Решение № 14607 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2009 г.
ВАСIII отделение02.12.2009 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2437 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14607 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9595/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Маргарит Симеонов Маринов от гр. София, подадена срещу Решение № 47 от 12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2437 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия закон при постановяването му - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 115 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС), във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Маргарит Симеонов Маринов от гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № ЧР-з-93 от 05.03.2009 г. на председателя на ДАНС за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от Държавна агенция "Национална сигурност". Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че с обжалваната заповед на основание чл. 110, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 111 от ЗДАНС и предложение с рег. № ЧР-361 от 23.02.2009 г. е прекратено служебното правоотношение на главен агент II степен Маргарит С. Маринов - началник на сектор "13" към отдел "1" от Териториална дирекция "Национална сигурност" - София, поради придобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване - по преценка на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В приложеното към административната преписка предложение относно прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от ДАНС, изготвено до председателя на ДАНС от директора на Териториална агенция "Национална сигурност" и от зам.-председателите на ДАНС, е отразено назначаването на жалбоподателя на работа в МВР, длъжностите, които е заемал служителят от 1997 до 2008 г. включително, като е отразено също, че със заповед рег. № ЧР-2-з-101 от 01.04.2008 г. на председателя на ДАНС е преобразувано служебното му правоотношение и е назначен на длъжност "началник на сектор" в сектор "13" - "Незаконна миграция и натурализация", към Столична дирекция "Национална сигурност" при ДАНС и му присъден ранг "главен агент" II степен. Отразено е също, че с МЗ рег. № к-2115 от 24.06.2003 г. е повишен в поредно звание "полковник" от МВР и служителят към 01.02.2009 г. има общ осигурителен стаж 32 години и пет месеца, от които действително прослужени години на длъжности за държавен служител от ДАНС и МВР - 27 години и 3 месеца. Към административната преписка е приложена и справка за осигурителен стаж, изготвена от дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността" на ДАНС към 01.02.2009 г., в която са отразени видовете осигурителен стаж на служителя и е изразено становище, че "служителят отговаря на условията за прекратяване на служебното му правоотношение с ДАНС на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от Закона за ДАНС". Тези доказателства са събрани редовно в производството пред административния орган и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК имат доказателствена сила и пред съда относно данните в предложението и в справката за общия осигурителен и специалния стаж на държавен служител на жалбоподателя (която справка не е оспорена от служителя). При установените обстоятелства по административния спор правният извод на съда, че административната заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК, е обоснован и законосъобразен. Административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в закона - в чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, като е изпълнил законовите изисквания за издаване на административната заповед. Съдът е обсъдил всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като е изяснил и фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, като законосъобразно е приел за установено, че обжалваната заповед се основава на действителни факти и на приложимия закон. Жалбоподателят като държавен служител в ДАНС и МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 3 от КСО и на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС по преценка на органа на назначаването е прекратено служебното му правоотношение - при придобиване право на пенсия на основание общия осигурителен и специален стаж на служителя. Административният съд законосъобразно е приел, че преценката да упражни предоставената му от закона възможност административният орган е обективирал чрез издаване на заповедта по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС при условията на оперативна самостоятелност - законова възможност да избира между две еднакви по законосъобразност решения, но различни по целесъобразност. Съдебния контрол при оспорване на правилността (целесъобразността) на административната заповед за конкретния случай съдът е извършил на основание предмета на съдебната проверка по чл. 169 от АПК - дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административната заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,