Решение № 5151 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2018 г.

Решение № 5151 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4740/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – В., подадена чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Ц. Ц., против решение № 20 от 05.02.2018 г., постановено по адм. д. № 318/2017 г. от Административен съд-Г.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, касаторът, моли съда да отмени изцяло решението на административния съд и да се потвърди заповед № 03-060-РД/64 от 25.10.2017 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – гр. В., като законосъобразен и правилен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. От ответната страна по касация - П. Г., от [населено място], чрез адв. Б. Гьопсалиев е депозиран отговор на касационната жалба, в който се съдържа становище за неоснователност на същата. В съдебно заседание процесуалния представител е оспорил жалбата, заявил е че поддържа отговора. Прави искане да се постанови съдебно решение, с което да се остави касационната жалба без уважение и да се потвърди решението на административния съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви, като намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Г., е образувано по жалба на П. Г., против Заповед № 03-060-РД/64 от 25.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – В.. Със същата на основания чл. 20 а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 27, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 1, предл. първо, т. 2, предл. трето, във връзка с т. 3, предл. четвърто, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /Наредба № 10/2016 г. / е отказано финансиране по заявление за подпомагане, подадено от П. Г. ИД № на проекта: 06/06/3/0.0.1280, УРН на кандидата: 675704. В жалбата си Григоров е изразил становище за незаконосъобразност, неоснователност и необоснованост на обжалвания административен акт, като е поискал съда да я отмени и да върне преписката на административния орган с указания. Съдът е приел жалбата за основателна, поради което на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във връзка с ал. 1, чл. 173, ал. 1 от АПК е отменил заповед № 03-060-РД/64 от 25.10.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – В. и е върнал преписката на същия орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила, съобразно мотивите на същото, а Д. фонд "Земеделие" е осъден да заплати на П. Г. сумата от 1294 лева, деловодни разноски. За да достигне до този резултат съдът е установил фактите по спора, именно: Приел е, че П. Г. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малките стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с ИД № 06/06/3/0.0.1280 от 1.8.2016 година. Съгласно заявлението на кандидата е видно, че СПО се формира от отглеждане на пчелни семейства. А за да откаже финансиране на заявлението административния орган е приел, че проектът не отговаря на изискванията заложени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016 г. За да достигне до този извод административния орган е установил, че: Григоров е декларирал приходи от животновъдство за 2015 г. в размер на 900 лева, които са 100% от доходите му за тази година; като произходът на този доход е от реализирани продажби на пчелен мед; а видно от обясненията му Григоров бил извадил меда през октомври 2015 г. и позовавайки се на писмо изх. № 13-4947/5.10.2016 г. на дирекция "Животновъдство" в МЗХ и становище с вх. № 20-291 26. 2016 г. на проф. Желязкова от Аграрния факултет на Тракийския университет С. З. е заключил, че след 15.10.2015 г. Григоров не би могъл да извърши агротехнически мероприятия по производство на пчелен мед, следователно не е могъл да сформира изискуемите поне ЗЗ% от приходите му за предходната година да бъдат от реализирана селскостопанска продукция. Въз основа на което административния съд е приел, че единствения спорен въпрос е този дали е възможно добиването/изваждането на пчелен мед през месец октомври на съответната година и дали това е сторено през есента на 2015 г. от Григоров. На така поставения въпрос административния съд е приел, че отговорът следва да е положителен, а отказа постановен от административния орган е незаконосъобразен поради следното: Първо позовавайки се писмо с изх. № 13-4947/5.10.2016 г. на дирекция "Животновъдство" в МЗХ и становище с вх. № 20-291 26. 2016 г. на проф. Желязкова от Аграрния факултет на Тракийския университет С. З. е нарушен принципа на предвидимост, залегнал с нормата на чл. 13 от АПК. На второ място съдът чисто хипотетично е допуснал, че дори становището да се вземе предвид при обсъждане на процесния случай, то в него не е изразена категорична невъзможност да бъде добит мед след 10 септември. Същата позиция е изразена и в доклада на работна група сформирана със заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". От приетата по делото експертиза се установява, че сроковете в становището са ориентировъчни, сроковете за добив на мед, зависят от географското разположение на пчелина, така от климатичните особености на всяка година; няма пречка да бъде изваден стоков мед през октомври на съответната година ако е медът е повече от необходимия за зимуване на кошери или ако стопанина е избрал да подхранва пчелното семейство през зимата със захарен сироп и ако есенния мед е "манов", то изваждане поне на половината е препоръчително. Съдът е приел за установено от разпита на двамата свидетели, че Григоров е добил мед през втората половина на октомври 2015 година. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че в подкрепа на факта, че Григоров е реализирал през 2015 г. доходи от селскостопанска дейност е и подадената от него данъчна декларация. Видно от същата, е че деклариран доход от такава дейност в размер на 900 лева, който е единствения му доход за отчетната година. Декларацията е подадена на 26.4.2016 г. преди в правния мир да се появи Наредба № 10, която е обнародвана в ДВ бр. 46, от 17.6.2016 г. Въз основа на което е направен извода от страна на съда, че не би могло да се твърди, че данните в декларацията, са умишлено съобразени с изискванията на наредбата която става част от позитивното право близо два месеца след депозиране на данъчната декларация. И от изложеното е приел за установено, че по принцип е възможен добива на стоков мед и през втората половина на месец октомври на съответната година и че в конкретния случай Григоров е добил стоков мед след 15 октомври 2015 г., който е реализирал в периода от 29. 10-12.12.2015 г., получил е доход в размер на 900. - лева, които са повече от ЗЗ% от доходите му за 2015 г. Предвид което съдът е достигнал до извода, че финансиращия орган е допуснал нарушение на материалния закон, както и че е нарушен принципа на "последователност и предвидимост". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Административният съд правилно е преценил за незаконосъобразна и е отменил Заповед № 03-060-РД/64 от 25.10.2017 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – В., с която е отказано финансиране по подадено от П. Г. заявление от 01.08.2016 г. за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по проект за отглеждането на пчелни семейства. Направеният от съда извод, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснато от административния орган при издаването му нарушение на материалния закон следва да бъде споделен. При проведения контрол за законосъобразност на процесната заповед е опровергано от П. Г., че проектът му не отговаря на изискванията заложени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - "кандидатът да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ% от приходите си за предходната календарна