Решение № 12475 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 208/2014 г.

Решение № 12475 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 208/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново против решение № 589/19.11.2013 г. по адм. д. № 240/2013 г. на Административен съд Велико Търново, в частта, с която е отменен РА № 1255257/26.11.2012 г. издаден от длъжностно лице по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 83/11.02.2013 г. на директора на "ОДОП" при ЦУ на НАП В. Търново по отношение отказан данъчен кредит за данъчен период м. 12.2011 г. в размер на 5 180 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Тенс " ЕООД и начислени лихви за забава и в частта по ЗКПО, с която е определен допълнителен корпоративен данък за 2011 г. в размер над 5 825, 12 лв. и лихви в размер над 336,77 лв. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществено нарушение на материално-правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в тази част, отхвърляне изцяло на жалбата срещу процесния РА и присъждане на допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 561,03 лв. за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба - "Кико - Транс " ЕООД, с. Ресен, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС в размер на 16 580 лв. от непризнат данъчен кредит за д. п. 07, 08, 11 и 12.2011 г. по фактури, издадени от: "Стройкомерс - ВТ " ЕООД, "Костов Консултинг ВТ " ЕООД, "Азра 2003 " ЕООД, "Чинар - 2009 " ЕООД и "Тенс" ЕООД, както и в частта по ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат за 2011 г. с непризнати разходи по същите фактури. С решението си първоинстанционният съд е отменил частично РА само по непризнатия кредит и непризнатите разходи по фактурите, издадени от "Тенс" ЕООД, в която част решението е предмет на касационно обжалване пред настоящата инстанция. В останалата част, с която жалбата срещу РА е отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за доказана реалност на доставките по фактурите, издадени от "Тенс " ЕООД, позовавайки се на събраните по делото доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от ответната страна, от която се установява редовно счетоводно отчитане, както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на получателя. Решението, в обжалваната част, е правилно. Основанията за отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Тенс" ЕООД в РА и потвърдителното решение на решаващия административен орган се свеждат до твърдения, че е налице служебна дерегистрация по ДДС считано от 6.10.2011 г. по отношение на този доставчик и че съобщенията са му връчвани по реда на чл. 32 ДОПК, т. е. не е намерен на адреса. В същото време, е отразено, че дружеството е отново регистрирано по ДДС, считано от 16.11.2011 г. и процесните фактури са издадени непосредствено след тази дата. По доводът за служебна дерегистрация по ДДС на доставчика съдът правилно е съобразил безспорно установения факт, съдържащ се и в актовете на ревизиращите органи, че дерегистрацията е само за периода 6.10.2011 - 16.11.2011 г. и процесните фактури, като издадени през м. 12.2011 г. са издадени от регистрирано по ДДС дружество. По доводите за ненамиране доставчика на адреса съдът е съобразил констатациите на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка на счетоводни регистри на дружеството-доставчик, макар и като иззети документи, находящи се в Окръжна прокуратура В. Търново, предоставени от съответните органи на вещото лице. Заключението е, че от проверените счетоводни регистри, макар и непълни, поради изземването им, обосновават извод, че дружеството - доставчик е водило редовна счетоводна отчетност за 2011 г., съгласно ЗСч и дава възможност да се проследи заприходяването на стоката, която е била предмет на доставките - памучен плат. Налични са и уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за назначени лица на временен трудов договор, включващ и процесния период, изпълняващи товаро-разтоварна дейност. В счетоводството на получателя-ревизираното дружество стоката е заприходявана и изписвана на части, като покривала на превозни средства и остатъка от плата е отнесен към следващата финансова година - 2012 г. Според заключението на ССчЕ, счетоводството на ревизираното дружество е редовно водено, който факт не е спорен. Експертизата не е била оспорена от ответната страна, поради което правилно съдът е кредитирал същата и е направил изводи на база заключението на вещото лице, в съпоставка с останалите събрани доказателства в хода на административния и съдебен процес, включително и частни документи, неоспорени от ответната страна. В случая, със събрани по надлежния ред доказателства, оспорващият е установил наличието на всички предпоставки за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Тенс" ЕООД. За да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. И двете изисквания са налице, поради което правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд в отменителната част, предмет на касационно обжалване, както в частта за отказания ДК, така и в частта, в която на ревизираното лице са определени задължения по ЗКПО по отношение на разходите по процесните фактури, издадени от "Тенс" ЕООД, тъй като за тези сделки съдът е приел наличието на реалност на доставките и правилно е намалил размера на дължимия данък и лихви за просрочие по ЗКПО за 2011 г. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,