Решение № 9669 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2015 г.

Решение № 9669 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по жалба на И. Вълчев от [населено място], подадена против заповед № РД 46-682/12.08.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят оспорва горепосочената заповед в ЧАСТТА й, в която е вписана площта на земеделските земи – само 343, 000 /триста четиридесет и три/ дка, за които е определено право на обезщетение, в качеството му на наследник на И. Вълчев по заявление вх. № 94-592/4.02.2008 г. до МЗХ. Оспорващият счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна - издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Изразява становище, че наследодателят му е декларирал пасбища, възлизащи на 2000 дка, записани на 3 - ти ред на втора страница от Молбата за ликвидиране и пасбище от 80 дка, записано на 12 - ти ред на втора страница от същата молба. С жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Стоянов развива тезата, че въпреки поправките в горепосочените площи, наследодателят е декларирал общо 2080 дка пасбища и издателят на заповедта е следвало да направи съвкупна преценка и на стойностите на имотите, вписани на трета страница в Молбата за ликвидиране и в другите писмени доказателства. Заявява, че в обжалваната заповед не е посочено защо не се признава обезщетение за двор от 8 дка с къща и чешма, тъй като в Молбата за ликвидиране в тази част няма никаква поправка. Претендира отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразно постановена. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях на л. 53 от настоящото дело. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите /конституиран в съдебно заседание на 21.06.2017 г. като правоприемник на министъра на земеделието и храните, съобразно публ. в ДВ, бр. 37/9.05.2017 г. решение на НС от 4.05.2017 г. за приемане структура на МС, с което в т. 4 Министерството на земеделието и храните е преобразувано в Министерство на земеделието, храните и горите/ оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Петкова и Чавдаров, които в съдебни заседания и с писмени бележки пледират за отхвърляне на оспорването и потвърждаване на процесната заповед като законосъобразно постановена. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че административното производство е образувано по заявление на И. Вълчев, подадено в Министерството на земеделието и храните с вх. № 94-592/04.02.2008 г., в качеството му на наследник на И. Вълчев, в което е вписано, че се иска обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за земеделски земи, описани в архивните документи на И. Тодоров - изселник от Беломорска Тракия през 1920 г. В горепосоченото заявление, прието като писмено доказателство по настоящото дело, е видно, че заявителят не е конкретизирал за кои точно земеделски земи иска предоставяне на обезщетение, както и не е посочил вида на обезщетението. Със заявлението И. Вълчев е представил удостоверение за наследници на И. Вълчев, удостоверение за идентичност на имената на това лице с лице с име И. Тодоров и документи от Централния държавен архив - Свидетелство за етническо малцинство, Молба за ликвидиране и Декларация за изселване, всички съхранявани в опис 12, фонд 719 к на Централния държавен архив. По това заявление е постановена заповед № РД-46-286 от 20.09.2010 г., с която министърът на земеделието и храните е уважил искането за обезщетяване за 313 дка земеделски земи. Тази заповед е отменена с решение № 4445 от 29.03.2011 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 16414/2010 г., в което е прието, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като в него не са включени площите на имотите от молбата за ликвидиране, в които има корекции и задрасквания, съгласно т. 29 от Правилата за работа на комисията по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, издадени на основание заповед № РД-46-559/8.04.2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, по отношение на които правила, тричленният съдебен състав е преценил, че не са приложени като доказателство по делото, не са нормативен акт и не могат да се прилагат вместо законовите разпоредби. Счетено е, че единственото основание за отказ е липсата на някоя от предпоставките по § 66 ППЗСПЗЗ, респ. чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Горепосоченото съдебно решение е оставено в сила с решение № 12960 от 12.10.2011 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, по адм. д. № 7651/2011 г. По заявлението от 4.02.2008 г. е постановена нова заповед № РД 46-519 от 19.06.2012 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, с която на наследниците на И. Вълчев пак е определено обезщетение за 313 дка земеделски земи на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ. Визираната заповед отново е отменена от Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 12866 от 7.10.2013 г., по адм. д. № 10735/2012 г., което е мотивирано, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона. Прието е, че спорната Молба за ликвидиране съдържа зачерквания и поправки, но не става ясно защо не са признати 426 дка ниви, 150 дка гори, 2000 дка пасища и 8 дка дворно място с построена къща и чешма, тъй като в протокола на помощния орган на министъра, няма никакво фактическо обстоятелство, което да сочи на причините да се предложи на министъра за признаване право на обезщетение само за 313 дка земеделски земи и кои са те от всичките описани в молбата. Освен това е акцентирано на обстоятелството, че изслушаното вещо лице в административното производство пред МЗХ е установило, че поправките в Молбата за ликвидиране на първа и втора страница, с изключение на числото 80 на ред 19 от втората страница са изпълнени с почерка на едно и също лице. По тези съображения съдът е отменил заповед № РД 46-519 от 19.06.2012 г. на заместник-министъра на земеделието и храните и е върнал делото като преписка на адм. орган за ново произнасяне по заявлението № 94-592/4.02.2008 г., при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Това съдебно решение е оставено в сила с решение № 7931 от 11.06.2014 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, по адм. д. № 15510/2013 г. В изпълнение на влязлото в сила № 12866 от 7.10.2013 г., по адм. д. № 10735/2012 г. министърът на земеделието е издал заповед № РД-46-373/1.09.2014 г., приета като доказателство по делото, с която е назначена комисия, на която с т. 2 е възложено да разглежда подадените заявления за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗСПЗЗ в срока по § 27 от ЗИДЗСПЗЗ, както и преписки с влезли в сила съдебни решения. С т. 3 от горепосочената заповед е възложено на назначената комисия да изготвя протоколи, съдържащи мотивирани предложения за признаване право на обезщетяване и неговия размер или за отказ от претендираното право на обезщетяване, въз основа на които ще бъдат издавани заповеди по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В случая назначената от възложителя комисия е обективирала работата си в Протокол № 132, отразяващ заседание, проведено на 3.07.2015 г., от съдържанието на който е видно, че в него са изложени подробни съображения относно приетото в адм. производство заключение на вещо лице във връзка с многобройните поправки, зачертавания и добавяния в Молбата за ликвидиране, въз основа на което помощният орган на министъра е приел, че задрасканите и дописани цифри в числата на стр. 2 от Молбата за ликвидиране са посочени от изслушания експерт с вероятност или с алтернативни цифри, поради което комисията не може да установи действителните цифри, показващи площта на имотите, тоест да установи действителната воля на собственика на имотите при изписване на тяхната площ. С оглед на това е счетено, че за комисията остава възможността да определи площта на имотите, подлежащи на обезщетяване, вземайки предвид числата, записани на стр. 2 от Молбата за ликвидиране, които са без задрасквания и дописвания. Освен това в горепосочения протокол е посочено, че не се дължи обезщетение за имотите, посочени в Молбата за ликвидиране, които не са земеделски имоти - изгоряла къща с 8 дка дворно място и чешма, както и гори, които са вписани като 15 или 150 дка. В същия протокол на л. 3 от него са посочени 7 броя земеделски земи, представляващи ниви, индивидуализирани по местност и дка, за които комисията е счела, че следва да се признае право на обезщетение. Въз основа на гореописания протокол № 132 от 3.07.2015 г. е издадена процесната заповед № РД-46-682 от 12.08.2015 г., с която министърът на земеделието и храните на основание чл. 10в, ал. 1. т. 2 ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и ал. 4 ППЗСПЗЗ и горепосочените съдебни решения е определил право на обезщетяване по заявление № 94-592/04.02.2008 г., със заявител И. Вълчев, за 343, 000 /триста четиридесет и три/ дка земеделски земи на наследниците на И. Вълчев, като е разпоредено обезщетението на правоимащите лица да се извърши от ОбС по земеделие, гр. Елхово, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Тази заповед е съобщена на заявителя с писмо с обратна разписка на 6.10.2015 г. Недоволен от издадения индивидуален административен акт, И. Вълчев го оспорва с жалба, подадена на 15.10.2015 г. чрез МЗХ до Върховния административен съд, която е предмет на настоящото дело. При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА: Настоящият съдебен състав намира жалбата на И. Вълчев за ПРОЦЕСУЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на процесния акт, като оспорването е предявено в 14 - дневния преклузивен срок, визиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При осъществената служебна проверка по реда на чл. 146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган - министъра на земеделието и горите, в рамките на правомощието му, изрично посочено в чл. 19а, ал. 3, изречение първо ППЗСПЗЗ. Оспореният административен акт е постановен в законоустановената писмена форма и със съдържанието, регламентирано в нормата на чл. 59, ал. 2 АПК. Процесната заповед е надлежно мотивирана с излагане на подробни правни и фактически основания за издаването й, съдържащи се в цитирания по-горе Протокол № 132 от заседание, проведено на 3.07.2015 г., в който е обективирана работата на назначената от министъра комисия. Същата в съответствие с изискванията на чл. 19а, ал. 3, изречение второ и трето ППЗСПЗЗ е разгледала заявлението на И. Вълчев, съобразила е представеното експертно заключение относно спорните поправки, дописвания и зачертавания в Молбата за ликвидиране на наследодателя на заявителя и е предложила на министъра на земеделието и храните да признае право на обезщетение за описаните в т. 1 - т. 7 на л. трети от визирания протокол земеделски земи - ниви и да откаже обезщетение за земите, относно които са установени множество поправки, дописвания и зачертавания, както и за обектите, които не са земеделски земи. В гореописания протокол за отразени мотивите на ответния административен орган при формиране на решението му за уважаване на искането за обезщетение за 343 дка земеделски земи, представляващи ниви и относно отказа да се признае право на обезщетение в останалата претендирана част. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на процесната заповед не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 2 АПК. По отношение спазване изискванията на административнопроизводствените правила и съответствието с приложимите материалноправни норми, съдът счита следното: По делото е безспорно установено, че жалбоподателят е наследник на И. Вълчев, изселил се бежанец, чиито имоти са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. в ДВ, бр. 87 от 1964 г. Неговите наследници са правоимащи лица според разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Както бе отразено по- горе, назначената от министъра за земеделието и храните комисия е разгледала заявлението на И. Вълчев и при произнасянето си по него се е съобразила с дадените указания в цитираните съдебни решения, като е назначила вещо лице, което да извърши изследване на архивен документ "Молба за ликвидиране" от досие 7676, АЕ 186, опис 12, фонд 719 к на ЦДА, на името на И. Вълчев, приложен към заявлението. В протокола от 29.02.2012 г. са възпроизведени задачите, поставени към експерта и накратко съдържанието на отговорите му. Приложено е и самото заключение /на л. 27- 37 от делото/, ведно със снимковия материал, изготвен от вещото лице. При обсъждане на експертното заключение комисията е приела, че в Молбата за ликвидиране има преправки, зачерквания и дописвания, без да може да се установи какви са били цифрите, сочещи на действителната площ на имотите, което не е дава възможност да се установи и каква е била действителната воля на собственика им при изписването на тяхната площ. От тук комисията е извела извод, че за нея остава възможността да определи площта на имотите, подлежащи на обезщетение, като вземе предвид само числата, записани на стр. 2 от "Молбата за ликвидиране", които са без задрасквания и дописвания. По искане на жалбоподателя в настоящото производство отново е допусната комплексна /графическа и техническа/ експертиза, приложена на л. 108 - 113 от делото, изготвена от вещо лице С. Халачева, която е представила добросъвестно и компетентно експертно заключение, което не е оспорено от страните по делото. С оглед на това съдът възприема представената и приета без възражения комплексна експертиза и кредитира заключенията, които са направени в нея. Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, в частта й, в която не е признато право на обезщетяване за "къща изгоряла въ двора чешма", както е вписана на ред 4, стр. 3 и на ред 17 и 18 на стр. 2 в Молбата за ликвидиране, подадена от наследодателя на заявителя. Преди всичко следва да се има предвид, че горепосочената къща е посочена като " къща изгоряла с чешма, 8 дка двор" в Декларация за изселване от бежанец или изселен, подадена от наследодателя на жалбоподателя, в която декларация на стр. 2, раздел ІІІ, т. 19, е вписана изрично като част от "Градски имоти". С оглед на това за претендираната изгоряла къща, двор и чешма законосъобразно е счетено, че не съставляват земеделски земи, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, за които се определя обезщетение по реда на чл. 10в ЗСПЗЗ от министъра на земеделието и храните. От значение е обстоятелството, че в заявлението, по което е образувано административното производство вх. № 94-592/4.02.2008 г. заявителят изрично е вписал, че иска обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за земеделски земи, каквито безспорно не са изгорялата къща и двора с чешма. Следва да се има предвид, че редът за обезщетяване на българските граждани и техните наследници със стойността на чието движимо и недвижимо имущество е погасен държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Република Гърция е регламентиран в чл. 3, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/. Следователно обезщетяването на движимо и недвижимо имущество, с изключение на земеделските земи, се осъществява по друг ред и не със заповед на министъра на земеделието и храните, а с решение на съответния областен управител. Съдът счита, че в случая за ответния министър не е имало задължение да изпрати искането за обезщетение за изгорялата къща на областния управител, защото същият е бил надлежно сезиран с претенция за обезщетение само за земеделски земи, както и поради това, че с § 12 от ПЗР към ЗИДЗОСОИ, в сила от 01.02.2000 г., срокът за подаване на искания за обезщетяване е бил последно продължен до 31.03.2000 г., а заявлението на жалбоподателя е подадено на дата 4.02.2008 г., тоест много след изтичането на този срок. Аналогично е положението с претендираното обезщетение за вписаните в Молбата за ликвидиране на ред 19, стр. 2 от Молбата за ликвидиране 15 или 150 дка гори, които също не съставляват земеделски земи, поради което по отношение на тях министърът на земеделието и горите не определя обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. По отношение на претенцията на жалбоподателя за определяне на обезщетение за 80 дка, представляващи "Пазбище" в местност "Кърътъ", вписано от наследодателя на жалбоподателя на ред 12, стр. 2 от визираната Молба за ликвидиране, съдът счита, че също е неоснователна. Процесната заповед в тази част е законосъобразна и не страда от релевираните от жалбоподателя пороци. Това е така, защото от приетата по настоящото дело и неоспорена от страните комплексна експертиза е видно, че в края на ред 12, стр. 2 от Молбата за ликвидиране силно задрасканото число преди думата "декара" не може да бъде разчетено, като само се разпознават щрихи, наподобяващи цифрите "1" и "8" в началото, а под него - изписано и зачертано число "80", а по-горе вдясно се установява силно зачертаване и изписване с друг различен почерк и вероятно с друго мастило е изписано числото "80". От значение е правнорелевантния факт, че спорното "Пасбище" не е отразено на нито едно друго място във визираната Молба за ликвидиране или в друг архивен документ, поради което в случая няма с какво друго вписване да бъде съпоставен и потвърден силно зачертания и вписан наново цифров текст, което е извършено от друго лице, различно от наследодателя на заявителя. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че доколкото горепосоченото число "80" е нанесено не от лицето, което е вписало останалия текст в горепосочената Молба за ликвидиране, както и с различно мастило, по отношение на този земеделски имот наистина не може да се изведе действителната воля на собственика на горепосочените земи, в какъвто смисъл е и законосъобразният мотив на ответния административен орган да откаже признаване право на обезщетение за претендираните от жалбоподателя 80 дка пасище. Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че следвало да се направи съвкупна преценка и на стойностите на имотите, вписани на трета страница в Молбата за ликвидиране, тъй като оспорващото лице не е ангажирал никакви доказателства в административното и в съдебното произовдство относно действителната стойност в драхми към датата на подаване на молбата за ликвидиране на описаните в нея земеделски земи, поради което в случая няма как да се установи дали в посочената обща стойност 1988000 драхми /първата цифра "1" е вписана допълнително/ е включено и спорното "пазбище" 80 дка. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваната заповед в гореописаните й части не са осъществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалния закон. В тези части не се установява и несъответствие с целта на закона, тъй като законовата цел е обезщетяване на българските граждани или техните наследници, чиито земи реално са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно описаната спогодба в чл. 10в, ал. 1 ЗСПЗЗ, а в случая жалбоподателят не е установил в хода на административното и на съдебното производство, че неговият жалбоподател действително е включил в подадената от него Молба за ликвидиране спорните земеделски земи, представляващи пасище с площ 80 дка в местност "Кърътъ". Относно развитото в жалбата възражение срещу отказа на министъра на земеделието и храните да определи обезщетение за 2000 дка "Пасбище" решаващият съдебен състав счита, че е основателно и следва да бъде уважено. Визираният земеделски имот е посочен в края на ред 3, стр. 2 от подадената от наследодателя на жалбоподателя Молба за ликвидиране от изселен или бежанец и по отношение на него в представения в административното производство от вещо лице Халачева Протокол от 29.02.2012 г. е дадено заключение, че е налице силно задраскано число в края на ред 3, намиращо се между думите "Пасбище" и "декара", като първата - първоначалната цифра е задраскана /вероятно е "1" или "7"/, а последната цифра "0" вероятно е дописана. Горепосочените задрасквания и дописвания са категорично установени и не се оспорват от страните по делото. От приетата по настоящото дело комплексна експертиза е видно, че според вещо лице С. Халачева "вписванията върху страницата на процесната молба за ликвидиране (без числото "80" в дясно над зачертания първоначален текст на р. 12, стр. 2) са изпълнени с един почерк, тоест от едно лице". По отношение на констатираните цифрови поправки и зачертавания изслушаният експерт Халачева е изразила становище, че при новонаписаните цифри се е получило наслагване на щрихи и повтаряне на части от щрихи, поради което индивидуализиращите признаци при тях за загубили необходимата за идентификационно изследване стойност. Въпреки това в заключението на вещото лице, прието по настоящото дело е изведен извод, че малкото различими частни графически признаци при изписване на спорните цифри в основния текст и преправките си съвпадат, поради което може да се приеме, че се касае за цифрови текстове - основни и допълнителни /преправките/, изпълнени от едно и също лице. Спрямо използваните от това лице багрила - мастила в представения по делото протокол за изготвена комплексна експертиза е отразено, че с изключение на дописаното число "80" на стр. 2 от Молбата за ликвидиране, останалите текстове, вкл. числото "2000" са изпълнени със сходни по физично- оптични свойства мастила. Съдът констатира, че приетата съдебна комплексна експертиза на в. лице Халачева не е оборена от страните по делото, поради което настоящият съдебен състав възприема изцяло заключението на вещото лице и намира досежно въпросното число "2000", вписано на ред 3, на стр. 2 от Молбата за ликвидиране от изселен или бежанец, че е нанесено от същото лице, което е попълнило останалия текст, както и със същото мастило. Това означава, че спорната поправка е нанесена по времето на попълване и подаване на молбата за ликвидиране, доколкото същата не е нанесена от друго лице, а от самия подател на молбата, като се съобрази правнорелевантния факт, че поправката е изпълнена със същото мастило, с което е вписан основният цифров и др. текст. В този смисъл са и мотивите на Върховния административен съд, дадени с влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 10735/2012 г., с което преписката е върната на ответника за ново разглеждане и произнасяне, като тричленният съдебен състав изрично е посочил следното: "Освен това не следва да се забравя, че оригиналът на този документ се съхранява в ЦДА, от където е предоставен на вещото лице, изготвило експертизата, което в отговорите на първата и втората задача посочва, че молбата на първа и втора страница, с изключение на числото 80 на ред 19 от втората страница са изпълнени с почерка на едно и също лице. " Следователно при предходното разглеждане на делото решаващият съдебен състав вече е придал решаващо правно значение на обстоятелството, че вписванията, без числото "80" на ред. 19 на стр. 2 от горепосочената молба за ликвидиране са изпълнени с почерка на едно и също лице, който в случая е наследодателя на жалбоподателя. Изложените мотиви във влязлото в сила решение по адм. дело № 10735/2012 г. са задължителни и ответният административен орган е следвало да се съобрази с тях при постановяване на процесната заповед. За настоящия съдебен състав е от значение и обстоятелството, че в приложимите към настоящия казус императивни норми на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ, § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., с което е изменен и допълнен ППЗСПЗЗ, както и в Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, (обн. в ДВ, бр. 87 от 1964 г.), и в служебно известния на съда Правилник по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, изработен от Смесената комисия въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 г. в Ньой на Сена, не е реглментирано изрично условие или ограничение, изискващо да не се признават поправки, дописвания и задрасквания, когато те са направени със същото мастило и от същото лице, което е подало Молбата за ликвидиране от изселен или бежанец. С оглед на това решаващият съдебен състав счита, че е недопустимо по тълкувателен път да се създават нови изисквания и ограничения, които не се съдържат в гореописаните относими нормативни текстове. Като е достигнал до обратния извод министърът на земеделието и храните е постановил в тази част незаконосъобразен отказ, който следва да се отмени. При новото разглеждане на заявлението вх. № 94-592/04.02.2008 г., ответникът следва да се съобрази с приетата по настоящото дело съдебна комплексна експертиза и да признае право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ на наследниците на И. Вълчев освен за 343 дка ниви, които са подробно описани в т. 1 - т. 7 на стр. 3 от Протокол № 132, но и за 2000 дка "Пасбище", вписано на ред 3, стр. 2 от Молбата за ликвидиране от изселен или бежанец, подадена от И. Вълчев. Това е така, защото по отношение на посочените 2000 дка земеделски земи съдът приема, че може да се извлече действителната воля на наследодателя на заявителя да ги включи във визираната молба за ликвидиране, доколкото поправката на цифровия текст е извършена от лицет И. Вълчев със същото мастило, което е ползвано от него за попълване на останалия текст в тази молба. По РАЗНОСКИТЕ: Жалбоподателят и ответникът, чрез своите процесуални представители, своевременно са релевирали претенции за присъждане на сторените по делото разноски. С оглед изхода на спора - частична основателност и частична неоснователност на оспорването, съдът не присъжда разноски и счита, че те следва да останат за страните така, както са направени от тях в хода на процеса. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 173, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,