Решение № 7 от 9.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 741/2008 г.
ВКСI наказателно отделение09.02.2009 г.докладчик Ивета Анадолска
Диспозитив
Оставя в сила въззивно решение № 161/29.10.08 г., постановено по в.н.о.х.д. № 354/2008 г. на Варненския апелативен съд в наказателно - осъдителната му част. Отменя въззивното решение в гражданската му част и постановява: Осъжда М. А. Ж. да заплати на М. Н. С. сумата от 7000 лв., а на Н. К. и А. Г. 5000 лв. за всяка една от тях, суми представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, заедно със законната лихва от деня на увреждането, като отхвърля предявените искове съответно до 20 000 лв. и до 15 000 лв. Осъжда М. А. Ж. да заплати сумата от 680 лв. в полза на държавата - такса върху уважения размер на гражданския иск. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7 от 9.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 741/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производство е образувано по жалба на подсъдимата М. А. Ж. срещу въззивно решение № 161/29.10.2008 г., постановено по в.н.о.х.д. № 354/2008 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от защитника й, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, са посочени нарушения на процесуалния и материален закон. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители и граждански ищци М. Н. С., А. Д. Г. и Н. Д. К., с изтъкнати доводи за материална и процесуална незаконосъобразност в наказателната и гражданско- осъдителната част. Заявено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, с отмяна института на условното осъждане и удовлетворяване на гражданско-правните претенции на касаторите. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимата и на гражданските ищци и частни обвинители за неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С въззивното решение е обезсилена присъда № 60/27.05.08 г., постановена по н.о.х.д. № 1456/2007 г. на Окръжен съд В., в гражданско- осъдителната й част, а в останалата-потвърдена. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата М. Ж. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б "в", НК и при условията на чл. 54 НК - й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и на основание чл. 343г НК - кумулативно предвиденото наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Жалбата на подсъдимата е неоснователна. В съответствие със задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд е изложил съображенията, поради които са отхвърлени аналогичните доводи, изтъкнати от Ж., свързани с оспореното авторство. В противовес на заявеното в касационната жалба липсва заявеното нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Не е отдадено приоритетно значение на едни доказателствени източници, пред останалите - показанията на свидетелите Т, нито преките доказателства са заменени с косвени. Показанията на свидетелите очевидци не са в противоречие с изводите на АТЕ, относно наличието на пешеходец на пътното платно, защото М. не би могъл да го забележи от мястото, където се е намирал управлявания от него лек автомобил, а Т., като пътник не е бил с повишено внимание, насочено към пътната обстановка, усложнена в достатъчна степен. Апелативният съд е извършил внимателна проверка на доказателствения материал и са положени усилия за установяване на обективната истина в съответствие с чл. 13 НПК, като е взето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички правно релевантни обстоятелства. Поради това, заявените доводи за "непълнота" в доказателствената съвкупност, рефлектираща негативно върху процесуалните права на касатора, са несъстоятелни. Решаващият съд е изложил съображения, относно авторството на деянието и вината на дееца, установени по категоричен и несъмнен начин и осъдителната присъда не почива на предположения. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че изводите на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, относно механизма на пътно-транспортното произшествие и причинените от него телесни увреждания на пострадалия, са предполагаеми, не почиват на обективно установени находки. Експертите са посочили, че инициалния удар между автомобила, управляван от подсъдимата и пострадалия е настъпил между задното ляво колело и подбедрицата на Д. С., като обективно е установено хлътване на калника в тази част, на височина различна от тази на мантинелата и фрактура на крайника в тази област. От рамката на стъклото на задната лява част на автомобила е иззето снопче влакна /памук и полиестер/, оцветени в бяло, черно, червено и зелено, които по своя цвят и морфологичен строеж са сходни с фланелката, с която е бил облечен С. Кръв, с неустановен произход, е намерена върху автомобила на място, където е ударена главата на пострадалия, съгласно описания от експертите механизъм на произшествието и отговаря на травматичните увреждания, констатирани при огледа на труп. Улеоподобната вдлъбнатина по левия заден калник /различна по вид и височина от тази, оставена от тялото на пострадалия/ е резултат от удар на лекия автомобил в мантинелата. Инстанциите по фактите са изложили подробни съображения, затова че само автомобилът, управляван от Ж., с оглед траекторията му на движение, може да доведе до настъпването на вредоносния резултат, предвид усложнената пътна обстановка при сблъсъка на това превозно средство с автомобила, управляван от М. Посоката му на движение трябва да бъде Б. В., но да е в пътното платно В. Б. и за това, че тези две ленти са разделени от трета, която е за завой на ляво към КК"К", само пътният инцидент с подсъдимата сочи на такова специфично движение на управляваното от нея превозно средство - неуспешно завършване на маневра "изпреварване", навлизане в насрещната лента за движение, удар с автомобила на М., завъртане на л.а."А", удар със задната му част в тялото на С. и в мантинелата. Автомобил, движещ се в посока В. - Б. не би могъл да причини вредоносния резултат, защото тялото би отхвръкнало в противоположна посока. Експертите, подробно са изяснили и механизма, по който тялото е отхвръкнало над мантинелата и паднало по склона и в канавката /обрасла с растителност/ и с оглед денивелацията на пътя, естествено е да не бъде забелязано. Центърът на тежестта на тялото е определен на около 90 см.и всеки удар под него, какъвто е бил първоначалният, води до завъртане му и излитане в посока под ъгъл над мантинелата, която е 70 см. Автомобилът се движи странично и поради това, не е възможно прегазване, в каквато насока са изложени съображения. Въззивният съд е последен по установяване на фактите и за касационната инстанция не съществува възможност за установяване на различна фактическа обстановка, а тази инстанция следи само за правилното приложение на закона. Апелативният съд е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК . Въз основа на приетата фактическа обстановка, са изведени законосъобразни правни изводи за съставомерност на извършеното по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна. Определеното на подсъдимата наказание, в законовия минимум, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, е справедливо. Инстанциите по фактите са съобразили преди всичко продължителността на наказателното преследване, която далеч надвишава рамките на "разумния срок" по смисъла на чл. 22 НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. "Разумният характер на продължителността на едно производство, по отношение на което е приложим чл. 6, т. 1 от Конвенцията, трябва да се преценява, във всеки отделен случай, според конкретните обстоятелства. .... Само забавяния по вина на държавата, могат да доведат до извода, че изискването за разумен срок не е било спазено" /виж решение от 13.07.1983 г. на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Щ./, но то в случая не е резултат на виновното бездействие на съответните длъжностни лица. С оглед тежестта на делото, усложнената фактология и необходимостта от изслушването на множество експертизи, наказателното производство е продължило достатъчно дълго и това естествено следва да рефлектира при индивидуализация на наказанието. Наред с това са оценени по подобаващ начин добрите характеристични данни на подсъдимата, трудова й ангажираност и липсата на предходни наказания по административен ред. Не може да бъде удовлетворено искането за утежняване наказателно-правното положение на Ж. и преди всичко с отмяната на института на "условно осъждане", след 10 годишен наказателен процес. Целите на наказанието в личен и обществен план могат да бъдат постигнати с този вид, размер на наказанието и начин на изтърпяване. В гражданско-осъдителната част, изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни. Изложените съображения, в съответствие с ТР № 5/2005 г. на ОСГК, за обезсилване на присъдата в гражданско-осъдителната й част и прекратяване на производството, биха били верни, в случай че длъжникът /подсъдимата/ изрично направи възражение за изтекла давност, което тя не е сторила, нито лично, нито чрез защитника си. Ж. е привлечена в качеството й на обвиняем на 25.08.1998 г., а гражданско-правната претенция предявена - на 12.10.2007 г., т.е. вземането на пострадалите за присъждане на обезщетение за претърпените вреди от престъплението, е погасено с изтичане на петгодишния давностен срок и искът е бил недопустим. Но съобразно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно от съда и само представителят на обвинителната власт се е позовал на изтекла давност. Поради това, касационната инстанция намира, че атакуваното решение в тази му част подлежи на отмяна и гражданско-правната претенция на касаторите следва да бъде удовлетворена, но не изцяло. Независимо че, в мотивите на присъдата са посочени суми от по 20 000 лв. респ.по 15000 лв. - като размер на гражданско правната обезвреда, цифрово изписани по различен начин с този в диспозитивната част на съдебния акт, липсва несъответствието, посочено във въззивното решение. Настоящият съдебен състав намира, че действително изразената воля на съда, в мотивите на съдебния акт е идентична с отразеното в диспозитива на присъдата, с оглед посоченото, че искът е отхвърлен като недоказан до пълния размер на предявената претенция, който е съответно 20 000 лв. и 15 000 лв. Следователно и при мотивиране размера на присъденото обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е приел нещо различно, от това, което е обявено с присъдата. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимата, и на частните обвинители в наказателно-осъдителната част на въззивното решение, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. На отмяна подлежи в частта му, с която е обезсилена присъдата и прекратено производството, като бъдат удовлетворяване претенциите на гражданските ищци, в размери съответно на 7000 лв. - за съпругата и по 5000 лв. - за двете деца на пострадалия С. С тези суми, съобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с практиката на съдилищата и времето, през което е извършено деянието, могат да бъдат репарирани претърпените от касаторите неимуществени вреди. Подсъдимата дължи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1и ал. 2, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение