Решение № 1260 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2016 г.

Решение № 1260 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Т. Г. Т. от с. П. против решение № 67 от 11.05.2016 г., постановено по адм. дело № 529/2015 г. по описа на Административен съд-С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ № 17-423/16.11.2015 г. на началника на СГКК-Ст. Загора за промяна на границата между ПИ с идентификатори 22767.501.238 и 22767.501.239 както и премахване на сгради с идентификатори 22767.501.238.4 и 22767.501.239.6 по КККР на с. П., община Г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени отказа. Ответниците началник на СГКК-Ст. Загора, Т. К. Т. и М. П. Д. не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема отказът за законосъобразен като съобразен с влезлите в сила съдебни решения по адм. дело № 1542/2014 г. на ВАС и по адм. дело № 335/2013 г. на АС-Ст. Загора, постановени по жалби срещу предходни административни актове със същия предмет. Решението е валидно, допустимо и правилно. С влязли в сила съдебни решения, които са задължителни за страните по делата и за органите по кадастъра, е отречено правото на Т. Т. да иска промяна на границите между двата имота въз основа на решението по гр. д. 2171/2012 г. на РС-Казанлък, както и правото му да иска заличаване на сградите като обект на кадастъра. Решението по гр. д. има само установително действие и не подлежи на изпълнение по смисъла на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. С него не се определя точно и еднозначно местоположението на имотната граница между ПИ, което е условие за допускане на изменението. Скицата, посочена в диспозитива на съдебното решение, не е обявена за негова неразделна част и респ. преподписана от съда, а и тя отразява реалната част от ПИ 22767.501.239 върху която е признато за установено правото на собственост на Т. Г. Т., а не имотна граница. Съгласно мотивите към т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по т. д. 8/2014 г., ОСГК, когато правният интерес за предявяване на иск за собственост произтича от допусната в КК непълнота или грешка, в диспозитива на съдебния акт следва да се посочи в какво се състои същата. Решението на РС-Казанлък няма такова съдържание и не определя точното местоположение на спорната граница, поради което не може да бъде основание за изменение на КК. Първоинстанционният съд е достигнал до обосновани фактически установявания и правни изводи, съответни на материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,