Решение № 108 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2016 г.

Решение № 108 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. С., чрез адвокат П. П. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 688 от 13.05.2016 г. по в. гр. д. № 462/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което се потвърждава решение № 30/25.01.2016 г. по гр. д. № 504/2015 г. на Районен съд - Асеновград в частта, в която е отхвърлен предявеният от Я. С. С. срещу Ф. К. П. иск на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 7000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева, ведно със законните лихви от датата на увреждането до изплащане на сумата. С определение № 118 от 01.02.2017 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, за приложението на принципа за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди. По материалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. Следователно, отговорността за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира при всяка външна проява на противоправно и виновно поведение на едно или няколко лица, от което са настъпили вреди в причинно-следствена връзка с това поведение. Дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди при непозволено увреждане, според законовия критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, се определя от съда въз основа на събраните по делото доказателства за правнорелевантните факти, като се отчитат особеностите на всеки отделен случай. С дадените указания в т. 19 на ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК се приема, че при разглеждане на делото във въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд, т. е. въззивната инстанция следва да обоснове крайния извод в решението си, когато приема, че е налице или липсва виновно и противоправно поведение на дееца в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на пострадалия. В този смисъл са и разясненията в т. II на ППВС № 4/23.12.1968 г., в което се посочва, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да се вземе предвид всички обстоятелства по делото, тъй като критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай. С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос и доводите в касационната жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено частично. В случая, въззивният съд правилно е приел, че ответникът отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на побоя от 16.03.2014 г., като е съобразил релевантните за спора обстоятелства около инцидента, признанието на дееца, както и задължителното за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, влязло в сила споразумение по НОХД № 573/2014 г. на РС Асеновград. Съдът е изложил принципни съображения за значението на продължителността на болките и страданията на пострадалия, но при определяне на конкретния размер на обезщетението, неправилно е преценил степента на въздействие на причинените травми върху психиката на ищеца, неговата възраст и негативните изживявания, които подлежат на възмездяване - сравнително високата степен на телесно увреждане от нанесения побой, затрудненията в дъвченето и говореното като резултат от избиването на двата предни централни резци, както и необходимия период за възстановяване и отзвучаване на травмите. От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че основната контузия е на главата - мозъчно сътресение, без данни за последващо усложнение на травмата, а по отношение на зъбите, според съдебния експерт става въпрос за "избиване на зъби", което е причинило трайно дискомфорт на пострадалия, тъй като ортопедичното лечение не може да замени пълноценно липсващите зъби. След като увреждащите действия са установени по несъмнен начин по делото, съдът е длъжен да присъди обезщетение по своя преценка, но при съобразяване на фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за определяне на неговия размер. В този смисъл, оплакването в касационната жалба, че присъденото обезщетение не съответства на данните по делото за размера на вредите е основателно. Причинените на ищеца травми са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на дееца, поради което с оглед общоприетия критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съдът определя на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, което се дължи със законната лихва от увреждането до изплащане на сумата. При определяне на конкретния размер на обезщетението, настоящият състав взема предвид не само външните проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия, но и обстоятелството, че част от тях са с траен характер, за което се е наложило допълнително ортопедично лечение. Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният от Я. С. С. срещу Ф. К. П. иск за обезщетение на неимуществени вреди - за разликата между присъдените 7000 лева до дължимите 12 000 лева, ведно със законната лихва от 16.03.2014 г. до изплащане на сумата, поради необоснованото занижаване на присъденото обезщетение. В останалата част решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Касаторът Я. С. С., чрез адвокат П. П. от АК Пловдив е поискал разноски по делото, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, съразмерно на уважената част от иска. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение