Решение № 11585 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2013 г.

Решение № 11585 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11647/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "Тец Бобов дол " ЕАД, със седалище с. Големо село Кюстендилска област, представлявано от изпълнителния директор П. Петров, уточнена с молба от 5.03.2014 г., против решение № ТЕ-022 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ за определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители, в частта по т. 1, ред 3 от първата, по т. 2 ред 9 от втората и т. 3 ред 9 от третата таблици. С жалбата, в уточнителната молба и в съдебно заседание - чрез процесуалния представител адв. Лазаров, са развити съображения за нищожност, алт. за незаконосъобразност на решението на ДКЕВР в оспорените части с твърдения, че не е издадено в съответната форма, постановено е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваните части. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в писмен отговор и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, както и присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице - адресат на оспорените части на индивидуалния административен акт и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение № ТЕ-022 от 29.07.2013., на основание чл. 21, ал. 1, т. 21 и чл. 93а от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и § 17 от ЗИД на ЗЕ - в относимата редакция (ДВ, бр. 59 от 5.07.2013 г.), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила, считано от 1.08.2013 г., за периода до 31.07.2014 г., нетна разполагаемост за производство на електрическа енергия от кондензационни централи, която за жалбоподателя е 945 763 MWh, количество електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители ., което за жалбоподателя е 616 403 МВтч и количеството електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на доставчика от последна инстанция, което за жалбоподателя е 329 360 МВтч. От данните по преписката се установява, че във връзка с необходимостта от определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители и нормативното обвързване на разполагаемостта на производителите (т.нар. квоти) с цената, по която общественият доставчик продава електрическа енергия на крайните снабдители, за покриване на нуждите на регулирания пазар за период от една година, считано от 1.08.2013 г. /с оглед Решение на Народното събрание, публ. в ДВ, бр. 57/29.06.2013 г., съгласно което ценовият/регулаторният период, завършващ на 30 юни 2013 г., за цените на дружествата в сектор "Електроенергетика" е удължен до 31 юли 2013 г./, административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ /в приложимата редакция на закона/ и в съответствие с чл. 3 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, с нарочни писма е поискала информация от "НЕК" ЕАД и "ЕСО" ЕАД за количеството електрическа енергия - планирано или прогнозно, на всеки от крайните снабдители за покриване на потреблението за периода 1.07.2013 г. - 30.06.2014 г. и за съгласуваните разполагаемости за втората половина на 2013 г. и прогноза за първата половина на 2014 г., разпределението на студения резерв, собствените нужди и резерва за допълнителни услуги по месеци за всяка една от кондензационните централи и електроенергийния баланс на ЕЕС за посочения период. Посочените по-горе адресати, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 и 4 от Методиката, са предоставили поисканите данни, като с относимите за случая писма с вх. № Е-13-01-40/19.04.2013 г. "НЕК" ЕАД е предоставило информация общо за топлофикационни централи - 2 105 490 МWh и прогнозно количество електрическа енергия за покриване на потреблението на крайния снабдител - 22 861 810 МWh, а с писмо, вх. № Е-13-41-52/24.04.2013 г. "ЕСО" ЕАД препратило към данните, посочени в неговото заявление за утвърждаване на цена за достъп до електропреносната мрежа за следващия регулаторен период, вх. № Е-13-41-43/29.03.2013 г. /л. 2 от административната преписка/, конкретно към прогнозните брутни разполагаемости в МWh за студен резерв, производството и спомагателните услуги за периода от 1.07.2013 г. до 30.06.2014 г. Изискана била и информация от електроразпределителните дружества и крайните снабдители, като постъпилите в ДКЕВР писма са обсъдени от дирекции "Регулиране и контрол - електроенергетика и топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна", след направен обстоен анализ на базата данни за общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за ценовия период, след определяне на нетната разполагаемост на електрическите централи, предложен е размер на квотите за регулирания пазар за разглеждания период за крайните снабдители, и размер на количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Докладът на експертите -вх. № Е-Дк-337/18.07.2013 г. /л. 212 от делото/ е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 29.07.2013 г., за което е съставен протокол № 115 от същата дата, като преди това ДКЕВР разгледала този доклад и обсъдила проект на решение относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, вкл. от кондензационните централи, количество електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, и количеството електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, за периода 1.08.2013 г. - 31.07.2014 г. и е взела процесното решение. С него, в оспорената част, а именно: по т. 1, ред 3 от първата таблица, по т. 2 ред 9 от втората и т. 3 ред 9 от третата таблица, са определени съответно: считано от 1.08.2013 г. - нетна разполагаемост за производство на електрическа енергия от кондензационни централи, считано от същата дата - количество електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и участието на оспорващото дружество за покриване на потреблението на крайните снабдители до 31.07.2014 г., и отново - считано от същата дата - количество електрическа енергия, в съответствие с което производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на доставчика от последна инстанция до 31.07.2014 г. - с конкретно посочени по-горе стойности. Решението е взето единодушно от членовете на комисията, участвали в заседанието. По делото е допусната и изслушана еднолична съдебно-техническа експертиза /л. 92/, която, като неоспорена от страните, обоснована, обективна и компетентно дадена, съдът кредитира. Няма основание да се съмнява в нейната правилност /арг. от чл. 201 ГПК/, като я приема с изключение на частите, даващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. Обсъдено заедно с другите доказателства по делото, приетото заключение на вещото лице безспорно установява, първо - че има различие при изчисляване на брутната разполагаемост без студен резерв и услуги, обусловен от различния процент на планово предупредителен престой /2% от ДКЕВР и 5% - по данни на "Тец Бобов дол " ЕАД/, в резултат на което изчисленията на ответника, обективирани в оспорените части, са по-благоприятни за оспорващото дружество, и второ - че безусловно е спазен принципът за прилагане на еднакъв процент на участие на отделните производители, който е равен на дела на потреблението на регулирания пазар спрямо общото потребление в страната - 65,18 %, осъществен в изпълнение на чл. 8 от Методиката. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, осъществи съобразно чл. 168 АПК пълна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в посочените части, на всички основания по чл. 146 АПК. Преди това намира, че следва да посочи че не възприема бланкетния довод за нищожност на оспореното решение, предвид следното: Установената по делото и описана по-горе фактическа обстановка налага несъмнен извод, че оспореното решение е издадено на основание чл. 21, ал. т. 21 от ЗЕ, по силата на която норма, в относимата редакция (ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 5.07.2013 г.) ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители . В този смисъл е и приетата на основание чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, Методика за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. В изпълнение на чл. 12 и чл. 13 от приложимата методика ДКЕВР извършва анализ за участието на производителите на свободния пазар за периода на предстоящия ценови период и в случай, че се установят съществени разлики в цените, Комисията може да направи промени в индивидуалните квоти на производителите. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - то е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на функциите по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ, при изпълнение на правомощията на ДКЕВР за регулиране на дейностите по производството, пренос и разпределение на енергията и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия. Поради това решението включително в атакуваните части, е постановено от оправомощения за това орган и в рамките на предоставената му със закон компетентност. Решението на регулаторния орган, противно на твърдяното от жалбоподателя, е постановено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Т.е. нормативноустановената форма за издаване на решението е спазена. В случая мотивите - фактическите и правни основания за издаване на оспореното решение са посочени в самия акт, а е налице и подробно излагане в съпровождащите го документи: доклад вх. № Е-Дк-337/18.07.2013 г., приет с протокол, протоколни решения, заявления и писма на енергийните дружества, към които са изложени съображения, обосноваващи заключението на ДКЕВР за определяне на спорните количества електрическа енергия за процесния период. Тези документи са изрично посочени в текста на обжалваното решение, поради което съставляват неразделна част от него. Посочената в жалбата практика на ВАС - решение № 6188 от 8.05.2013 г. по адм. д. № 2542/2013 г. на IV отд. касае случай, различен от настоящия. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, освен че такива се съдържат и в подготвящите го документи /доклад и две протоколни решения/, обсъдени са относимите данни, в т.ч. конкретно за жалбоподателя. По тези съображения доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, е неоснователен. По следващите възражения в жалбата: Решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила, установени в нормите на ЗЕ, Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация и Методиката на ДКЕВР за определяне разполагаемостта на производство на електрическа енергия, конкретно на чл. 8 от нея. То е прието на закрито заседание на ДКЕВР, проведено в присъствието на шест нейни членове, в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Атакуваното решение е прието след обобщаване и анализ на изисканата информация, в изпълнение на регулаторната компетентност, предвидена в чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ, като правомощието на Комисията, както се твърди и в настоящата жалба, е осъществено при условията на оперативна самостоятелност. От документите, съдържащи се в приетата административна преписка е видно, че постъпилата информация е анализирана от ДКЕВР която, в изпълнение на задълженията на специализиран държавен регулаторен орган, е обсъдила и съобразила тази информация заедно с всички други данни, получени от нея, преди да приеме процесното решение. Обстоятелството, че определените с оспорената част от акта индивидуални квоти за дружеството - жалбоподател не съответстват на претендираните, не обуславя извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, защото за ДКЕВР няма нормативно регламентирано задължение да възпроизвежда подадените от дружеството данни, а следва да извърши анализ и регулаторна дейност въз основа на цялата постъпила релевантна информация, и при задължение да спазва посочените в чл. 24 от ЗЕ принципи - за справедливо разпределяне на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия и природен газ, за осигуряване на равни условия за сключване на сделки при свободно договорени цени в сравнение със сключваните с обществения доставчик или с крайните снабдители на електрическа енергия и на природен газ, за осигуряване на балансирано изменение на цените за краен клиент, като отчита задълженията на обществения доставчик, на крайните снабдители и на операторите на преносни и разпределителни мрежи, свързани с осъществяването на услуги от обществен интерес, със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи и за осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на клиентите с електрическа енергия и природен газ с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, прилагани при условията на равнопоставеност. Инвокираното в жалбата твърдение за непроведено обществено обсъждане не държи сметка, че такова изискване, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, е предвидено за приемане на общи административни актове по ЗЕ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а в случая решението в атакуваната му част, има характер на индивидуален административен акт. В този смисъл и напр. и решения № 9712 от 27.06.2013 г. по адм. д. № 10113/2011 г., и № 7365 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 10353/2011 г. - двете на IV отд. на ВАС, второто - оставено в сила с решение № 16818 от 16.12.2013 г. по адм. д. № 11690/2013 г., 5 чл. с-в на ВАС. Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР, които да обосноват неговата отмяна. Не намира опора в закона и наведеното с жалбата възражение за нарушение на материалния закон. Решението в оспорените части е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Този извод следва пряко от нормата на чл. 93а, ал. 2 от ЗЕ, в сила от 5.07.2013 г., съгласно която общественият доставчик изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 21 от закона, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители, препращаща към тази на следващата алинея, съгласно която в тези случаи общественият доставчик определя почасовите количества за всеки отделен ден за всяка от централите при отчитане на производствените характеристики на техните агрегати, прогнозните режими на работа и прогнозите на крайните снабдители, като така определените количества са задължителни за производителите, а и от съвкупния анализ на двете норми с тази на чл. 21. ал. 1, т. 21, съгласно която Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Съобразена е и легалната дефиниция на "разполагаемост", дадена в § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, а именно способността на производителя да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия, измервана във "ват по час" и производните единици. Както бе посочено по-горе, съобразно посоченото правно основание за издаване на процесното решение - чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ /в приложимата за случая законова редакция/ ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Твърдението на "Тец Бобов дол" ЕАД, че с атакуваната част от процесния индивидуален административен акт не се постига баланс между производство и потребление на ел. енергия посредством определение от ДКЕВР индивидуални квоти е неоснователно, тъй като потреблението на крайните снабдители се покрива с енергия от кондензационните централи и се допълва от енергия от обществения доставчик, закупена по реда на чл. 93а от ЗЕ. С оглед неоспореното заключение на вещото лице съдът намира, че правилно ДКЕВР е определила нетната разполагаемост за производство на електрическа енергия от кондензационни централи, в относимата за настоящото производство част. Противно на твърдяното в жалбата, с оглед т. 3 от заключението, спазено е и изискването на чл. 8 от Методиката, а именно принципът за прилагане на еднакъв процент на участие на отделните производители, равен на дела на потреблението на регулирания пазар спрямо общото потребление в страната, за процесния регулаторен период. Спазени са и принципите на чл. 24, ал. 1 от ЗЕ, с оглед на което твърденията за противното са неоснователни. Най-сетне - осъществени са и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. С оглед гореизложеното доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона също са неоснователни. По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата-като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изхода на спора и на основание на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото и поискани своевременно разноски в общ размер на 1080 лв., съгласно списък, от които 880 лв. за изплатен адвокатски хонорар и 200 лв. - депозит за вещо лице по допуснатата експертиза, установени от приложените по делото документ за внесен депозит - л. 36, т. 8 от договор за правна защита - л. 47 и платежно нареждане - л. 50 от делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК и чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, Върховният административен съд, четвърто отделение