Решение № 3183 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2008 г.

Решение № 3183 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3672/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 131 - 133 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Варад" ООД моли да бъде отменено решение от 30.11.2007 г. по адм. д. № 4367/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 17-Р-035/20.2.2002 г. на ТДД-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София по съображения в писмена защита моли решението да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли жалбата против ДРА № 17-Р-035/20.2.2002 г. на ТДД-София в частта, с която не е признат данъчен кредит 42 397, 61лв и са начислени лихви за периодите м. 6 - 8, 10 и 11.2000 г. и м. 2 2001 г. окръжният съд е приел, че са били връчени искания за представяне на документи за осъществяване на доставките и начисляване на данъка на преките доставчици по чл. 50 ДПК (отм.), тъй като не са били намерени на данъчните им адреси. Вещото лице е дало заключение, че фактурите, по които не е признат данъчния кредит отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗСч. Проверка в счетоводствата на преките доставчици не е извършена от вещото лице, тъй като не са намерени на адресите им. Съдът е приел, че в производството пред него не е доказано начисляване на данъка, не са представени поискани доказателства във връзка с чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 ЗДДС (отм.). Приел е също, че в ДРА правилно е приложен чл. 64, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Доводът на касатора, че съдът не е обсъдил конкретната фактическа обстановка по всяка от доставките е основателен. Необсъждането на фактическите констатации по ДРА е съществено процесуално нарушение за някои от доставките, тъй като е довело до неправилни крайни изводи на съда за тях. В ДРА е констатирано, че за м. 6.2000 г. ЕТ "Сандра-Жулиета Асенова" е издала две фактури на касатора, по които е начислен ДДС по чл. 55 ЗДДС (отм.) в размер 1631, 90 лв. Предходния доставчик ЕТ "К. М. - Дафинка - 59" не е подал нито една справка-декларация от регистрирането си по ЗДДС (отм.) и с ДРА не е признат данъчния кредит по двете фактури на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). С решение № 1225/9.8.2002 г. на РДД-София за този месец е преквалифицирано основанието за отказ на данъчния кредит по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.). В ДРА и решението не са направени констатации за наличие на обстоятелствата по чл. 109, ал. 12 т. 1 и 4 ДПК (отм.), но са цитирани в решението като основание за приложимост на този текст. След като в ДРА е констатирано, че данъкът е начислен от прекия доставчик и не са направени констатации за липса на реалност на доставките, предвид Тълк. р. № 5/2004 г. на ВАС, следваше съдът да отмени ДРА в частта, с която не е признат данъчния кредит по тези фактури в размер 1631, 90 лв, след като между страните няма спор по осъществяване на доставките. Следва да се намалят определените за месеца лихви от 1279, 85 лв на 897, 99 лв - с 381, 86 лв, изчислени съответно, а непризнатият данъчен кредит за месеца следва да се намали от 5461, 90 лв на 3830 лв. За същия период с ДРА не е признат данъчен кредит по фактура на ЕТ "Оксав 97", за която в жалбата не са изложени доводи и не е предмет на настоящото производство. За м. 6.2000 г. с ДРА не е признат данъчен кредит по 4 бр. фактури на "Еврос-21" ЕООД на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм., тъй като прекият доставчик не е представил поискани доказателства относно начисляване на данъка. Посочено е и основание по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), тъй като предходния доставчик "Светлина-9" ЕООД не е открит на данъчния му адрес. С решението на РДД-София е потвърден ДРА в тази част, по съображения, че счетоводителят на прекия доставчик е изтрил данните за начисляване на данъка от компютрите на прекия доставчик. Решението на съда при тази фактическа обстановка е правилно като краен резултат. Доводът на касатора, че с факта на отразяване на фактурите в справките-декларации е осъществено начисляване на данъка по чл. 55 ЗДДС отм. (е неоснователен. В чл. 55, ал. 6 ЗДДС) (отм.) има изрично изискване данъкът да е отразен в счетоводството като задължение към бюджета, а не само в подадената справка-декларация. Правилно данъчните органи и съдът са приел, че не е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). За м. 7.2000 г. не е признат данъчен кредит по фактури на "Еврос-21"ЕООД при същата фактическа обстановка и в тази част решението е правилно по изложените по-горе съображения. За същия период не е признат данъчен кредит по една фактура на ЕТ "Лале-Радка-Олег" на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като прекият доставчик не е намерен на данъчния му адрес. Представените справки-декларации на доставчика в настоящото производство не са достатъчни по цитирания чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), за да се приеме, че е налице начисляване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика. За м. 8.2000 г. с ДРА не е признат данъчен кредит по две фактури на ЕТ "Райчо Йорданов-Еделвайс", който отрича да е издавал тези фактури на касатора (била извършена кражба от автомобила му), на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Доводът на касатора, че съставеният ДРА на прекия доставчик установява начисляване на данъка по тези фактури е неоснователен, предвид съдържанието на ДРА и мотивите към него. В тях липсват констатации за процесните фактури № 533/30.8.2000 г. и № 536/31.8.2000 г., а и не би могло с констатации по ДРА, издаден без участието на касатора да се установи начисляване на данък по фактури, без да са налице описаните в чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) условия. Решението в тази част е правилно като краен резултат. За м. 10.2000 г. не е признат данъчен кредит по фактури на ЕТ "Лале-Радка-Олег" при същата фактическа обстановка и основание като за м. 7.2000 г. и крайният извод на съда е правилен относно доставките на този търговец. За същият месец не е признат данъчен кредит на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по 6 бр. фактури на "Щастие-Зоя 2000" ЕООД една, от които е отразена в дневника за продажбите и справката-декларация, а останалите - не, тъй като прекият доставчик не е намерен на данъчния му адрес. На същото основание и поради ненамиране на прекият доставчик на адреса не е признат данъчен кредит по 10бр. фактури на ЕТ"Бенджи-Надка Томова". Представеният дневник за продажби на първата фирма, потвърждава констатациите в ДРА, че в него е отразена само една от фактурите, но не е достатъчен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), за да установи начислява на данъка по фактурите. Представеният ДРА, съставен на ЕТ "Бенджи. Надка Томова" в частта за м. 10.2000 г. не съдържа никакви констатации относно процесните фактури, издадени на касатора и от него не могат да се правят изводи относно издадените от доставчика фактури. Решението в тази част е правилно като краен резултат. За м. 11.2000 г. с ДРА не е признат данъчен кредит по 9 бр. фактури на ЕТ "Валтер-Валери Александров" на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на адреса и не е установено начисляване на данъка. При същата фактическа обстановка и на същото основание не е признат данъчен кредит по фактури на ЕТ "Оли-Андрей Ангелов". Представените справки-декларации и дневници за продажби на тези доставчици не са достатъчни, за да установяват начисляване на данъка в счетоводствата им като задължение към бюджета по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Решението в тази част е правилно като краен резултат. За м. 2.2001 г. не е признат данъчен кредит по фактура на ЕТ "Вами В-В. Митова" на основание чл. 64, т. 2 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е намерен на данъчния му адрес и не е представил поискани доказателства. Представен е ДРА на доставчика, който не съдържа констатации относно процесната фактура и не може да установи отразяването на данъка по нея като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика по изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Решението в тази част също е правилно. Доводите за допуснати процесуални нарушения при извършване на ревизията не могат да доведат до отмяна на ДРА, тъй като тези процесуални нарушения не са отменително основание за съда по ДПК (отм.). Решението като неправилно в частта, с която за м. 6.2000 г. е отхвърлена жалбата на касатора против ДРА в частта, с която е определен ДДС за внасяне над 3830 лв и са определени лихви над 897, 99 лв следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА в тази част. Решението в останалата му част като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски в размер 12, 68 лв. Ответникът има право на разноски по делото в размер 1148, 05 лв или по компенсация касаторът следва да заплати разноски на ответника 1135, 37 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,