Решение № 3569 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2010 г.

Решение № 3569 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Живко Желев Бъчваров от гр. Сливен срещу решение № 56/23.04.2010 г. по адм. д. № 3/2010 г. на Административен съд - Сливен. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 11-20-75/04.12.2009 г. на областен управител на област Сливен, с която на осн. чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ е постановил отказ по искане вх. № 9111/0065/29.10.2009 г., подадено от наследниците на Жельо Иванов Бъчваров. Съдът приел заповедта за издадена от компетентен административен орган в кръга на правомощията му и в съответствие с материалния закон. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът приел, че по отношение смъртта на общия наследодател Жельо Иванов Бъчваров направеното искане за присъждане на обезщетение е неоснователно, тъй като всички негови деца са получили еднократно обезщетение през 1993 г. по 20000 лв. всеки. По отношение на искането за присъждане на обезщетение за това, че наследодателя им е бил въдворен в ТВО-Белене, съдът приел че това е било извършено по криминални причини, а не съобразно посочените условия в чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПГРРЛ поради което също отхвърлил жалбата в тази част като неоснователна. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати от съда нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е разграничил направените две искания от касатора за присъждане на еднократно обезщетение по отношение на наследодателя му Жельо Иванов Бъчваров, а именно обезщетение за неговата смърт в ТВО-Белене и неговото въдворяване там на основание Указ № 468/1956 г. Безспорно установено е, че за смъртта на наследодателя му е получено от касатора обезщетение 20000 лв. през 1993 г., което е пречка понастоящем отново да се претендира присъждане на същото. По отношение на второто искане, правилно съдът е приел, че настаняването в ТВО-Белене е било извършено поради "криминални причини". По делото е приложено удостоверение вх. № R -4/2009 г. от 07.10.2009 г. от Върховен касационен съд на РБългария, Наказателна колегия, от което е видно че по нак. дело № 684/2002 г. на ВКС има доказателствен материал, че Жельо Иванов Желев Бъчваров е бил въдворен в ТВО-Белене, Свищовско за срок от една година, а въдворяването е извършено със Заповед на министъра на вътрешните работи № 5/05.02.1959 г. за въдворяване на лица в ТВО, по линия на НМ, издадена на основание § 1, б. "а" от Указ № 468/04.12.1956 г. на президиума на Народното събрание. От тези данни следва, че Жельо Иванов Бъчваров не е бил въдворен произволно от органите на Народната милиция в ТВО и то по силата на указ, а въз основа на посочените криминални причини и то с посочен срок от една година, както правилно е приел и съда. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение