Решение № 5248 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2016 г.

Решение № 5248 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. З. Т. от С., против решение № 7745 от 10.12.2015 г., постановено по адм. дело № 5652/2015 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена . Ответната страна - директорът на Областна дирекция "Земеделие" С. град, чрез процесуален представител- юрк. Калпачка, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение АССГ отхвърля жалбата на Р. З. Т. против заповед № РД-03-130/14.05.2015 г. на директора Областна дирекция "Земеделие" С. град, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание". За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е констатирал нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, а именно, че Т. е санкционирана преди да бъдат приети дадените от нея писмени обяснения, поради което последните не са обсъдени. Напротив, изрично в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се сочи/доказателства за това се съдържат и в административната преписка/, че към Т. е отправена покана за изслушване; съставен е на 11.05.2015 г., протокол от изслушването й; приети са представените от служителя писмени доказателства в подкрепа на дадени от нея писмени доказателства. При анализ на тези обяснения и направеното изслушване дисциплинарно наказващия орган е формирал извод, изрично сочен в оспорената заповед, че Т. е съзнавала, че извършва нарушения и подписва решение за възстановяване право на собственост върху земеделски имот, в нарушение на законовите изисквания. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са спазени и изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Правилно е прието, че след като на служителката е наложено предходно наказание за нарушение на служебната дисциплина, то наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание "порицание" съответства на тежестта на извършените нарушения - подписва решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот при нарушаване на изискванията, регламентирани в ЗДСл, Закона за собствеността и ползването на земеделски земи/ЗСПЗЗ/ и Правилника за приложението му/ППЗСПЗЗ/; както и Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие", подробно сочени. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че жалбоподателката осъществява описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Т., в качеството й на председател на нарочна комисия, при неспазване на служебните си правомощия, е подписала решение № 7777/30.10.2014 г., въз основа на представени удостоверение и скица, не отговарящи на разпоредбите на чл. 13, ал. 5, т. 3 и 4, ал. 6, т. 3 ППЗПЗЗ. Установено е, че в удостоверението не се съдържат размерът на застроената част по чл. 11, ал. 3 и ал. 4, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ; размерът на свободните площи подлежащи на възстановяване; липсва информация за наличие на учредено право на строеж и ако да - дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В разрез със служебните си задължения Т. не е констатирала тези непълноти в документите; не е дала указания за отстраняването им, а направо е издала спорен административен акт. Доводите в касационната жалба, че не са налице доказателства, установяващи, че жалбоподателката е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са неоснователни и, че скицата и удостоверението/сочени по-горе/ установяват само една част от релевантната за възстановяване на собствеността информация - а именно дали върху земите е извършена строителна дейност и необходимата площ за обслужването им, а комисията, чийто председател е Т. е длъжна да постановява решенията си при преценка на всички относими към правото на възстановяване на собствеността обстоятелства и предпоставки, което е и сторила постановявайки при обвързана компетентност решение № 7777/30.10.2014 г. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че за дисциплинарното производство, извън обсега на определяне размера и тежестта на наказанието, е ирелевантен факта, че решение № 7777/30.10.2014 г., за чието подписване е санкционирана, е в последствие отменено поради допълнително представени от заинтересовани лица документи. С решение № 543/27.03.2015 г., е отменено частично решение № 7777/30.10.2014 г., като отмяната е мотивирана именно с представени допълнителни доказателства относно законността на сградите към 01.03.1991 г. Тези обстоятелства обаче е следвало да бъдат установени при издаване именно на решение № 7777/2014 г., при съблюдаване от страна на комисията и нейния председател Т. за съответствие със законовите изисквания на сочените по горе удостоверение и скица. Сочената от касатора съдебна практика е неотносима към естеството на разглежданият спор. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че оспорената заповед е законосъобразна. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,