Решение № 7046 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 754/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба, подадена от УниКредит БулбанкАД, чрез процесуален представител, срещу решение 11692/11.07.2024г., постановено по адм.д. 491/2024г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. срещу Решение ППН-01-220/2020 от 07.12.2023г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/

1. касационна жалба, подадена от А. Д. А., чрез процесуален представител, срещу решение 11692/11.07.2024г., постановено по адм.д. 491/2024г. на Административен съд София-град, в частта, в която е оставено без уважение искането на Д. за да бъдат конституирани като страни в административното производство Българска народна банка и Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД, и в частта, в която е потвърдено решението на КЗЛД относно определения размер на имуществена санкция на УниКредит БулбанкАД.

Касаторът УниКредит БулбанкАД навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски.

Ответната страна- Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на УниКредит БулбанкАД. Съображения излага в СЗ и в писмени бележки. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- А. Д. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на УниКредит БулбанкАД и моли да се остави без уважение. Съображения излага в писмен отговор, писмена защита и в СЗ. Претендира разноски.

Ответната страна- Българска народна банка, не изразява становище по касационната жалба на УниКредит БулбанкАД. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на УниКредит БулбанкАД.

Касаторът А. Д. А. навежда доводи за неправилност на решението на АССГ в обжалваната от него част, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски.

Ответната страна- КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на А. Д. А.. Съображения излага в СЗ и в писмени бележки. Моли първоинстанционното решение да се обезсили като недопустимо в частта, в която жалбата на А. срещу акта на КЗЛД е отхвърлена, алтернативно касационната жалба се отхвърли като неоснователна, а решението на АССГ се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответната страна- УниКредит БулбанкАД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на А. Д. А., и моли да се остави без уважение. Съображения излага в писмена молба. Претендира разноски.

Ответната страна- Българска народна банка, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба на А. Д. А., и моли да се остави без уважение. Съображения излага в писмено становище. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А. Д. А..

С обжалваното съдебно решение са отхвърлени жалбите на УниКредит БулбанкАД и А. Д. А. срещу Решение ППН-01-220/2020 от 07.12.2023г. на Комисия за защита на личните данни, с което КЗЛД:

1. обявява жалба с рег.ППН-01-220/28.03.2022г., подадена от А. Д. А. срещу УниКредит БулбанкАД за основателна, за извършено от УниКредит БулбанкАД в качеството си на администратор на лични данни нарушение на чл.5, §1, б. б от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента) принципа на ограничение на целите, за това, че на дати 17.03.2021г. и 04.12.2020г. е обработила (достъпила/извлякла) данни на жалбоподателя от Централния кредитен регистър за цели, различни от целите, за които се обработват (достъпват/извличат) тези данни.

1. Във вр. с т.1 на основание чл.83, §5, б.а вр. чл.58, §2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 налага на администратора на лични данни УниКредит БулбанкАД, имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба на УниКредит БулбанкАД е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел в тази част, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с нормите на материалния закон и с целта на закона.

Съдът е приел за установено по категоричен начин, че УниКредит БулбанкАД е включена към информационната система на Централния кредитен регистър /ЦКР/, като на дати 04.12.2020г. и 17.03.2021г. е направена справка в ЦКР, съответно са достъпени данни на жалбоподателя А..

Съдът е счел, че УниКредит БулбанкАД е осъществила достъп до личните данни на А. от ЦКР за целите на вътрешна проверка по повод подадени от лицето две жалби, с които А. оспорва качеството си на клиент на Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД, т.е. данните не са достъпени за целите, посочени в закона и за които е предоставен достъп, а за други и различни цели-извършване на вътрешна проверка по повод постъпили жалби от А. А., с които оспорва качеството си на кредитополучател по договор, сключен с Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД, чрез УниКредит БулбанкАД, действала като кредитен посредник по см. на §1, т.9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Според съда банка в качеството на кредитен посредник няма признато от закона право на достъп до информационната система за кредитна задлъжнялост на клиентите към банките и финансовите институции, към платежните институции и дружествата за електронни пари, отпускащи кредити по реда на чл.21 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи.

АССГ е достигнал до извод, че банката е достъпила личните данни в качеството не на банкова институция, а на кредитен посредник, като именно в това е изразено извършеното от УниКредит БулбанкАД, защото в случая кредитната институция по договора за кредит с А. А. е Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД.

Решението на АССГ е правилно.

Законосъобразен е извода на първостепенния съд, че в конкретния казус в хода на извършена от УниКредит БулбанкАД и посочена по-горе вътрешна проверка, инициирана по две жалби на А., администраторът на лични данни УниКредит БулбанкАД е обработвал лични данни на лицето А. Д. А.- субект на данни по см. на чл.4, §1 ОРЗД, при нарушаване на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, а именно на принципът за ограничение на целите при събиране и обработване на лични данни (чл.5, §1, б.б ОРЗД), без да са налице условията за законосъобразност обработването, регламентирани в чл.6, §1, б. а-е ОРЗД.

Споделя се извода на съда, че УниКредит БулбанкАД, в качеството й на кредитен посредник по см. на §1, т.9 ЗПК (физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора), няма признато право на достъп до данни, съхранявани в ЦКР, предвид разпоредбите на чл.56, ал.1, т.1 и ал.2 вр. ал.12 от Закона за кредитните институции, и чл.16, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

Не се кредитират доводите на касатора. Клаузи по частноправен договор ( в случая рамков договор от 01.12.2020г. между УниКредит БулбанкАД и Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД) не могат да дерогират разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679- акт с нормативен характер, задължителен в своя характер и приложим пряко във всички държави членки (чл.288 ДФЕС). Действията на страна по такъв договор в нарушение на регламента има за резултат съответната отговорност на страната при осъществяване правото на защита от заинтересовано лице засегнато от тези действия.

Установеното обработване на лични данни на А., свързани с неговата физическа и икономическа идентичност, от администратор на лични данни извън легитимните цели, посочени в чл.56, ал.12 от ЗКИ, т.е. който не действа в качеството му на институция по чл.52, ал.2 ЗКИ или на орган по чл.52, ал.3 ЗКИ, обосновава извършено от администраторът на лични данни нарушение на чл.5, §1, бб ОРЗД, при липса по делото на данни за наличие някоя от хипотезите по чл.6, §1, б. а-е от Регламента, и съответно необходимостта надзорния орган да приложи корективните правомощия по чл.58 §2, б.и ОРЗД, съобразявайки особеностите на конкретния случай, спрямо администратора на лични данни, което в настоящия казус е сторено чрез налагане на имуществена санкция на УниКредит БулбанкАД.

По отношение определената конкретна санкционна мярка ( имуществена санкция в размер на 5000 лева) съдът е приел, че АА съдържа мотиви за направения избор на най-ефективната, целесъобразна и съответна на принципа на пропорционалност мярка за констатираното нарушение, при вземане предвид изяснените по случая обстоятелства.

Решението на АССГ в тази част като постановено при липсата на сочените от касатора УниКредит БулбанкАД основания за отмяна трябва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба на А. Д. А. е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт в частта на наложената имуществена санкция е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно.

По отношение възраженията на касатора в частта, относно размера на наложената санкция, настоящият състав препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК към мотивите на първоинстанционния съд, с допълнение че предвид разпоредбата на чл.83, §5, б.а ОРЗД надзорния орган в случая е спазил гаранциите за пропорционалност, ефективност и възпиране, определяйки размера на имуществената санкция на 5000 лева при разглеждане на елементите, посочени в чл.83, §2, б. а-к от Регламента, като съображенията на надзорния орган са подробни и са изложени в мотивите на Решение ППН-01-829/2020 от 26.04.2022г.

Оплакванията на касатора за неконституирана страна в административното производство пред КЗЛД не се разглеждат от настоящата инстанция доколкото Уникредит Кънсюмър ФайненсингЕАД не е участник в процесуалното правоотношение по инициираното процесно административно производство, а пред касационната инстанция не се разрешава въпроса за правото на достъп до административното производство на субект, който не е бил страна в проведеното съдебно производство по обжалване на завършващия административното производство акт.

Не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Съдът се е произнесъл съобразно предмета на спора, като обжалваният съдебен акт е мотивиран при спазване разпоредбата на чл.172а АПК.

Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора А. нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото и в тази негова част следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора разноски на касаторите не се присъждат.

С оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, и заявената претенция, на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение