Решение № 6987 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София в Агенция „Митници", чрез юрк. Т. Сухарева, срещу решение № 5183/09.02.2026 г., постановено по адм. д. № 9443/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва съдебните изводи за допуснати нарушения на процесуалните правила в рамките на последващия контрол на декларирането. Поддържа че дори действително такива да са налице, то те следва да бъдат определени като несъществени, тъй не са засегнали правото на защита и на участие в производството на проверяваното лице. Развива съображения за пропуски при преценката на доказателствата относно извършените посреднически услуги от канадското дружество Joseph Ribkoff Inc. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност и постановяване на ново, с което решението на митническия орган да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ответникът – „Джей Ар Ди Ел България“ ЕООД, чрез адв. Д. Терзиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 08.04.2026 г. и списък с разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София–град било Решение № РЗМ-5800-859/32-244668 от 11.08.2025 г. на директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7, чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ във вр. с чл. 70, § 1, чл. 71, § 1, б. а), подточка i), чл. 77, §§ 1, б. а), 2 и 3, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1 и чл. 101, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, чл. 56 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС по МД с MRN 22BG00587167722R6 е поправен Е.Д. „Добавяния и приспадания BGN“ като е добавен код – AL „Непреки и други плащания (чл.70 от Кодекса)“ със стойност 75,48 лв., в резултат на което за стока № 1 са определени нова митническа стойност в размер на 3 570,52 лв., данъчна основа в размер на 3 668,31 лв., дължим ДДС размер на 733,66 лв., като за заплащане по т. 4 са определени 15,09 лв. за ДДС - разлика между дължимия и реално платения данък, ведно с дължимата лихва за забава, считано от 07.07.2022 г. до датата на уведомяване с решението. По фактите решаващият съд е установил наличието на сключен договор от 01.01.2019 г. между дружеството-жалбоподател и Joseph Ribkoff Inc., Канада, с който е уговорено предоставянето на общи бизнес и административни услуги, счетоводно обслужване, логистика, правни услуги и др. На 07.07.2022 г. в МБ София Запад е била подадена посочената МД, с която „Джей Ар Ди Ел България“ ЕООД е декларирало за поставяне под режим „Свободно обращение“ стока в 5 колета, с описание „Тъкани от прежди от синтетични нишки-453 метра, ширина 1,32 см., с бруто тегло 75,10 кг., нето тегло 74,10 кг.“, страна на изпращане Турция, на обща фактурирана стойност USD 1 585,50 при обменен курс 1,85898 лв. за един щатски долар. На следващо място в решението са отбелязани процесуалните действия в хода на проверката, възложена със заповед № ЗТД-5800-535/32-986399 от 28.08.2024 г. на директора на ТД Митница София. Със заповедта е определен проверяван период от 01.09.2021 г. до 31.07.2024 г., вкл., срок за извършване от два календарни месеца и екип от двама инспектори в отдел „Последващ контрол“. Цитираната заповед е била изменена със заповеди от 04.11.2024 г. по отношение на крайния срок и от 17.12.2024 г. по отношение на срока и състава на служителите. Със заповед от 20.02.2025 г. производството е спряно за срок от 30 дни и възобновено със заповед от 26.03.2025 г. Резултатите са отразени в изготвен доклад от 25.04.2025 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима, а по същество – за основателна. Направил е извод, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати нарушения на процесуално- и материалноправните законови разпоредби. Според изложените мотиви не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 АПК, доколкото от съдържанието на заповедите за изменение е видно, че волята на административния орган е била ясно изразена, но очевидно формирана неправилно и същата не може да бъде заместена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед на приложимата нормативна рамка съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 и ЗМ, митническите органи имат ясно разписани правомощия по осъществяването на последващ контрол и определяне на митническата стойност на стоките, както и задължения да разясняват на проверяваното лице и другите участници в производствата техните процесуални права. Съдът е извел съображения във връзка с определянето на митническата стойност на стоките съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. Крайното заключение в тази насока е за необоснованост на извършеното увеличение на митническата стойност със сумите, платени по договора от 01.01.2019 г. за административна и бизнес подкрепа. Като допълнителни аргументи са обсъдени липсата на доказателства за конкретно платени суми по отделните декларации и издадените решения от директора на Агенция „Митници“ за отмяна на решение № 32-198382/30.06.2025 г. и решение № 32-222200/21.07.2025 г. на директора на ТД Митница Варна. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на решение № РЗМ-5800-859/32-244668 от 11.08.2025 г. на директора на ТД Митница София, съответстващ на фактическата обстановка и съвкупната оценка на доказателствата по делото. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Предметът на делото се свежда до преценката на определената от митническия орган стойност на процесния внос и основанието за МД от 07.07.2022 г. да бъдат причислени разходи от 75,48 лв., водещ до възникването на ДДС за доплащане в размер на 15,09 лв. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от този регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. В разпоредбата на чл. 71, § 1, б. а) Регламент (ЕС) № 952/2013 са дадени разходите, които се прибавят към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки в степента, в която са направени от купувача, но не са включени, а именно - комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката. Според изискването на чл. 71, § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни. При издаването на оспорения административен акт митническият орган се е позовал формално на относимата правна уредба и извадки от сключения договор от 01.01.2019 г. между дружеството-жалбоподател и Joseph Ribkoff Inc., Канада, с който е уговорено предоставянето на общи бизнес и административни услуги. Липсват мотиви и обстоен анализ за приложимост на разпоредбата на чл. чл. 71, § 1, б. а), подточка i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изложените съображения са бланкетни и се свеждат най-общо до това, че Joseph Ribkoff Inc., Канада, получава комисионни и възнаграждения за посредничество по договора, които следва да се разпределят пропорционално и добавени към митническата стойност на стоките по всички митнически декларации за периода м. април 2022 г. – м. март 2023 г. (при коефициент за 1 кг. нето тегло на стока според заключението на проверяващите служители). Правилно решаващият съд е взел предвид, че начислените разходи по договора за административни услуги не са равнозначни на разходи за посредничество. В това отношение обосновано е реферирал към двете решения на директора на Агенция „Митници“ от 12.08.2025 г. и от 29.08.2025 г., касаещи сходна фактическа ситуация във връзка с отчетените разходи по договора от 01.01.2019 г. С първото от тях е отменено решение № 32-198382/30.06.2025 г., а с второто решение № 32-222200/21.07.2025 на директора ТД Варна. Последната група оплаквания се отнасят до констатираните „логически“ несъответствия от съда в съдържанието на заповедите на митническия орган за възлагане на проверката от 28.08.2024 г. и нейното последващо изменение. Безспорно тълкуването на употребения израз „да се чете“ при формулиране на волята на органа в заповедите от 04.11.2024 г. (л. 202-203 от делото) и от 17.12.2024 г. (л. 199-200 от делото) създава неяснота и поставя под въпрос в действителната воля на административния орган. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от директора на ТД Митница София в тази насока не се определя като съществено и няма собствено значение за крайното решение по спора. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Останалата част от съдебните мотиви се споделят от настоящия касационен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Не се споделят възраженията на процесуалния представител на касатора срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение на жалбоподателя за първоинстанционното производство. В това отношение административният съд е отчел не само обективния характер на отговорността, но и фактическата и правна сложност на делото, както и извършените процесуални действия на защитата. При този изход на спора Агенция Митници следва да бъде осъдена да плати на „Джей Ар Ди Ел България“ ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 300 евро – адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 08.04.2026 г. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,