Решение № 5858 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител юрск. Ж. Савова, против Решение 175 от 19.10.2023 г., постановено по дело 141 по описа за 2023г. на Административен съд Перник, с което е отменено Решение 32-175733 от 31.05.2022 год., издадено от Директора на ТД "Митница Бургас". От изложените в касационната жалба аргументи може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, oтменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действителната продажна цена за внесения автомобил с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Претендира се отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Е. Михайлов от гр.Перник, чрез процесуалния си представител адв. И. Станилова, оспорва основателността на касационната жалба, по подробни изложени съображения, в депозиран писмен отговор, както и в становище по съществото на спора. Моли решаващият състав да остави сила съдебния акт с присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Перник е Решение 32- 175733 от 31.05.2022 год., издадено от Директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 и чл.71, § 1, б.д от Регламент (ЕС) 952/2013, е определена нова митническа стойност в размер на 25 008,99лв и данъчна облагаема стойност в размер на 27 509,89лв. на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с (МД) с MRH 20BG001008029222R7 от 30.12.2020г. и са установени публични задължения за довнасяне за вносно мито в размер на 2500,90 лева и ДДС в размер на 5501,98лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. Според фактическите установявания на 30.12.2020г. в МБ Свободна зона Бургас била приета митническа декларация (МД) с MRN MRH 20BG001008029222R7, в която вносителят Е. Михайлов, с пряк представител Мирамар ЕООД, е декларирал за режим допускане за свободно обръщение на стока, с описание в ел. д. 6/8 - употребяван пътнически автомобил, катастрофирал, марка MERCEDES-BENZ, модел GLC300, първоначална регистрация - 01.01.2020г. В митническата декларация били декларирани Условие на доставка - DAP - доставено на място, Код на държавата на изпращане/износ - САЩ, Метод за определяне на стойността - 6- стойност, основана на наличните данни авариен метод по чл.74,пар.3 от Кодекса), Валута -USD, Цена на стоката 6800лв. По отношение правилността на операциите по допускането за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. 01.06.2021 г. със Заповед ЗТД-1000-425/24.06.2021г. на Директора на ТД Южна Морска (тогава сега с променено наименование на ТД Митница Бургас, бел.моя) при Агенция Митници е разпоредено извършването на обобщен анализ, за който е изготвен нарочен доклад рег. 32-208102 от 30.06.2021 г., в резултат на което със Заповед ЗТД ЗТД-1000-451/06.07.2021г. на Директора на ТД Южна Морска /тогава, сега Митница Бургас, бел. моя/ е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Анализирана е информацията за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), съдържащи се в интернет сайт www.autoauction.io, където е открита информация за продажбата му на аукцион на дата 25.09.2020г. за 14 800 USD. При тези данни е прието наличието на основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, поради което и вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страната са депозирани документ за собственост, документ за продажба и документ с имената на страните по сделката и продажната цена на автомобила. Последвало е издаването на докладна записка и на оспореното решение. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката, с която доказателствена тежест е прието, че същите не са се справили. Първостепенният съд се е аргументирал с това, че данните от коментирания интернет сайт не са достоверна, а и достатъчна информация, които да обосноват такъв извод. Тази информация не е официална и/или служебна, не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, поради което е и негоден доказателствен материал, а други доказателства не са събрани. Приел е, че необосновано митническите органи са заменили посочената в декларацията цена от вносителя със стойността, отразена в приобщената разпечатка от сайта. Съдът е приел, че е не възможно да се установи категорично действителната договорна стойност на стоката, поради което е било налице основание за административния орган за пристъпване към прилагане на методите по чл.74,пар.2 , респ. чл.74, пар.3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това и е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл.70, пар.1 от Регламента, е допуснато нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на митническата стойност на внесената стока, съответно и до незаконосъобразно определяне на допълнителни митни сборове и ДДС. Касационният съд намира изводите на АС Перник за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съгласно чл.70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Както правилно е приел и първостепенният съд, независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446). Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft), а със същата касаторът не се е справил. Несъстоятелна е тезата на митническите органи по отношение на достоверността на данните от приложените към декларацията и впоследствие представени при проверката документи от вносителя относно договорената цена на внесения автомобил, поради което последните са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащане такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., поради което са приели, че тя е тази постигната при аукциона. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., се използва действително платената или подлежащата на плащане на цена, което означава, че е достатъчно наличието на едно от двете алтернативно посочени условия. Противно на изложеното в касационната жалба, при наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Правилно е акцентирано върху обстоятелството, че данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която вносителят е придобил собствеността върху предмета на вноса, както междувпрочем и с каквато и да било друга продажба надлежно индивидуализирана, за да се приеме тезата, че това именно е сделката за продажба за износ за ЕС, а от друга че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са надежден източник, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Изложените в касационната жалба аргументи за противното не могат да бъдат споделени. Или обоснован е и изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. Най-сетне от ангажираните по делото доказателства не се установява в условията на пълно доказване и тезата на митническите органи, че при декларирането в МОС не е включен пълният размер на транспортните разходи, за да се налагат и сторените корекции по реда на чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Липсват събрани категорични доказателства, които да установят конкретната цена на осъществения транспорт на процесния автомобил от отправното пристанище до мястото на въвеждането му на митническата територия на Съюза и тя да е различна от декларираната. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Е. Михайлов следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 1800 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Същите следва да бъда възложени в тежест на Агенция "Митници", съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,