Решение № 7619 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2025 г.

ВАСПето отделение09.07.2025 г.докладчик Ирина Кюртева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 249/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 802/2024 г. по описа на Административен съд София- област.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Грюнберг Годеч ЕООД, ЕИК 201466686, сумата от 1200(хиляда и двеста) лева- разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА/п/ ИРИНА КЮРТЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник, против решение 249/20.02.2025 г., постановено по адм. дело 802/2024 г. по описа на Административен съд София- област(АССО), с което по жалба на Грюнберг Годеч ЕООД, е отменено Уведомително писмо(УП) изх. 02-230-2600/10531#16 от 20.03.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 23/040619/99720 на 15.05.2019 г. за кампания 2019 г., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви и не кореспондиращи с действителното фактическо положение, установено в административното производство. Иска се решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Грюнберг Годеч ЕООД в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССО е УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-230-2600/10531#16 от 20.03.2023 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие, при условия на заместване. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение 1079 от 31.10.2022 г., постановено по адм.дело 1168/2021 г. по описа на АССО, с което по жалба на "Грюнберг Годеч" ЕООД е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-230-2600/10531 от 05.08.2021 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ Земеделие. Във връзка с влязлото в сила съдебно решение, подаденото заявление за подпомагане е преразгледано от административния орган, в резултат на което е издадено оспореното в настоящото производство УП с изх. 02-230-2600/10531#16 от 20.03.2023г., от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Това УП е било обжалвано от Грюнберг Годеч ЕООД, като по така подадената жалба в АССО е образувано адм. дело 505/2023г. По това дело съдът е приел, че дадените задължителни указания по адм. дело 1168/2021г., не са били изпълнени от административния орган при издаване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо. На това основание с Решение 1593/18.12.2023 г. по адм. дело 505/2023 г., съдът е обявил обжалваното УП за нищожен акт, а преписката е била върната на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от Грюнберг Годеч ЕООД с УРН 527300 заявление с УИН: 23/040619/99720 за кампания 2019г. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ. Това съдебно решение е било обжалвано пред ВАС, който с Решение 8284/03.07.2024 г. по адм. дело 2849/2024 г. отменя Решение 1593/18.12.2023г. връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Именно въз основа на това решение на ВАС е образувано настоящото съдебно производство. Съдът е приел за установено, че Грюнберг Годеч ЕООД е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 527300 в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал заявление за подпомагане с УИН 23/040619/99720 на 15.05.2019г. за кампания 2019, като е заявил за подпомагане по следните схеми и мерки: 1. Схема за единно плащане на площ (СЕПП); 2. Схема за преразпределително плащане (СПП); 3. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания (ЗДП); 4. Схема за обвързано подпомагане на месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК); 5. Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива на водите (Мярка 12) и 6. Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1), с обща заявена площ от 115.07 ха. С искане вх. 70-2489/15.05.2019г. до министъра на земеделието и храните, дружеството е посочило, че цялата заявена площ е с правно основание договор за аренда с община Своге от 2016г., сключен за петгодишен срок. Заявлението за подпомагане е коригирано, в предвидения за това срок, като заявената площ е намалена на 84,13 ха. Заявени за подпомагане от жалбоподателя за кампания 2019 са 11 БЗС с обща площ 84,13 ха, в землището на община Своге, като всички парцели са заявени за подпомагане по СЕПП, 13.1/НР 1, ЗДП, СПП и Натура 2000. При извършените проверки е установена разлика между декларираната и установената площ на БЗС, общо недопустима площ - 49,77 ха. В УП като причина за недопустимост на площите е посочено липсата на правни основания за ползване на земеделските земи на основание чл. 41, ал.9 от ЗПЗП, като органът се позовава на писмо с 07-0400/1412#7 от 21.10.2019г. на зам.министъра на земеделието и храните. Видно от таблица 1, колона 3 на УП, не са извършени намаления поради наличие на двойно заявени площи с други кандидати. Не е спорно, че не е имало установени площи извън Допустимия слой за кампания 2019 и всички площи са допустими. С оглед установяване и доказване на фактическите обстоятелства, от съда е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, с която е установено, че Грюнберг ГодечЕООД(дружеството) е сключило Договор за аренда на земеделски земи с община Своге, 402/30.09.2016г. за 15 броя поземлени имоти, като от 31.10.2016г. има регистрирано правно основание за тези имоти, вкл. и за заявените 11 бр. парцели в заявлението за подпомагане от 10.06.2019г. Проследено е от вещото лице всеки един от заявените парцели в кой кадастрален имот попада, посочена е площта на регистираното правно основание за КИ, както и площта на припокриване между заявен парцел и КИ в хектари. Направен е извод, че всичките 11 бр. заявени парцели са с регистрирано правно основание. Това е било установено и по адм.дело 1168/2021г. на АССО при оспорване на първоначалното УП, като по делото е приложена Справка за регистрирани правни основания на Гюрнберг ГодечЕООД изх. РД-12-05-129-1/18.04.22г. на Общинска служба по земеделие гр.Своге. Видно от справката, началото на регистрацията е от 31.10.2016г. до 30.09.2021г., т.е. към 2019г. е налична регистрация да договора за аренда, включващ и заявените парцели. Предвид фактическата установеност, първоинстанционният съд е приел, че УП е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложил е доводи, че не е спазена процедурата по чл. 17 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания досежно установените наддекларирани площи. Приел е за установено, че не са налице застъпвания на описаните в УП имоти, поради което е направил извод, че административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон отказано е изплащане на подпомагане, респективно намалени са исканите суми, без да са налице предвидените в закона за това основания. Кредитирал е експертното заключение, с което е доказано регистрирано правно основание за всички заявени имоти. В заключение съдът е приел, че незаконосъобразността на УП в частта му, касаеща отказ за изплащане на подпомагане по мерки СЕПП, СПП, ЗДП Мярка 13.1/НР1 и Мярка 12, води до незаконосъобразност на УП и в частта по отношение на наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 23181.48 лева. По изложените съображения съдът е прел, че обжалваното УП следва да бъде отменено в оспорените му части, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. По така изложените мотиви съдът е постановил решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт, след като е събрал относимите за спора доказателства, анализирал ги е поотделно и в тяхната съвкупност, коректно е установил фактите по делото. Спорният по делото въпрос е допустими ли са за подпомагане заявените със заявление за подпомагане с УИН 23/040619/99720 на 15.05.2019 г. за кампания 2019 г. от Грюнберг ГодечЕООД 11 бр.парцели, подробно описани в Таблица 1 от процесното УП, предвид възприетото от административния орган правно основание за недопустимост- чл.41, ал.9 ЗПЗП. Съгласно чл.41, ал.9 ЗПЗП когато при извършване на проверката по ал. 7 и 8 не бъде установено регистрирано правно основание съгласно ал. 4, Разплащателната агенция прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т.е. намалява размера на плащането или отказва плащане. Задължението за регистриране на правното основание за ползване на земята от заявителя е уредено в чл.41, ал.3 4 ЗПЗП, като условие за получаване на подпомагане. Съгласно посочените разпоредби земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. От доказателствата по делото се формира категоричен извод, че всеки от 11-те заявени парцели със съответните заявени площи към момента на подаване на заявлението и издаване на процесното УП са били регистрирани с правно основание съгласно чл.41, ал.4 ЗПЗП, поради което подаденото заявление отговаря на чл.41, ал.3 ЗПЗП. Наличието на регистрирано правно основание за всички заявени парцели в съответните им заявени площи сочи на липсата на фактическо основание за издаване на УП в оспорената част. Оборена е доказателствената стойност на писмо с 07-0400/1412#7 от 21.10.2019г. на зам.министъра на земеделието и храните с представената Справка за регистрирани правни основания на Гюрнберг ГодечЕООД изх. РД-12-05-129-1/18.04.22г. на Общинска служба по земеделие гр.Своге и приетата по делото експертиза, доказващи регистрирано правно основание за земите за относимия период 2019г. Наличието на регистрирано правно основание, заявено пред компетентния за това орган ОСЗ гр.Своге, обосновава липсата на фактическо и правно основание за издаване на УП в оспорената му част, което съставлява материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Като краен резултат правилна е отмяната на оспореното УП поради допуснати пороци по см. на чл.146, т.4 АПК. Част от мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират с фактическите установявания. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът е следвало да извърши проверка за наличие на застъпени площи. Видно от таблица 1 към уведомителното писмо не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, или застъпени площи, поради което изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения административен акт, поради неспазване на процедурата по чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. са незаконосъобразни и противоречат на доказателствата по делото. В този смисъл следва да бъдат коригирани мотивите на съда и при липсата на сочените касационни основания съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне по подаденото заявление административният орган следва да съобрази мотивите на съдебния акт при разглеждане на подаденото заявление за подпомагане относно наличието на регистрирано правно основание на заявените имоти, съответно липсата на материално правните предпоставки по чл.41, ал.9 ЗПЗП. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 1200(хиляда и двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение