Решение № 12392 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2016 г.

Решение № 12392 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8016/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Б. П., против решение № 152 от 13.05.2016 г., постановено по адм. дело № 885/2015 г. по описа на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04001115000906-091-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-04001115209549-003-001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърдени с Решение № 18/13.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, а се навеждат доводи за необоснованост. Според касатора неправилен е изводът на съда, че по делото не е доказано, че доставките на дървесина по процесните фактури, издадените от двамата доставчици, по които с РА е отказано право на данъчен кредит, са осъществени именно от издателите на фактурите. Приложени са писмени доказателства. Претендира се отмяна на решението на АС-Велико Търново, включително в частта на разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на сторените пред първата инстанция разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3266 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р-04001115000906-091-001/04.09.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА № П-04001115209549-003-001/24.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърдени с Решение № 18/13.01.2016 г. на директора на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2012 г., от м. 01. 2013 г. до 30.04.2013 г. и м. 08. 2013 г., и в частта на допълнително определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г., ведно с начислени лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства /договори за покупко-продажба на маркирана дървесина, приемо-предавателни протоколи, превозни билети, кантарни бележки, банкови извлечения/, както и показанията на свидетелите М. и Д., и заключението на ССчЕ. Приел е, че жалбоподателя не е доказал извършването на стоковите операции, отразени в спорните фактури между [фирма] и [фирма] от една страна, и [фирма] от друга, както е приел ревизиращият орган. Приел е, че твърдяният механизъм на доставките на дървесина не се установява от доказателствата по делото, както и че фактът на предаването на дървесината от двамата доставчици на жалбоподателя не е доказан. Съдът е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2012 г., потвърдени от решаващия орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени, /арг.