Решение № 7012 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 474/2015 г.

Решение № 7012 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 474/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, срещу решение № 2060 от 2.12.2014 г. по адм. дело № 1422/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - "Агенция за събиране на финансови задължения" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2060 от 2.12.2014 г. по адм. дело № 1422/2014 г. Административният съд - гр. Бургас, първи състав, е отменил решение № РД-93 от 17.06.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, и потвърдените с него задължителни предписания изх. № 656 от 16.05.2014 г. на инспектор по осигуряването при Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас. Решението е валидно и допустимо, като при постановяването му не е бил нарушен материалният закон. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил правилно ли осигурителят "Агенция за събиране на финансови задължения" ООД е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за Трендафил Тодоров Трендафилов за периода от м. април 2010 г. до м. февруари 2014 г. с вид осигурен код "10" - изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества. По делото е бил представен договор за управление от 1.04.2010 г., сключен между "Агенция за събиране на финансови задължения" ООД и Трендафил Тодоров Трендафилов, по силата на който последният е поел задължението да управлява дружеството срещу посочено в т. 1 възнаграждение. За процесния период лицето е вписано във ведомостите като управител и е получавало възнаграждение. За Трендафилов са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с вид осигурен код "10", но не е вписан в търговския регистър. В практиката на Върховния административен съд (така напр. решение № 885 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. дело № 8667/2011 г., VI отделение, решение № 8546 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. дело № 3980/2012 г., VI отделение, решение № 13226 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. дело № 6163/2013 г., VII отделение и др.) се приема, че вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен (правопораждащ) юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството (с ограничена отговорност) и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма. Този договор е мандатен - договор за поръчка. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, според която овластяването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т. е. в отношенията между страните по договора овластяването има действие дори когато управителят не е вписан в търговския регистър. А щом това е така, договорът за управление е задължителен за страните по него. Ето защо управителят на търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има всички права по управление в предприятието. Поради тази задължителност на договора за управление за търговското дружество, дори когато управителят не е вписан в търговския регистър при подаването на информация по чл. 5, ал. 4 КСО, дружеството не може да се отклони от него. Действието на вписването съобразно чл. 7 ЗТР въвежда презумпция за знание erga omnes. В чл. 7, ал. 2 ЗТР е посочено, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона хипотези вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и условие за настъпване на желаните правни последици, какъвто не е настоящият случай. Невписването на управителя не се отразява на съществуването и действието на възникналото по реда на т. 7 от КСО осигурително правоотношение, по което НОИ не е трето лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО, и продължава до прекратяването й. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че Трендафилов е започнал да упражнява дейността на управител на дружеството, за което е получавал и трудово възнаграждение. Върху получаваната сума се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. При така изложената фактическа обстановка, в нарушение на цитираните правни норми директорът на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, е потвърдил незаконосъобразните задължителни предписания изх. № 656 от 16.05.2014 г. на инспектор по осигуряването при Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, с които се е изисквало от дружеството да заличи подадените за Трендафилов данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с вид осигурен код "10". Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,