Решение № 3163 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Г., [ЛНЧ] чрез адв. Димов срещу Решение 8435 от 08.10.2024 г. на Административният съд - Пловдив - XIV Състав по административно дело 1022/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-16001623005089-091-001/02.02.2024г., издаден от В. Илиева началник сектор, възложил ревизията, и Х. Русев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение 161/17.04.2024г на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика / Д"ОДОП / - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение е оспорен решаващият извод на съда за осъществен фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо жалбоподателя. Твърди се, че отговорността на лицето за задължения на дружеството е ангажирана неправомерно, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността задълженията да бъдат събрани. Доколкото са теглени суми от сметки на дружеството, същите са използвани за разплащане към доставчици и служители. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, касаторът, представляван от адв. Димов, моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-16001623005089-091-001/02.02.2024г., издаден от В. Илиева началник сектор, възложил ревизията, и Х. Русев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с решение 161/17.04.2024г на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика / Д"ОДОП / - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно установена на основание чл. 19 от ДОПК отговорност за задълженията на ЕН ДЖИ ГРЕЙНС ЕООД, ЕИК 203773335, както следва: -за корпоративен данък за 2018г., 2019г., 2020г. и 2022г. в общ размер на 42 966,06лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 21 150,10лв.; -за данък върху добавената стойност по справки - декларации по ЗДДС за периодите от 01.03.2019г. до 31.03.2019п, от 01.08.2019г. до 31.08.2019г., от 01.11.2019г. до 31.01.2020г., от 01.04.2020г. до 30.04.2020г., от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. и от 01.08.2020г. до 31.10.2020г. в общ размер на 10 326,88лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 998,19лв.; -за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ по декларации обр. 6 за периода от 01.03.2019г. до 31.07.2019Г., от 01.11.2019Г. до 31.01.2020г., от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. и от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. в общ размер на 292,30лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 148,08лв.; -за данък върху представителните разходи за 2020г. в размер на 756,60лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 219,12лв.; -за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г в размер на 178 953,53лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 32 091,86лв.; -за лихви за данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяне в натура за 2018г. в размер на 4,42лв.; -за вноски за ДОО за осигурител по декларации обр. 6 за периода от 01.09.2018г. до 31.07.2019г., от 01,05.2020г. до 30.06.2020г. и от 01.08.2020г. до 30.11.2020г. в общ размер на 582,40лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 368,44лв. В рамките на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на Ен Джи Грейнс ЕООД, считано от 26.02.2016 г. След анализ на данните в събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са направили извод, че същият се е разпореждал с касата на дружеството, но не е представена информация къде се съхраняват наличните парични средства на дружеството. По счетоводни данни са в особено големи размери и с взетата счетоводна операция дебит сметка 609 срещу кредит сметка 501 през 2022г. за сумата в размер на 3 400 117,10лв. едноличният собственик на капитала на дружеството се е разпоредил с тях в своя полза. Аналогично е положението с паричните средства от продажбата на МПС-то през 2020г., като е установено, че по счетоводен баланс към 31.12.2020г. е заведен ДМА на стойност 6 хиляди лева и са налице налични активи по сметка 205 в размер на 3 805лв. към 01.01.2021 г. и крайно салдо по сметката към 31.12.2021 г. от 0лв. При проследяване движението на парични средства по банкови сметки на дружеството Ен Джи Грейнс ЕООД е установено, че едноличният собственик Н. Г. е изтеглил от тях парични суми в брой, както следва: за 2018г. - 1 238 943,26лв.; за 2019г. - 182 748,30лв. и за 2020г. - 179 902,88лв. Съответно, към 01.01.2022г. е отчетена касова наличност по сметка 501 в размер на 3 400 117,10лв., изписана в последствие по сметка 609. При ревизията е установено, че Ен Джи Грейнс ЕООД има неизплатени публични задължения към НАП, ведно с прилежащите лихви в общ размер на 287 539,68лв. към 12.12.2023г., с титули декларации. Образувано е и изпълнително дело 180534215/2018г. с което е наложена обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на дружеството в Тексим банк АД и Юробанк България АД. Вследствие изпратено запорно съобщение до Тексим банк АД на 14.02.2022г. е постъпило плащане на задължения в размер на 47,30лв. След извършено пълно проучване на имущественото състояние на Ен Джи Грейнс ЕООД е установено, че по банковите сметки на дружеството няма налични парични средства, тъй като са изтеглени от управителя Н. Г.. От дружеството не са декларирани никакви активи, в т.ч. недвижими имоти, МПС, машини, оборудване, инвентар и вземания от трети лица. Направен е извод за несъбираемост на публичните задължения на дружеството с титули декларации. С оглед изложените факти, ревизиращият екип е приел, че намира за доказано и обосновано наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорност на Н. А. Г. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за процесните задължения на ЕН ДЖИ ГРЕЙНС ЕООД. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, ревизионният акт е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Формираният извод за материална законосъобразност на акта е мотивиран с наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, обуславящи ангажиране отговорността на Г. за задължения на Ен Джи Грейнс ЕООД. Според съда е налице недобросъвестно поведение на управителя, довело до невъзможност за погасяване публичните задължения на дружеството, тъй като Гергакис е допуснал извършване на действия по разпореждане с парични средства от банковите сметки на дружеството.По отношение твърденията, че изтеглените суми са използвани във връзка с дейността на дружеството за разплащания към доставчици и персонал, е прието, че същите не срещат опора в доказателствения материал по делото. Посочено е, че тегленията на парични средства в брой от банковите сметки и натрупването им като касова наличност по счетоводни данни започва през 2018г. и продължава и през 2019г. и 2020г., като през 2022г. е установена касова наличност в особено големи размери, и то при направена инвентаризация от самото ЮЛ. Взетите счетоводни операции в дружеството, отнасящи се до касовата наличност, обосновават именно извод, че паричните средства не са използвани за икономическа дейност, а за лични потребности на собственика на капитала, като е съставен мемориален ордер 1 /02.06.2022г. за изписване на касовата наличност с посочено в него основание скрито разпределение на печалбата . Административният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между извършените от ревизираното лице действия и невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събрани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, след подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Безспорно е установен първият елемент през ревизираните периоди жалбоподателят е управител на Ен Джи Грейнс ЕООД. Дружеството има непогасени задължения, за събирането на които е образувано изпълнително производство, връчени са покани за доброволно изпълнение, наложени са обезпечителни мерки, но е установено, че не притежава активи и банкови сметки за обезпечаване на дълга, което сочи изпълнение и на втората, и четвъртата предпоставки, посочени по-горе, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Основните оплаквания в касационната жалба са за немотивираност и необоснованост на извода на съда за неоснователност на твърдението му, че разпределението на средствата е осъществено преди възникването на преобладаващата част от публичните задължения. Същите са неоснователни. От събраните доказателства е видно, че ЕН ДЖИ ГРЕИНС ЕООД има открити банкови сметки, като всички изтеглени суми от тях са от Н. Г. и общо по години са: 2018 г. - 1 238 943,26 лв.; 2019 г. - 182 748,30 лв.; 2020 г. - 179 902,88 лв., без да се доказва необходимостта това да е за дейността на дружеството, както и реалното постъпване на сумите в касата и фактическата им наличност там за всеки отделен отчетен период. Същевременно, за същите периоди РЛ има задължения за данъци и ЗОВ, но не ги издължава, макар впоследствие по документи да показва, че разполага със значителни суми в касата. Към 01.01.2022 г. е отчетена касова наличност по сметка 501 в размер на 3 400 117,10 лв., изписана впоследствие по сметка 609. По отношение недобросъвестността на ревизираното лице правилно е посочено от приходните органи и първоинстанционния съд, че във връзка с изпълнителното дело на 21.02.2022 г. е проведена среща с управителя на дружеството Н. А. Г., на която не е поет конкретен ангажимент за плащане на задълженията по изп. дело и е укрито, че по счетоводни данни има 3 400 117,10 лв. в касата, с които, ако е било така, очевидно не е имало пречка и е можело да се разплатят всички задължения. Вместо това, след тази среща и след инвентаризация на касата на дружеството, е отчетено скрито разпределение на печалбата на дружеството, с което счетоводно се оформят именно липсата на процесиите средства в касата, като се дебитора сметка 609 и се кредитира сметка 501 със стойността от 3 400 117,10 лв. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че от публичния изпълнител е могло да бъде инициирано събирането на публичните задължения на дружеството ЕН ДЖИ ГРЕЙНС ЕООД от наличните в касата парични средства, доколкото при проведената среща с РЛ не е посочено, че дружеството-длъжник притежава такъв ресурс и може да издължи задълженията си, напротив, не е поет никакъв ангажимент в тази насока и такива парични активи не са споменати и не фигурират в представените справки. Следва да бъдат споделени и мотивите на административния съд във връзка с извършените тегления на парични средства от банкова сметка на дружеството в много по-голям размер от размера на публичните задължения с титул декларации, което действие е извършвано регулярно през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и към момента на налагане на обезпечителната мярка запор върху банкови сметки през месец октомври 2020г. банковите сметки са с изчерпана наличност. Съдът е изложил подробни мотиви за разпределението на паричните средства в касата под формата на скрито разпределение на печалбата, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. Гореизложеното обуславя правилност на извода на приходните органи, възприет и от съда, че действията по разпореждане с имущество (финансови средства) на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. В случая, жалбоподателят се е разпоредил с финансови средства на управляваното от него дружество, като не е ангажирал доказателства, че същите са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Във връзка с наведените твърдения за нищожност на РА, поради подписването му с електронен подпис, неотговарящ на изискванията за КЕП, настоящият касационен състав констатира , че от страна на представителя на жалбоподателя, въпреки указаната му от първоинстанционния съд доказателствена тежест, не са ангажирани никакви доказателства във връзка с направеното оспорване на подписите на издателите на процесния РА. Именно затова в първоинстанционното решение е посочено, че по делото не са ангажирани доказателства във връзка с валидността на КЕП , тълкувано превратно от страна представителя на жалбоподателя. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и своевременната претенция в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 16 324, 32 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение