Решение № 681 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 54/2010 г.

Решение № 681 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 54/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба от М. Р. М., А. Р. П., О. А. П., Т. Р. П., Н. Р. П. и П. А. П., всички от гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по гр. дело № 299/2008 г. на Габровския окръжен съд по допускане на делбата тъй като преди постановяването му е постановено решение № 1148 от 24.10.2008 г. по гр. дело № 4964/2007 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд, в което се съдържа мотив, съществено касаещ определянето на квотите на съсобственост на съделителите, при което се твърди, че въззивният съд не се е съобразил с касационното решение относно действието на завещанието, с което Р. П. е прехвърлил свои дялове от процесния имот на съпругата си Ю. П. От О. А. П. /вписан и като молител/, представляван от адвокат Х. М. Х. от Габровската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, за което липсват доказателства да са внесени в размер на 150 лева, няма приложен и списък както предвижда чл. 80 ГПК, поради което не следва да се обсъждат. С разпореждане на Председателя на II гражданско отделение от 26.11.2009 г. по преписка вх. № 19443 от 24.11.2009 г. молбата за отмяна е върната на Севлиевския районен съд за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна като се подпише от всички молители или се приложи пълномощно за адвокат П. К. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие серия А, № 0931866 от 02.11.2009 г. адвокат П. К. К. от С. адвокатска колегия е упълномощен в производството за отмяна само от М. Р. М., същият адвокат е подписал и молбата за отмяна вх. № 3622 от 03.11.2009 г. и въпреки предоставената възможност останалите пет лица не са приподписали /нито упълномощили/ адвокат К., поради което е налице редовно подадена молба за отмяна само от М. Р. М. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение разгледа молбата за отмяна и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Решение № 1148 от 24.10.2008 г. по гр. дело № 4964/2007 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по § 2, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и с него на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) е отменено въззивно решение № 167 от 26.06.2007 г. по гр. дело № 163/2007 г. на Габровския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 66 от 12.03.2007 г. по гр. дело № 838/2005 г. на Севлиевския районен съд като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. След подновяване на делото под № 299/2008 г. пред Габровския окръжен съд е постановено решение № 9 на 10.02.2009 г., с което е отменено частично решението на Севлиевския районен съд относно дяловете на страните в допуснатите до делба имоти, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 1011 от 10.09.2009 г. по гр. дело № 880/2009 г. състав на I гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 12.02.2007 г. по в. гр. дело № 299/2008 г. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и да е допустима отмяната е необходимо наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения между същите страни, за същото искане и на същото основание, които със сила на присъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. Законът има предвид решения по две отделни дела, между които е налице субективна и обективна идентичност, т. е. пълно субективно и обективно тъждество между делата. Случаят обаче не е такъв. Тук сочените от молителя две решения са постановени в рамките на един и същи спор по допускане на делба при развитие на инстанционното производство, при което касационното решение е отменително, а противоречие между такива решения чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК няма предвид. Останалите оплаквания за несъобразяване задължителните указания на Върховния касационен съд от страна на въззивния съд при повторното разглеждане на делото са основания за касация по чл. 281 ГПК, но не и основание за отмяна по кое и да е от основанията, предвидени в чл. 303 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение