Решение № 6727 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение 5712 от 12.10.2021 г., постановено по административно дело 1727/2021 г., Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на З. Таушанова от гр. София против Решение 2153-21-12/20.01.2021 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалбата и срещу Разпореждане 5608272990-210/30.09.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от З. Таушанова, действаща чрез пълномощника адв. Радуцов. Подържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и на оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град. Възведена е и претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции по делото. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София-град, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Медарова, в представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на подложеното на касация съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Със заявление от 17.12.2015 г. до директора на ТП на НОИ София-град З. Таушанова е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело на жалбоподателката осигурителен стаж, както следва: от трета категория - 12 години, 11 месеца и 20 дни; общ осигурителен стаж, превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд - 12 години, 11 месеца и 20 дни. С оглед посоченото обстоятелство и факта, че Таушанова няма навършената възраст по смисъла на чл.68 от КСО към датата на подаването на заявлението, с Разпореждане 5608272990/201 от 30.09.2016 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. За да постанови този отказ компетентният орган е зачел осигурителен стаж на заявителката единствено по представените редовни документи за осигурителен стаж, като не е зачел такъв по приетите за нередовни от външна страна документи: УП-30 XIV-125/16.03.1991г. издаден от Железопътен завод София за периода 01.05.1975г. - 01.03.1987г., в което е посочено, че положеният труд е на длъжност бояджия и е втора категория труд съгласно т.15 от ПКТП; трудова книжка 949/01.05.1975г.; удостоверене УП-30 54-3/07.02.1997г. издадено от ДФ Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт с отразен трудов стаж за периода 01.03.1987г 28.04.1990гг., 22.03.1994г. 31.12.1994г., 01.01.1996г. 31.12.1996г. на длъжност бояджия, зачетен като такъв от втора категория труд съгласно т.15 от ПКТП; удостоверение УП-2 54-2/07.02.1997г. издадено от ДФ Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт за периода 01.03.1987г. 01.03.1990г. 37454,80 лв., в който образец дохода за периода, значително надхвърля размера на средната работна заплата за същия период. Недоволна от постановеното разпореждане Таушанова го е обжалвала пред по-горестоящия административен орган. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-12/20.01.2021 г. директорът на ТП на НОИ София-град е оставил в сила Разпореждане 5608272990/201 от 30.09.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София-град и е отхвърлил депозираната срещу него жалба вх. 1012-21-438/29.03.2018 г. от З. Таушанова, като неоснователна. За да отхвърли жалба срещу процесното решение първоинстанционният съд е приел, че представените и обсъдени по делото доказателства обосновават извод, че УП-30 XIV-125/16.03.1991г. издаден от Железопътен завод София, УП-30 54-3/07.02.1997г. и УП-2 54-2/07.02.1997г. се явяват неистински документи и като такива въз основа на тях не може да се установи наличен действителен стаж на жалбоподателката, като е изложил подробни аргументи в подкрепа на този извод. Съдът е приел, че това обстоятелство не обосновава категоричен извод, че жалбоподателката изобщо не е работил или, че не е работил като бояджия в съответните предприятия, а само, че не разполага с достоверни документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за да докаже наличие на трудов и осигурителен стаж през процесните периоди. С оглед това първата инстанция е преценила, че жалбата е неоснователна и недоказана независимо от обстоятелствата. Обсъдени са нередовностите в представената трудова книжка и различията в данните по отделните документи. По делото е открито производство по чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК по оспорване истинността на Образец УП 30 54-3/07.02.1997 година; Образец УП-2/07.02.1997 година; Образец УП 30 ХІV-125/16.03.1991 година; Трудова книжка 949/01.05.1975 година в частта за вписванията отразен стаж за периодите; 01.05.1975 година - 01.03.1987 година; 01.10.1987 година - 28.04.1990 година; 22.03.1994 година - 31.12.1994 година и 01.01.1996 година - 31.12.1996 година Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният с касационната жалба съдебен акт е и правилен по своя правен резултат, като не страда от такива пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Решението на Административен съд София-град, с което жалбата против посоченото решение на директора на ТП на НОИ София-град е отхвърлена, е обосновано и е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат, макар и частично, от настоящата касационна инстанция. Обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Проверяваното съдебно решение е постановено съобразно доказателствата и в съответствие с приложимите разпоредби на КСО. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания пред него административен акт - решението на директора на ТП на НОИ София-град 2153-21-12/20.01.2021 г., с което е потвърдено процесното разпореждане от 30.09.2016 г. на пенсионния орган. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. С посочената разпоредба законодателят е дал възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания - лице да е полагало труд от първа или втора категория; да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и да е навършило определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което за да се придобие правото на пенсия, е необходимо едновременното им наличие. Според административния орган към датата на подаване на заявлението Таушанова няма минималния изискуем стаж от първа или втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст за 2014 г. - 94, следователно прието е, че няма право на пенсия съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Обсъдена е липсата на минимално изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО към датата на подаване на заявлението. В мотивите на съдебния акт са изложени подробни аргументи относно непризнаването на отразения трудов стаж в Образец УП 30 54-3/07.02/1997 година. В периода 01.07.1983 до 12.06.1989г Таушанова е работила по трудово правоотношение в ГУМ Дупница /01.03.1987г.- 12.06.1989г./, а в останалата част от периода се е осигурявала като самоосигуряващо се лице чрез ЕТ Златка Таушанова Вега. От мотивите на постановление от СГП от 02.03.2021г за прекратяване на досъдебно производство 42/2020г, потвърдено с определение от 12.05.2021г на САС, НО,I V въззивен състав се установява, че в рамките на досъдебното производство е назначена съдебно графологична експертиза, според заключението на която подписите за Ръководител в удостоверения УП-2 и УП-3, издадено от ДФ Строймашинженеринг не са положени от И. Радев. Също така е установено, че подписите в посочените удостоверения от името на гл.счетоводител Е.Велева и изготвил В. Иванова не са положени от тези лица. Не е установено, кои лица действително са заемали длъжностите ръководител, гл. Счетоводител в ДФ Строймашинженеринг, като същевременно законен представител на този осигурител съгласно Регистърното решение на СГС от 13.08.1990г. е Д. Коцев, който не е подписвал нито едно от горепосочените удостоверения. В съответствие с горните изводи на първоинстанционния съд е и приетото като доказателство по делото писмо изх. 5531-09-1424/2/19.05.2021г на Началник отдел Обединен осигурителен архив на НОИ, според което Таушанова не фигурира в приетата и съхранявана разплащателна документация на ДФ Строймашинженеренг за отразените периоди в представения образец на УП-3. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, касаещи отразените обстоятелства в Трудова книжка 949/01.05.1975г. издадена от Железопътен завод София, в частта за вписания стаж за процесните периоди. Видно от свидетелство за зрелост и квалификация 006226/30.06.1975г., Таушанова е била ученичка до 25.06.1975г., поради което и началната дата на започване на работа в Железопътен завод София, 01.05.1975г очевидно е невъзможно да се осъществило на практика. В периода 1975г.-1987г. в трудовата книжка стажът в посочения осигурител е оформена с печат с абревиатура М.Т.С., съотвестваща на Министерство на транспорта и съобщенията, което обстоятелство не съответства на обективната действителност, доколкото с указ 236/12.03.1966г. /ДВ бр.21/1966г./ Министерство на транспорта и съобщенията се разделя на две министерства-Министерство на транспорта и Министерство на съобщенията, като обединяването им става едва с решение на НС от 21.12.1999г. /ДВ бр.112/1999г./ В трудова книжка, като основание за прекратяването на трудовото правоотношение на Таушанова, към дата 01.03.1987г. е вписано чл.29 б. А от КТ, което не съответства на обстоятелството, че считано от 01.04.1986г -§4 от ЗР на КТ/1986/ чл.29 от КТ от 1951г. е отменен и не е действаща разпоредба към март 1987г. В трудовата книжка е отразен и стаж като бояджия в СО Вагоностроене за периода 01.03.1987-31.12.1988г. и преназначаване от 01.01.1989г в ДФ Транстехника /СО Вагоностроене/ до 28.04.1990г. Към посочената дата на преназначаване 01.01.1989г. ДФ Транстехника не е била създадена. Това се случва с решение на СГС 27/25.04.1989г., на основани чл.11 ал.2 от Указ 56, обнародвано в ДВ бр.40/26.05.1989г. Съгласно РМС 50/1989г., СО Вагоностроене София прекратява дейността си. Тъй като в трудовата книжка са отразени осигурителен стаж на Таушанова преди създаване на ДФ Транстехника, то правилен е извода на съда, че същата се явява и нередовен документ за установяване на трудов стаж за конкретния период. Въз основа на всичко изложено по горе настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, за това че при условията на проведеното производство по реда на чл.193 от ГПК, оспорените документи следва да се изключат от доказателствиния материал по делото. Доводите на касатора за нарушения на чл. 35, чл. 36 и чл. 9, ал. 2 от АПК се покриват с направените от него възражения пред първата съдебна инстанция, като по това относно чл. 35 първоинстанционният съд се произнесъл. Аргументите на касатора не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото и от съдържанието на административния акт. Нарушения на принципа на служебното начало, намерил израз в цитираните разпоредби, не се констатират, като липсват и обусловени от тях съществени процесуални нарушения. Не се споделят въведените в жалбата твърдения и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се споделя касаторовото твърдение за липса на изложени мотиви касателно изводите на съда вследствие проведеното производство по чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съдът е формирал извод за неистинност на представените удостоверения Образец УП 30 54-3/07.02/1997 година; Образец УП-2/07.02/1997 година; Образец УП 30 ХІV-125/16.03.1991 година; Трудова книжка 949/01.05.1975 година в частта за вписванията отразен стаж за периодите; 01.05.1975 година - 01.03.1987 година; 01.10.1987 година - 28.04.1990 година; 22.03.1994 година - 31.12.1994 година и 01.01.1996 година - 31.12.1996 година, които са пресъздадени от самия касатор. Съдебната практика нееднократно е изтъквала, че съществено е единствено нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало до други фактически и/или правни изводи по делото. В решението не се установява липса на съществени собствени мотиви или необсъждане на релевантни обстоятелства, които биха довели до такова нарушение. Съдът детайлно е разгледал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за пороци на акта и на производството, и е обсъдил относимите и съществени за правилното разрешаване на спора възражения и доказателства. От съществено значение е, че в мотивите на проверявания съдебен акт са изложени подробно аргументирани съображения, от които могат да бъдат направени изводи идентични с тези на административния орган за отсъствие на предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от З. Таушанова. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора неоснователна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния жалбоподател, а на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,