Решение № 838 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2008 г.

Решение № 838 от 20.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от: 1. Мария Тодорова Янева, гр. Варна, 2. Димитър Тодоров Димитров, гр. Варна и 3. Панайот Димитров Тодоров, гр. Варна, всички чрез адв. Десислава Георгиева Георгиева, гр. Варна, срещу решение на Варненския окръжен съд по адм. дело № 1020/2005 г., с което е отхвърлена жалбата им против Заповед на Кмета на Община Варна № 0092/2.03.2005 г. за одобряване оценката на част от поземлен имот, находящ се в землището на гр. Варна, съставляващ ПИ № 3439 по ПНИ на с. о. Ален мак. В четири пункта касаторите посочват основанията, поради които считат, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, а и нищожна. Затова молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което заповедта на кмета на общината да бъде отменена като незаконосъобразна и в условие на евентуалност по бъде прогласена нейната нищожност. Отделно от това твърдят, че в момента има висящо гр. дело № 225/07 г. Х с-в с правно основание чл. 108 от ЗС със страни жалбоподателите, които са ищци и ответници - заинтересованите страни по настоящото дело и искат спиране на производството до приключване на спора за собственост с влязло в сила решение на съда. Ответникът - Кмета на Община Варна не заявява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Никола Тодоров Аврамов, Димитър Йорданов Димитров и Георги Йорданов Йорданов също не вземат отношение по касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирани страни, поради което е допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства, преценката на които обуславя извод, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на нормативните правила. Оценката по § 31 ПМС № 234/1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ вр. § 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ е определена правилно. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че атакуваната заповед е нищожна - издадена от административен орган без да има правомощия за това. По делото (л. 50) е приложена заповед на кмета, с която той е упълномощил своя заместник да издава заповеди на посоченото в оспорената заповед основание. С обжалваното Решение № 210 от 24.03.2008 г. по адм. дело № 1020/2005 г. Варненският окръжен съд, административно отделение, втори състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Панайот Димитров Тодоров от гр. Варна, кв. Виница против Заповед № 92/12.03.2005 г. на Зам. кмета на Община - Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във вр. § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на част от имот № 3439 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ален мак", селищно образувание, землище кв. Виница, община Варна, за площ от 200 кв. м в размер на 840,00 лева. В съдебното решение е отразено, че може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Видно от приложените по адм. дело № 1020/2005 г. разписки, съобщението за изготвеното решение е връчено "лично" на Мария Тодорова Янева на датата 31.03.2008 г., а на Димитър Тодоров Димитров чрез съсед на датата 28.03.2008 г. Общата касационна жалба на Мария Тодорова Янева, Димитър Тодоров Димитров и Панайот Димитров Тодоров е подадена чрез адв. Десислава Георгиева Георгиева по пощата, като на пощенското клеймо е поставен щемпел с дата - 21.04.2008. При тези обективни данни, касационната жалба на Мария Тодорова Янева и Димитър Тодоров Димитров се явява депозирана след изтичане на 14-дневния срок, предвиден в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отменен) и респ. същия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК в сила от 1 март 2007 г. - за Мария Тодорова Янева срокът е изтекъл на 14.04.2008 г. - понеделник, присъствен ден, а за Димитър Тодоров Димитров срокът е изтекъл на 11.04.2008 г. - петък, също присъствен ден, поради което жалбата им се явява просрочена. Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без да е направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждането й по същество и затова касационната жалба на Мария Тодорова Янева и Димитър Тодоров Димитров ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното в тази част по нея съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК. В тази си част решението е с характер на определение. Видно от приложената по адм. дело № 1020/2005 г. разписка, съобщението за изготвеното решение е връчено на Панайот Димитров Тодоров чрез адв. Георгиева на 7.04.2008 г. и с оглед датата на пощенското клеймо - 21.04.2008., касационната жалба е в срок. Същата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. С оглед всички тези факти, касационната жалба на Панайот Димитров Тодоров от гр. Варна е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. За да отхвърли жалбата на Панайот Димитров Тодоров против Заповед № 92/ 12.03.2005 г. на Зам. кмета на Община - Варна, първоинстанционният съд е констатирал, че обжалвания от него административен акт е издаден от компетентен орган предвид Заповед № 2269/01.11.2004 г., с която кметът на Община Варна е упълномощил доц. Борис Корновски - заместник-кмет на Община Варна, подписал обжалваната заповед, да одобрява оценките, изготвяни на основание § 4а, ал. 1 и 5 и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите на територията на Община Варна, попадащи в селищни образувания или включени в строителните граници на населеното място. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че заявителят Никола Тодоров Аврамов нямал качеството "ползвател" по смисъла на § 4з, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се е позовал на представения по делото констативен нотариален акт № 123/21.10.1997 г., том ХХIII, нот. дело № 19279/97 г. на Варненския нотариус. Съдът не е обсъдил като неотносими за производството пред него оплакванията в жалбата относно евентуалното приложение на § 4з, ал. 2, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл. 28, ал. 7, изр. първо и второ от ППЗСПЗЗ, защото те имат място в производство по § 4к, ал. 6, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ. Констатирал е, че е изпълнено изискването на § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ съгласно което необходимо условие за започване на производството по посочения ред е да е налице влязъл в сила ПНИ относно имота, частта от който ползвателят желае да придобие. Освен това е установил, че оценката за частта от 200 кв. метра над фактически ползваната земя от 600 кв. метра е правилно определена съгласно изискванията на Глава седма, Раздел Първи от отменения ППЗДС, приложим към момента на изготвяне на оценката и на издаване на обжалваната заповед. За неоснователно е прието и оплакването на жалбоподателя, че не бил спазен едномесечния срок по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ за подаване на заявлението от правоимащия ползвател, като съдът е приел, че този срок е инструктивен, а не е преклузивен и неспазването му няма за последица незаконосъобразност на заповедта по ал. 3, нито пък преклудира правата на бившите ползватели да придобият разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 1020/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по жалба на адвокат Станислав Славов - пълномощник на Панайот Димитров Тодоров, като наследник на Димитър Тодоров Балашев, против заповед № 0092/02.03.2005 г. на Кмета на Община Варна. С тази заповед на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 113 от 1999 г., изм. бр. 44 от 2001 г.) във вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, зап. № 2269/01.11.04 г. на Кмета на Община Варна и молба вх. № ЗАО-5696/04.10.2004 г. е одобрена оценката на част от имот № 3439 по плана на новообразуваните имоти на местност "АЛЕН МАК" - землище кв. Виница, за площ 200 кв. м в размер 840,00 лева. Заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е нищожна, както продължава да се твърди и в касационната жалба. Изложените от Варненския окръжен съд съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция. В самата жалба всъщност не се сочат пороци на постановеното съдебно решение, а се правят оплаквания по отношение на административния акт. Тези възражения обаче вече са обсъдени и няма основание да се повтарят отново и в настоящото решение. Налице са били всички законови предпоставки за издаване на заповед на основание § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., включително и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ). По принцип в този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В това производство по оценката с цел последващо преобразуване на правото на ползване в право на собственост не могат да се обсъждат възражения свързани с първичното преобразуване за площта до 600 кв. метра. В случая ползвателят Никола Тодоров Аврамов, по чиято молба е започнало административното производство, се легитимира с нотариален акт № 123, том ХХIII, нот. дело № 19279/1997 г., за който вещото лице е установило, че ПИ № 3439 е идентичен с имота описан в този нотариален акт, а представеният в касационното производство нотариален акт е от 1992 година, на друго лице и сам по себе си не доказва идентичност на процесния имот, на който се извършва оценката. Искането за спиране на касационното производство до решаване на спора за собственост между същите страни, освен че не е подкрепено с доказателства за висящо дело с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е и недопустимо на този етап и изобщо в административното производство, защото законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му и решението по гражданското дело не е преюдициално за решението по административното дело. С оглед изложеното до тук, обжалваното от Панайот Димитров Тодоров съдебно решение съответства на материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,