 2003 г., за възстановяване на нива от 0.266 дка и 0.440 дка и отказа за възстановяване на 140 кв. м, попадали в процесния имот V-за склад ГО, затова и правен интерес по отношение на този имот, предмет на изменението на плана, жалбоподателите нямат. В същата не се и оспорва разкритата улична регулация между кв. 90 и кв. 94, реализирана от южната страна и предвидена от север, а какво е действителното положение на терена, за предвижданото урегулиране е ирелевантно. Жалбоподателите са в правото си да ползват собствения си имот съобразно преценката си, напр. да затворят достъпа до имот № 1855, да премахнат нерегламентирания път, самите те да искат изменение на плана и пр. В случая, собственикът на имот № 1855 е възложител на утвърдения проект, не е възразил по одобряването му, дори пред настоящата инстанция е изразил становище в подкрепа на касационната жалба. С основание в тази връзка се сочи, че е въпрос на бъдещо планиране (чл. 142 и сл., чл. 160 ЗУТ) как реално ще се осъществи достъпа до урегулирания с акта имот. В настоящото производство, ответниците не могат да се позовават на засегнати чужди права, при това УПИ V-1855 и УПИ IХ-1855 имат лице към предвидената от север улица, съобразно действащия от 1985 г. план на селото, затова и по отношение на процесния имот, императивното правило на чл. 14, ал. 3 ЗУТ не е нарушено. Доколкото е налице корекция на уличната регулация, тя касае единствено предвидените за обособяване паркинги, с отнемане на площи от самия имот V-1855. С оглед тези съображения, при наличие на отменителното основание по чл. 209, т. 2, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,