Решение № 8966 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 144/2019 г.

Решение № 8966 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 144/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на дял трети "Производства пред съд", глава десета "Оспорване на административни актове пред първата инстанция", раздел първи "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Образувано е по жалба от Д. Димитров с адрес в [населено място] против заповед № ЛС-04-502 от 31.08.2018 г. на министъра на правосъдието. С нея се изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон /ТЗ/ Д. Димитров. Поддържа доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Възраженията се свеждат до оспорване на констатациите, направени в приложените съдебни актове относно дейността му като постоянен синдик на "СЕРВИЗ МЕНИФИСТ" ЕООД /в несъстоятелност/ гр. Монтана. В съдебно заседание доводите се поддържат. Ответникът, министърът на правосъдието чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 655, ал. 3 от ТЗ и чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, във връзка с чл. 6, чл. 34, чл. 35 и чл. 59 от АПК. В мотивите на заповедта констатациите са от представените заверени преписи от определение от 28.11.2017 г. по т. дело № 18/2012 г. по описа на Окръжен съд Монтана, заедно със съдебните актове на въззивната и касационна инстанция - определение № 1213/12.04.2018 г. по ч. т. д. по несъстоятелност № 444/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определението на ОС Монтана и определение № 445/26.07.2018 г. по ч. т. д. № 1800/2018 г. по описа на Върховния касационен съд. От тези съдебни актове е установено, че има извършени нарушения във връзка с дейността на Д. Димитров в качеството му на постоянен синдик на "СЕРВИЗ МЕНИФИСТ" ЕООД/в несъстоятелност/ гр. Монтана. Прието е, че като участник в съдебното производство синдикът е имал право на достъп до преписката по делото и му е бил осигурен достъп до документите, предоставена му е възможност да представя доказателства, както и да изрази становище по събраните такива, които според него са относими към случая, като е прието, че от фактическа страна случаят е изяснен в съдебното производство и не изисква допълнителни обяснения от страна на синдика за издаване на индивидуалния административен акт. Прието е, че са установени предпоставките за търсене на отговорност на синдика поради застрашаване интересите на кредиторите и неизпълнение на задълженията на синдика, установени от съда по несъстоятелността в определението му от 28.11.2017 г., с което освобождава синдика по чл. 657, ал. 2 ТЗ като въззивната и касационна инстанции са изложили сходни съображения. Прието е, въз основа на доклада от синдика от 12.09.2013 г,. че от валутната сметка на длъжника след превалутиране на 15361. 64 евро, разрешено от съда е съществувала наличност на сумата от 30044. 76 лева към 3.10.2013 г., като синдикът е получил разрешение да се разпореди със сумата от 25469. 55 лева по особената сметка на несъстоятелността като за разликата до 30044. 76 лева липсват данни как са изразходвани сумите. Със закъснение са представени данни как са изразходвани сумите за които разходи липсва разрешение от съда за разпореждане по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ. Констатирано е продължително, трайно неизпълнение на задълженията на синдика, вменени му с разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ - да се разпорежда с парични средства от банковите сметки на длъжника само след санкция на съда, което застрашава интересите на кредиторите. Установено е също така, че от страна на синдика в нарушение на нормативно задължение за отчетност по чл. 659, ал. 2 ТЗ трайно не е представял ежемесечен отчет за дейността си, като последният доклад е бил с дата от 20.04.2015 г., след задължение от съда е представен за периода април 2015 г. до октомври 2016 г. като е депозиран в делото на 6.03.2017 г. Също така не е бил представен дневник за действията на синдика, в който следва да записва действията си по управлението и разпореждането с масата на несъстоятелността, съгласно чл. 650, ал. 1 ТЗ, който не е бил съставян. С това си поведение синдикът е пречел на кредиторите и длъжника да получат информация за развитието на производството по несъстоятелност и по този начин е застрашил интересите им. Видно от приложените доказателства по административната преписка с определение № 1213/12.04.2018 г. на Софийски апелативен съд по т. дело по несъстоятелност № 444/2018 г. е потвърдено определение от 28.11.2017 г. на ОС Монтана по т. д. н. № 18/2012 г. в частта, с която на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ Д. Димитров е освободен като синдик на "СЕРВИЗ МЕНИФИСТ" ЕООД. В приложените съдебни актове са описани действията на синдика и тези действия са квалифицирани като нарушения на Търговския закон, което е дало основание за освобождаването му като синдик по делото за несъстоятелност на "СЕРВИЗ МЕНИФИСТ" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от ТЗ министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Цитираната разпоредба предвижда възможност министърът на правосъдието да извърши свое установяване на действията на синдика в административно производство, но той може да ползва фактическите установявания в актовете на съда във връзка с действията и нарушенията на синдика, поради което съдът намира, че посоченото от фактическа страна в мотивите на заповедта е установено с влезли в сила съдебни актове. С настоящата жалба се иска допускането и събирането на доказателства неотносими към предмета на спора. Приложеното постановление за прекратяване на досъдебно производство съще е неотносимо към предмета на спора. Съдът е освободил синдика на основание чл. 657, ал. 2 ТЗ според която съдът по всяко време, служебно или по предложение на длъжника, комитета на кредиторите или кредитор, може да освободи синдика, ако той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Тази констатация е направено в инстанционни производства на съд, актовете на който са влезли в сила. Недопустимо е ново установяване или оспорване на тези обстоятелства с цел доказване, че такива нарушения не е имало. Това би означавало преразглеждане на влезлите в сила съдебни актове, извън предвидения за това инстанционен ред на обжалване. Ето защо исканите доказателства с цел оборване на такива констатации са неотносими към предмета на спора за законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водено от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение