Решение № 8585 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева против решение 5392 от 14.08.2023 г., постановено по адм. дело 3728/2023г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, касаторът поддържа касационната жалба. Ответникът П. В. Т., гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника си адв. Генев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно и прави искане да бъда оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение 5500/20.03.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на П. В. Т., гражданин на Руската федерация, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установено от събраните доказателства, че на 28.02.2022г. Трофимов със самолет напуснал легално Русия за Истанбул, Турция, като същият ден влязъл законно в България. Прието е, че молбата за международна закрила е мотивирана с нахлуването на Русия в Украйна, а след изявление на президента на 27.02.2022г., в което за първи път споменал за ядрено оръжие, осъзнал, че не можел да живее там, напуснал страната си за да запази физическото си и психическото си здраве. Чужденецът не е бил съден или осъждан, не е бил член на политическа партия или организация. Не са били налице основания, че е бил преследван или заплашван, а напускането на Русия имало доброволен характер и той не е бил принуден да го направи. При горните доказателства, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е напълно изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата. Съдът сочи, че органът е следвало да обсъди и формира извод по въпроса дали молителят е извършвал дейност след отпътуването му, която представлява израз или продължение на убежденията му или ориентацията му, изразявана в държавата по произход, поради които евентуално би бил подложен на преследване от официалните власти. Съдът е приел, че с оглед правото на защита на търсещото закрила лице и необходимостта от изясняването на допълнителни обстоятелства по процесната молба за закрила, не следва за пръв път да обсъжда по същество дали на основанията по конкретни хипотези по чл. 8 и чл.9 ЗУБ следва да бъде предоставена международна закрила на жалбоподателя и е върнал преписката на заместник-председателя на ДАБ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция намира, че напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на политическо мнение или принадлежност към определена организация. Поради това не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю, П. В. Т. е руски гражданин, [заличен текст], [семейно положение]. Заявява, че не членува в политически партии, организация или военни групировки. Изнесените от Трофимов данни не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена организация или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Заявил е, че на 28.02.2022 г. е напуснал страната с полет до Истанбул и още не същия ден е пристигнал в България. Законосъобразно административният орган е извел, че сочените от Трофимов обстоятелства не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното му преследване, не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. Първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на зам. - председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Не е съобразил, че срещу Трофимов не е имало конкретни посегателства и не е преживявал насилие. Съдът не е отчел, че лицето няма твърдения за осъществено спрямо него задържане от държавен орган или да е бил обект на насилие от органите на властта. Чужденецът не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. В този смисъл, съдът счита, че правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Във връзка с установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на П. В. Т. се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на зам. - председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата на П. В. Т. следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение