Решение № 982 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2018 г.

Решение № 982 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Общински съвет - Велинград, депозирана чрез неговия председател Бельо Б. Мандраджиев за отмяна на решение № 350 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 10552 по описа на Върховен административен съд, III-то отделение за 2016 година, с което е оставено в сила решение № 464 от 11.08.2016 г. по адм. д. № 236/2016 г. на Административен съд - Пазарджик. Твърди се наличието на отменителни основания по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като са налице две влезли в сила съдебни решения по идентични казуси, но противоречиви едно на друго. Ответниците Л. Михайлова, Б. Михайлов и Е. И. Михайлова, чрез процесуален представител оспорват молбата за отмяна. Намира, че не е налице идентичност на разгледаните по двете дела спорове, поради което не е налице основание за отмяна на решение № 350 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 10552 по описа на ВАС за 2016 г. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведеното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, намира следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Такава идентичност между цитираните в искането дела не е налице. С решение № 350 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 10552 по описа на ВАС за 2016 е оставено в сила решение № 464/11.08.2016 г. постановено по адм. д. № 236/2016 г. на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на Е. И. Михайлова, Б. Михайлов и Л. Михайлова е обявено за нищожно решение № 103/25.02.2016 г., прието по протокол № 3 на Общински съвет Велинград от същата дата. С решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8995/2016 г., по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 352/29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 240/2016 г., като е отхвърлена жалбата на М. С. Стоилова срещу решение № 98/25.02.2016 г., прието по протокол № 3 на Общински съвет гр. Велинград от същата дата. Видно е, че не е налице идентичност на страните в производството, както и на неговия предмет. За да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при наличието на кумулативно необходимите предпоставки, съдът отменя неправилното решение. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между страните и предмета на двете производства, т. е. пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В конкретния случай липсва съвпадение както между страните, така и по отношение на предмета на двете дела на Административен съд – Пазарджик. Както вече се е произнасял Върховен административен съд, фактът на който се позовава молителя, че страна е Общински съвет – Велинград и "физически лица" не е достатъчен, за да се приеме, че е налице е първата предпоставка от хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Поради липсата на тъждество между страните, не се установява и следващата предпоставка на чл. 239, т. 4 от АПК - за същото искане да е постановено между едни и същи страни друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Постановеното решение № 13663 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8995/2016 г., по описа на Върховен административен съд, касае различни страни, различен поземлен имот и различен оспорен пред първоинстанционния съд акт на Общински съвет Велинград. Идентичността на процедурата и засягането на имотите от предвижданията на отчуждителната процедура не са основание да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК. Изложените съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209 АПК, които обаче не могат да обосноват отмяна по чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора ответниците имат право на разноски, като са представили доказателства за сторени такива общо в размер на 1440 лв. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,