Решение № 210 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5236/2007 г.

Решение № 210 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5236/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. А., Н. Р. Ж., И. Р. А. и Ж. Р. Т. всички от гр. Д. срещу въззивно решение № 109 от 6.04.2007 г. по гр. д. № 810/2006 г. на окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Ответниците по касационната жалба не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III г. о. като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С обжалваното решение Д. окръжен съд е отменил решение № I* от 28.07.2006 г. по гр. д. № 2321/2005 г. на Д. районен съд, с което предявените от жалбоподателите срещу Ф. С. С., Д. А. С., М. С. М. и И. С. М. искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че на оригинерно основание са титуляри на правото на строеж върху общинско дворно място, съставляващо поземлен имот 72624.616.375, идентичен с имот № 3* парцел **** 373,374,375 в кв.623 по плана на гр. Д. и на правото на собственост върху изградената в негова реализация сграда от 26 кв. м. и вместо него е постановил ново, с което ги е отхвърлил. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че построената от наследодателя на жалбоподателите-ищци сграда е извън обема на учреденото с Н. А. № 178/1963 г. на С. М. С. право на строеж върху имот държавна собственост и не би могло да се придобие по давност. Началният момент на придобивната давност за правото по чл. 63, ал. 1 ЗС е 1969 г. и до 1996 г. при действащите режими не е могло да се придобие по давност вещ социалистическа собственост., респ. държавна или общинска собственост. От 1996 г. до предявяване на исковата молба - 23.12.2005 г. давностният срок от 10 години не е изтекъл, поради което ищците не са придобили претендираните от тях право на строеж и право на собственост върху построената сграда на твърдяното от тях оригинерно основание. Касационните доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Изводът на въззивния съд, че построената от наследодателя на ищците сграда е извън обема на придобитото от наследодателя ответниците по нот. акт № 178/1963 г. право на строеж и не би могло да се придобие по давност, тъй като построената сграда върху земя държавна собственост в периода до 1996 г. не може да се придобие по давност, както и правото на строеж е изграден при неизяснена фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства е установено, че ищците са наследници на Р. А. С., починал през 1979 г. Ответниците са наследници на С. М. С. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 178/1963 г. наследодателят на ответниците е придобил паянтова къща, натурно помещение и 1/2 ид. част от правото на строеж върху парцел ****, 6910 - държавна собственост. Той и И. И. Х. като титуляри на правото на строеж с молба - декларация от 1969 г. изразили съгласие да "учредят суперфиция върху признатото им право на строеж на Р. А. С. да си построи жилище на 26 кв. м. С решение от 21.05.1969 г. ИК на ГНС гр. Т. е одобрил даденото съгласие от суперфициарите. Въз основа на одобрен арх.план № 145/96 г. е издадено разрешение за строеж № 294 от 9.06.1969 г., дадена строителна линия и ниво. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че въз основа на строителното разрешение е изградена стая и салон с площ от 24 кв. м., като към нея е пристроена стая от 26 кв. м., построена преди 1977 г. без строителни книжа, които са функционално свързани в общо жилище с площ от 50 кв. м. С влязло в сила решение по гр. д. № 267/1999 г. на ДРС са отхвърлени предявените от настоящите ищци против наследодателя на ответниците искове за признаване за установено, че на основание наследствено правоприемство от наследодателят им Р. С. са собственици на право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо имот пл. № 3* парцел ****, 374 и 375 в кв. 623 по плана на гр. Д. и на право на собственост върху изградената в реализация на правото на строеж жилищна сграда с площ от 26 кв. м., находяща се в гр. Д., ул."О." № 14. При тези данни правилно въззивният е приел, че предявените искове са допустими, с оглед въведеното с исковата молба основание на претендираното право на собственост - придобивна давност. Правилен е и изводът, че не е налице валидно учредена суперфиция в полза на наследодателя на жалбоподателите. Изводът му обаче, че сградата, предмет на предявения установителен иск е построена извън учреденото на наследодателя на ответниците право на строеж върху държавна земя и не би могла да се придобие по давност, както и правото на строеж, с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията й до 1996 г. е изграден при неизяснена фактическа обстановка. По делото е безспорно, а и от представения нот. акт № 178/1963 г. се установява, че на наследодателя на ответниците е продадена 1/2 ид.ч. от правото на строеж върху парцел ****, 6910, кв.306 по плана на гр. Т., "която част дворно място възлиза на 325 кв. м." и със строително разрешение № 254 от 27.05.1968 г. му е разрешено да построи жилище съгласно представения арх. план. Установено е по делото, че наследодателя на ответниците е построил масивна жилищна сграда. С оглед поддържаното от ищците становище, че процесната жилищна сграда е построена върху държавен имот, върху който е отстъпено право на строеж на физическо лице и построеното е в обема на учредената му суперфиция, а не извън него въззивният съд е следвало да изясни с помощта на експертиза, какъв е бил регулационния статут на парцела върху който е отстъпено право на строеж, какви са били регулационните предвиждания, за да прецени дали С. М. С. е изчерпил правото на строеж с построяването на собствената му жилищна сграда. По делото не е било спорно, че през 1969 г. наследодателят на ищците е започнал строителството на сградата. Макар с даденото от носителите на правото на строеж съгласие, че отстъпват на Р. С. правото да построи сграда върху 26 кв. м. да не е валидно учредено вещно право на строеж, то може да бъде придобито по давност. В случая въз основа на това съгласие, одобрено от административния орган е предадено владението върху 26 кв. м. от учреденото им право на строеж. Вещното право на строеж се придобива чрез правна сделка, с административен акт или по закон. То може да се придобие и по давност. За да се установи дали правото на строеж е придобито по давност, както и правото на собственост върху построената в реализация на това право сграда съдът е следвало да изясни регулационния статут на парцела върху който е било учредено правото на строеж, какви са били регулационните предвиждания, кога са построени сградите от суперфициарите, и с построяването им изчерпан ли е обема на учреденото право. Едва след изясняване на тези въпроси може да се даде отговор осъществяваното от Р. С. с начален момент 1969 г. владение в обема на учреденото право на строеж ли е или извън него, както и построената сграда в този обем ли е или извън него. Разпоредбата на чл. 86 ЗС /първоначална редакция от 1951 г./, която изключва придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на вещ - социалистическа собственост не е забранявала придобиване по давност на вещ, която не е била такава собственост, когато давността се е упражнявала от физически лица срещу физически лица, а не срещу държавата. Върху теренът, който е бил държавна собственост е учредено право на строеж на физически лица. Тези физически лица са дали съгласие наследодателят на ищците да придобие правото на строеж върху 26 кв. м. от учреденото им право на строеж и да си построи сграда в този обем. Обстоятелство, че с решението на ИК на ГНС от 1969 г. взето въз основа даденото от суперфициарите съгласие не е валидно учредено право на строеж в полза на наследодателя на ищците, тъй като държавата не е учредило това право по предвидения за това законов ред не изключва придобиването му по давност, ако давността е упражнявана по отношение на суперфициарите. Построената в обема на притежаваното от физическите лица право на строеж сграда също може да бъде придобита по давност. За изясняване на тези съществени за правилното решаване на делото обстоятелства съдът е следвало служебно да постави на вещото лице допълнителна задача, както и да укаже на ищците да уточнят обема на претендираното право на собственост, така както е реализирано, предвид установеното по делото, че процесната сграда съставлява функционално единство от първоначално построеното и пристроеното. Постановеното от въззивния съд решение по предявените установителни искове, без да е изяснен обема на учредено върху държавния парцел **** право на строеж на наследодателя на ответниците и трето лице с оглед регулационните предвиждания, без да е изяснено с построяването на сградите от суперфициарите изчерпано ли е в пълен обем учреденото им право на строеж, включително и предаденото от тях на наследодателя на ищците владение в обем на 26 кв. м., без да е изяснен въпросът спорната сграда включва ли се в този обем или е извън него е неправилно, което на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.