Решение № 5936 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2012 г.

Решение № 5936 от 26.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/2012 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България срещу решение № 2810 от 22.05.2012 г. по адм. д. № 3546/2012 г. на Административен съд София - град, с доводи, че в частта, с която е отменен отказа на председателя на ДАБ да предостави хуманитарен статут на чужденеца е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено и решено по същество. Ответникът - Мохамед Табит Мохамед, гражданин на Сомалия, чрез процесуалният си представител адв. Тошев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и следва да бъде отменено, а спора решен по същество като се отхвърли жалбата на чужденеца. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспореното решение на АССГ е неправилно, постановяването на което е в нарушение на приложимия материален закон - чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С обжалваното решение е отменено решение № 182/08.03.2012 г. на Председателя на ДАБ-МС, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Мохамед Табит Мохамед, гражданин на Сомалия и делото е върнато като преписка на административния орган за ново разглеждане на молбата му. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил необосновани и в нарушение на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ изводи. По делото е установено, че Мохамед Табит Мохамед, гражданин на Сомалия, е пристигнал в България, нелегално м. януари 2011 г от Турция. Подал е молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут с доводи, че има основателни опасения за живота му, тъй като имал проблеми с групировката "Групата на Абди", които през 2009 г. убили последователно неговия баща, брат му и вуйчо му. Не е имал взаимоотношения с официалните власти, не е преследван по етнически или религиозни причини. Съдът е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти, въз основа на чийто анализ е извел необоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, в частта му, досежно отказана хуманитарна закрила на чужденеца. Неправилно е прието наличие на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. От данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 9 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на негови основни права посредством тежки по естество или повторяемост действия. Не са били установени и данни за тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Изводът за незаконосъобразно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е необоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл., ал. 1, т. 1-3 от цитираната норма. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод. Преценката на общата ситуация в Сомалия и бежанската история на кандидата сочат, че напускането на страната му на произход не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на Мохамед Тадит Мохамед не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Сомалия създава опасност за живота и здравето му. Ситуацията в страната следва да се прецени с оглед конкретната бежанска история. Представената от кандидата бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Сомалия, и по- конкретно в района на гр. Байдоа, където е живеел и работил Мохамед Тадит Мохамед, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, още повече, че в града живее неговата майка. Съгласно тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда Люксембург, по дело С-465/07, на което съдът се е позовал, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпраното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. Освен това при ситуации на бунтове и изолирани или спорадични актове на насилие и безредици /например терористични актове или вътрешни конфликти на въоръжени групи, каквито епизодично са констатирани в Сомалия/ не обосновават извод за наличие на въоръжен конфликт, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и т. 37 от Решението на Съда на Люксембург и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че решението на административния орган, в частта, с която на сомалийския гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут противоречи на материалния закон - чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът неправилно е преценил, че искането на кандидата попада в тази хипотеза, тъй като спрямо чужденеца не е установено наличието на визираните в нормата предпоставки, обуславящи предоставянето на хуманитарен статут. Доказателства за наличието на лична опасност за кандидата в Сомалия липсват както в административната преписка, така и в съдебното производство. По делото не се установява и доказва съществуването на тежки лични заплахи за личността му, като предвид стабилизирането на ситуацията в държавата по произход, не може да се приеме, че самото му присъствие там го излага на реална опасност, за да са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед на изложеното налице е касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт се отхвърли. По изложените съображения решението и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, трето отделение,