Решение № 36 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 672/2008 г.

Решение № 36 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 672/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветанка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Е. П. Х., чрез упълномощения от него защитник срещу решение на Военно-апелативния съд на Р България от 25.11.2008 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 122/2008 г., с което е потвърдена присъда на Пловдивски военен съд. В касационната жалба на подсъдимото лице се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство, обективирани в ангажиране наказателната отговорност на Eмил Х. за извършено престъпление по чл. 343б НК, при сериозни пороци в текстовото съдържание на диспозитива на постановената първоинстанционна присъда, и при игнориране предписанията на чл. чл. 12, 13 и чл. 107, ал. 3 НПК. Излагат се съображения за липса на посочените в чл. 305, ал. 4 НПК, реквизити на съдебния акт (точен час и място на извършване на престъплението; индивидуализиращите управляваното моторно превозно средство, характеристики), обосновали ограничаване правото на защита на подсъдимия. Аргументира се позиция за формирано вътрешно убеждение на съдебните инстанции въз основа на съдържимите се в свидетелските показания на полицейските служители и протокол за химическа експертиза № 40/06.02.2008 г. фактически данни, и след пренебрегване на доказателствените искания на подсъдимото лице за прилагане на официална справка от КИАД-МВР относно получения от Р. А. телефонен сигнал и извършената от него проверка за собствеността на процесния автомобил в системата на КАТ, довели до осъдителна присъда, базираща се на предположения . Релевират се и лишени от конкретика оплаквания за несъблюдаване на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Предлага се упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК и връщане делото за ново разглеждане от първостепенния съд за саниране на констатираните недостатъци и отстраняване на процедурните пропуски В съдебно заседание на 22.01.2009 г. подсъдимият Х неговият договорен адвокат, надлежно уведомени не се явяват пред настоящия състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, въззивното решение на Военно-апелативния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационния контрол по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 53 от 19.08.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 53/2008 г., Пловдивският военен съд е признал Е. П. Х. за виновен в това, че на 3.02.2008 г., в гр. Х., управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда (1,92 на хиляда), установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 от същия закон, ангажирал наказателната му отговорност и наложил на същия наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане за срок от ТРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 343г НК, подсъдимото лице е лишено от право да управлява МПС и упражнява професия и дейност като шофьор за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. С атакуваното решение № 127 от 25.11.2008 г., Военно-апелативният съд в производство, образувано по жалба на подсъдимия Х е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба на Е. Х. е неоснователна. Установеното и гарантирано от Конституцията на Р България право на защита на подсъдимия не е накърнено в съдебната фаза на наказателния процес с постановената от Пловдивски ВС присъда, потвърдена от въззивната инстанция. Диспозитивът на обявения съдебен акт е в съответствие с правните предписания на чл. 305, ал. 4 НПК и съдържа изискуемите от закона и необходими за индивидуализиране на наказателната отговорност, реквизити - самоличността на подсъдимото лице и решението на компетентния орган по въпросите, посочени в чл. 301 НПК. Лансираната от защитата "непълнота" във фактическите данни на първоинстанционната присъда досежно времевите и пространствени параметри на престъплението, и по отношение характеристиките на управлявания автомобил, анализирана при съблюдаване на описаната в мотивите фактология на инкриминираното деяние, и с оглед проявената юридическа прецизност при визиране престъпно съставомерните признаци на неправомерното поведение, субсумиращи се от материалноправната норма на чл. 343б, ал. 1 НК, не индицира на неяснота и липса на конкретика, обосноваващи ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Х. В обстоятелствената част на съдебния акт са очертани изчерпателно претендираните от защитата на подсъдимия, факти - точния час на инкриминираното деяние (към 03.00 часа на 3.02.2008 г.); улицата в гр. Х., по която се движел употребилият алкохол водач; марката и регистрационния номер на процесното превозно средство ("БМВ 320i", с ДК №...). При съобразяване на установения регламент е очертан и диспозитивът на същия, съдържащ всички правно значими елементи на осъщественото от Е. Х., престъпление, предмет на наказателното дело (управление на МПС на 3.02.2008 г. в гр. Х., с концентрация на алкохол в кръвта - 1,92 на хиляда), и правната квалификация на инкриминираното поведение - чл. 343б, ал. 1 НК, която инкорпорира обективната и субективна съставомерност на неправомерното посегателство. Присъдата на Пловдивския военен съд, представляваща единство от мотиви и диспозитивна част, отговаря на изискванията на чл. 305 от процесуалния закон, и обективира недвусмислено и категорично позицията на решаващия орган относно инкриминираното престъпление с индивидуализиращите го фактически обективни признаци (време, място, изпълнително деяние) и съответните субективни измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон. Особености и несъвършенства в словесния изказ на постановения съдебен акт, индициращи на незначителни пропуски в детайлите, не са пороци от категорията на съществените процесуални нарушения и заявени претенции в тази насока са проява на формализъм. Изложените съображения аргументират заключение за охранени права и законни интереси на подсъдимото лице при постановената от първостепенния съд осъдителна присъда, потвърдена от въззивната инстанция, и обуславят неоснователност на заявеното искане на защитата за връщане на делото за ново разглеждане от Пловдивския военен съд, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. При упражняване правомощията, предоставени от инстанционния съдебен контрол, ВКС не констатира и претендираното дерогиране на предписанията за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл. 12, 13 и чл. 107, ал. 3 НПК. Приемайки установената от първостепенния съд фактология, Военно- апелативният съд правилно е преценил, че същата е подробно изяснена и обезпечена от инкорпорираните гласни и писмени доказателствени източници. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че незаконосъобразно съдилищата по същество са основали фактическите си изводи за престъпната съставомерност на осъщественото от подсъдимия Х, базирайки се на очертаните в свидетелските показания на полицейските служители и в протокола за химическа експертиза, обстоятелства. Задълбочена е интерпретацията на контролираните съдебни инстанции по отношение доказателствената тежест на визираните фактически данни, които са обсъдени подробно с оглед тяхното съдържание и съответствието им с останалата доказателствена маса. Безпристрастни и непредубедени, визираните свидетели Р. А., Г. Г., Тянко Т., Л. К., Д. Г. и В. Д. пресъздават обективно и убедително хронологията на събитията в инкриминираната нощ;предлагат факти относно получения сигнал, предпоставил проверка на управляващия "БМВ 320i", с ДК №... - Е. Х. за употреба на алкохол; и разказват достоверно и правдиво за последващите възприятия досежно движещия се по ул."Ал. Стамболийски"процесен автомобил и предприетите действия спрямо неговия водач-отчитане на концентрацията на алкохол с техническо средство, и откарването му в ЦСМП - Хасково, където била взета кръвна проба и извършен медицински преглед. Очертаната от визираните гласни доказателствени източници, фактология се подкрепя категорично и от приложените по делото писмени доказателства - работна тетрадка на ОДЧ при РПУ - Хасково, акт за установяване на административно нарушение № 798348/03.02.2008 г., протокол за медицинско изследване от 3.02.2008 г. и протокол за химическа експертиза № 40/06.02.2008 г. Безспорна е липсата на корелация между коментираните доказателствени средства, и депозираното от подсъдимия Х неговите приятели (Димитров и С.) по отношение на релевантните за очертаната неправомерна дейност факти, сочещи на управление на МПС след употреба на алкохол. В рамките на правомощията си контролираните съдебни инстанции са преодолели наличните противоречия в доказателствения материал досежно коментираната правно значима фактология, чрез внимателна проверка на източника на същата и съпоставка съдържанието на установените данни с цялата доказателствена съвкупност.Убедителна е предложената аргументация на въззивния съдебен състав относно заявеното от Е. Х., който не оспорва консумация на алкохол, но отрича да е управлявал своя автомобил. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитната му теза. Извършител на престъпното деяние на 3.02.2008 г. и конституиран като обвиняемо (подсъдимо) лице - особен правен статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, той е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което се отразява на истинността на депозираното. Обоснована е формулираната позиция и относно доказателствената тежест на съдържащите се в изявленията на Т. Д. и Й. С. фактически данни, проверени и опровергани с приобщената по делото разпечатка на телефонните разговори (л. 123 - 124 от досъдебното производство), които следва да бъде ценени с оглед тяхната фрагментарност, предубеденост и несъответност на останалия доказателствен материал, и предвид установеното за взаимоотношенията между свидетелите и подсъдимия Х. Некоректни са и оплакванията на подсъдимото лице за несъобразяване на контролираните съдебни инстанции с направените от него доказателствени искания, мотивиращи необходимост от прилагане на официална справка от КИАД- МВР досежно получения от Р. А. на телефон 166 сигнал и извършената проверка в системата на КАТ, касаеща собствеността на процесния автомобил. Акцентираните обстоятелства са правно ирелевантни за повдигнатото срещу Е. Х.обвинение по чл. 343б, ал. 1 НК и неговата доказателствена обезпеченост, поради което и същите са извън предмета на доказване, очертан от чл. 102 НПК. Логическа последица от констатациите на Пловдивски военен съд и въззивната инстанция при осъществения доказателствен анализ е заключението че Е. Х. е автор на инкриминираното престъпление, което аргументира липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В аспекта на декларативно релевираните бланкетни оплаквания и съпровождащите ги претенции за упражняване касационните правомощия, предпоставени от процесуалните норми на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, настоящият състав формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност. В съответствие с възприетата фактология и съобразно възложената от закона компетентност при реализираната доказателствена проверка, са изводите на първостепенния съд и Военно-апелативния съд по приложимия материален закон с произтичащите от това наказателноправни последици. Правилно контролираните съдебни инстанции са приели, че с инкриминираните от представителя на обвинителната власт действия, подсъдимият Х е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б, ал. 1 НК, като съобразно фактическите данни по делото за тежестта на престъплението, личната опасност на дееца, и при съблюдаване принципите за справедливост, индивидуализирали наказателните санкции. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в рамките на образуваното по жалба на подсъдимия Е съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Военно-апелативния съд, с който е потвърдена присъда № 53/19.08.2008 г. на Пловдивски военен съд. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение