Решение № 6856 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 903/2016 г.

Решение № 6856 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 903/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К." ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. "Иван Туйков" № 49, представлявано от адв. Е. и адв. Б., против решение № 93 от 12.11.2015 г. по адм. дело № 148/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 063/8.04.2015 г., издаден от орган по приходите в отдел "МДТ" при община Тетевен, мълчаливо потвърден от началника на отдел "МДТ" при същата община и дружеството е осъдено да заплати на ответника разноските по делото. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По идентични на релевираните пред първата инстанция съображения иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Тетевен, лично и чрез адв. Х., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят деловодните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС - Ловеч, с което е потвърдена законосъобразността на установените с оспорения АУЗД задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 8 448, 93 лв. за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. по отношение на притежаваните и декларирани от жалбоподателя недвижими нежилищни имоти - земя, хотелски сгради и ресторант, находящи се в с. Рибарица, община Тетевен и попадащи в регулационния план за селото. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за постановяване на акта от компетентен орган, в нормативно предписаната форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Преценил е, че легитимирайки се като собственик на описаните в АУЗД имоти дружеството се явява задължено лице по смисъла на чл. 64, вр. с чл. 11 ЗМДТ, респ. - дължащ плащане замърсител (чл. 191, § 2 ДФЕС и чл. 14, § 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви). Въз основа на приложените по делото писмени доказателства (заповед № 613/21.10.2014 г. на кмета на община Тетевен, видно от която имотите попадат в границите на районите, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване и е утвърдена честотата на извършване на дейностите; сключени договори за възлагане изпълнението на дейностите по събиране, извозване и депониране на битови отпадъци; периодични констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени и подлежащи на заплащане дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване; актове за установяване на извършените работи; отчети и протоколи за дейности, установяващи наличие и функциониране на депо и т. н.) и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза съдът е счел за безспорно доказано престирането на услугите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за които в тежест на жалбоподателя са начислени суми за ТБО за 2015 г. Приел е, че дължимата от "К." ЕООД сума за ТБО е правомерно изчислена - пропорционално в промили (общо 8,00 промила, от които: 4,00 промила за сметосъбиране и сметоизвозване; 2,50 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 1,50 промила за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване) върху по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимите имоти в съответствие с нормата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във връзка с неоспорените в нарочно съдебно производство, влезли в сила и относими към казуса правила на чл. 18а, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тетевен и решение № 736/29.12.2014 г. на Общински съвет (ОбС) - Тетевен за определяне размера на таксата за съответната година. Обоснован е извод, че АУЗД не противоречи на установения в законодателството на Европейския съюз принцип "замърсителят плаща", нито на разпоредбите на чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията. Според съда в случая липсва обективна възможност за определяне размера на ТБО по критерия индивидуално количество отпадъци, т. к. предприятието не е ползвало отделни контейнери, предназначени да обслужват само неговите имоти, нито е заявило по надлежния ред брой и вид съдове, които ще ползва през релевантния период. Съобразявайки данните по делото и заключението на вещото лице за първото шестмесечие на 2015 г., видно от което, макар и при условност на изчисленията, задълженото лице е генерирало повече отпадъци отколкото са му начислени като такса, решаващият съд е преценил, противно на защитната теза на оспорващия, че с определянето на ТБО в спорния размер не се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които жалбоподателят може да произведе. За неотносими към предмета на спора са счетени въпросите за съответствието на общия размер начислени на задължените лица ТБО с предвидените разходи по план-сметката за 2015 г., както и относно заплащането на лицето, комуто е възложено извършване на услугите и по кой от сключените договори са правени плащанията. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на декларативно сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания на приходния орган, възприети и от съда, кореспондират на данните по делото. Доказателства, опровергаващи правомерността на обективираното в АУЗД волеизявление не се сочат. Бланкетно заявеното оспорване на част от приложените по делото документи не представлява оспорване на конкретен документ по смисъла на чл. 193 ГПК. Първостепенният съд е ценил събраните в производството доказателства съобразно приложимите правила на ГПК с мотивиране на резултата от оценъчния процес. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Не са налице процесуални пропуски при разглеждане на делото в първоинстанционното производство, поради което оплакванията на касатора са несъстоятелни. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Верен е изводът на съда за законосъобразност на АУЗД, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Неоснователно е възражението на дружеството за неприложимост на проведеното от приходната администрация производство към хипотезата на установяването на задължения за местни такси. Несподелимо е разбирането, че декларирането на имотите е само за целите на данъчното облагане, поради което за определянето на ТБО е приложим реда на чл. 108 и сл. ДОПК, а не този по чл. 107 ДОПК. Противно на тезата на оспорващия, видно от нормата на чл. 9б ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, който препраща към правилата на ДОПК. Следователно, по силата на изрично законово предписание спорното правоотношение попада в приложното поле на уредбата по ДОПК. Доколкото се касае за вземания от публичен характер, законодателят е предвидил еднакъв процесуален режим за установяване на дължимата ТБО и на местните данъци, поради което таксите по ЗМДТ не са изключени от обхвата на производството по чл. 107 ДОПК. Съответна на материалното право е преценката на съда за осъществяване на законовите предпоставки, обуславящи дължимост на процесната такса - адресатът на акта е носител на правото на собственост върху имотите, за които общината е осигурила реално предоставяне на дейностите по управление на отпадъците, формиращи размера на публичното задължение. Тези правнорелевантни факти не се и отричат от задълженото лице. Несъгласието на ползвателя на посочените обществени услуги с начислената му ТБО е насочено към принципа за определянето й - според дружеството таксата неправилно била изчислена върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите вместо върху действителното количество генерирани от експлоатацията на притежаваните от него обекти отпадъци, като размерът й неправомерно надвишавал разходите на общината по предоставяне на услугите. Позовава се на поставянето му в по-неблагоприятно положение в сравнение с генериращите по-голямо количество отпадъци лица, притежаващи имоти със същата отчетна стойност, на недопустима намеса в правната му сфера с оглед противоправното засягане на правото му на собственост, в нарушение на чл. 14 КЗПЧОС и на чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията. Верен е изводът на административния съд, че размерът на таксата е определен съобразно националните и съюзните нормативни предписания. В отлика от задължението за данък върху недвижимите имоти, таксата битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на действително извършени дейности по горепосочените услуги (арг.: чл. 62, чл. 71 ЗМДТ). Ако такива доказателства липсват, се налага изводът, че такса за услугите не следва да бъде заплащана. В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се изведе обосновано заключение, че процесните услуги са извършвани на територията, в която се намират имотите на дружеството. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните имоти на територията й. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотът генерира битови отпадъци и в какъв размер. Поради това, при доказана в настоящия казус престация на услугите, са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти. По делото няма спор, че дружеството не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. След като процесният имот не е бил снабден с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, дължимата ежегодна ТБО за него правилно е определена с оспорения акт по правилата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - на база по-високата величина между декларираната отчетна стойност и данъчната оценка на имотите. Поради това, не може да бъде възприет доводът, че определянето на ТБО е дискриминационно или в колизия с принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Не води на извод за несъответствие на АУЗД с правото на Европейския съюз и даденото задължително тълкуване с Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по преюдициално запитване по дело С-254/08. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат. В този смисъл с цитираното от касатора решение не се изключва възможността размерът на таксата да се определя по критерий, различен от действително генерираните от конкретен обект количества отпадъци, както е в случая. Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, по силата на която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в релевантната редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При липса на заявени от касатора вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е обективно неприложима, т. к. действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определено по смисъла на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ само, когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, чието конкретно съдържание в разглеждания казус е дефинирано от разпоредбата на чл. 18а, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Тетевен и решение № 736/29.12.2014 г. на ОбС - Тетевен. От данните по делото не би могло да се направи и заключение, че дружеството, стопанисващо разположените в процесните имоти обекти (хотелски сгради, басейн и ресторант), е натоварено с такси, чиито размер е очевидно несъизмерим с обема или естеството на потенциалните отпадъци от дейността му. Според констатациите на вещото лице, макар и базирани на условни изчисления, размерът на действително дължимата от дружеството ТБО за 2015 г. дори е по-висок от определения му с АУЗД такъв. Поради това, като е отрекъл основателността на жалбата, съдът е приложил правилно материалния закон. В контекста на изложеното, предвид характера на услугите, предоставяни в обществен интерес и оправданото разпределение на участието на лицата в общите разходи за финансиране на системата по управление на битови отпадъци, неоснователно се явява оплакването за неравно третиране и неправомерна намеса в правната сфера на дружеството. Липсва противоречие на АУЗД с разпоредбите на чл. 14 КЗПЧОС и чл. 1 от Първия протокол към Конвенцията, т. к. задължаването на собственика на имота за заплащане на ТБО, независимо от размера на произведените отпадъци, не представлява форма на дискриминация или нарушено право на собственост. Извън предмета на спора са развитите в касационната жалба доводи, свързани с изчисляването на единичната цена на отделните услуги, респ. - с направените от общината разходи по предоставянето им и с доказването на целевото разходване на предвидените в план-сметката за 2015 г. публични средства. Ирелевантно за спорното правоотношение е обстоятелството, че касаторът не бил уведомен от общинската администрация по кой от трите цитирани договора се обслужва поставеният пред обектите му съд тип "Бобър", нито установяването на факта какъв е точният брой на всички ползвани съдове в с. Рибарица или въпросът за закриването на нерегламентираните сметища. Без връзка с казуса са и възраженията, основани на анализ на вътрешните финансови отношения между възложителя и изпълнителя по действащите договори за извършване на процесните услуги. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид своевременно заявеното от ответния орган искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, в полза на същия се дължат направените такива, поради което "К." ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на община Тетевен сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие и разходен касов ордер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение