Решение № 1007 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2017 г.

Решение № 1007 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. Т." АД срещу Решение № 76 от 06.01.2017 г., постановено по административно дело № 8940 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че съдът не е обосновал критериите, въз основа на които е определил началния и крайния момент на процесния период на ползване на марката. Няма конкретни оплаквания, че съдът е определил неправилно периода на ползване на марката. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отмяна на административния акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - председателят на Патентното ведомство чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. В. Л. се представлява от адв. Апостолов, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноските по водене на делото съгласно представен списък. Ответникът - В. В. Л. не се явява и не се представлява. Ответникът - Т. Д. И. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "М. Т." АД срещу Решение № 111 от 03.06.2016 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането на "М. Т." АД за отмяна на регистрацията на марка МАНИЯ/MANIA с рег. № 37291 за стоките от клас 25 - ботуши, обувки и пантофи. Въз основа на събраните доказателства административният съд е установил, че административното производство пред председателя на Патентното ведомство е започнало по искане на "М. Т." АД вх. № 1300113 от 04.03.2015 г. за отмяна на регистрацията на словната марка МАНИЯ/MANIA с рег. № 37291 за стоките от клас 25 - ботуши, обувки и пантофи на основание чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Собственици на марката са А. В. Л., В. В. Л. и Т. Д. И., които са конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. За установяване на реално използване на марката за периода 04.03.2010 г. -04.03.2015 г. собствениците на марката са представили договори за закупуване и фактури за продажба на стоки, носещи процесната марка; документи, съставени при ревизии; митнически документи за внос на такива стоки, данни за търговския обект, в който се предлагат такива стоки в район "Надежда" - заявление за работно време, свидетелство за регистрация на фискално устройство; изпитвателни протоколи на процесните стоки - всички на името на "Никони 2000" ООД, с което съпритежателите на марката имат сключен договор за използване на марката. В допълнение е представено и второ писмо с рег. № 13-07-102 от 15.07.2015 г., в което заинтересованите страни са приложили договора с "Никони 2000" ООД от 2004 г. за използване на процесната марка, вписан в държавния регистър на марките на 14.11.2012 г.; доказателства за наети помещения и складове на стоков пазар Илиянци за продажба и съхранение на стоки с процесната марка; изпитвателни протоколи за същите стоки, митнически документи за внос, фактури за покупка на такива стоки, фактури за изработка на рекламни материали, носещи процесната марка. При извършената проверка на сочените от жалбоподателя основания за отмяна и на останалите основания по чл. 146 от АПК съдът е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. След обсъждане на представените доказателства съдът е обосновал, че по делото е безспорно установено реалното ползване на марката за стоките от клас 25 - ботуши, обувки и пантофи по смисъла на чл. 19 от ЗМГО в петгодишния период 04.03.2010 г. -04.03.2015 г., предшестващ датата на подаване на искането за отмяната й, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за отмяна на регистрацията й. Относно релевантния период за ползване на марката съдът е основал извода си на чл. 12, § 1 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Съгласно чл. 12, § 1 от посочената директива марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването. Въпреки това никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този период и подаването на искането за отмяна, реалното използване на марката е започнато или възобновено. По арг. цитираната разпоредба съдът е приел, че от значение за преценка използването на марката е именно петгодишният период, който предхожда датата на подаване на искането за отмяна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО регламентира, че регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според чл. 19, ал. 1 от ЗМГО регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не използва реално марката на територията на Р. Б., във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. В чл. 19, ал. 2 от ЗМГО е посочено в кои случаи се приема, че марката е реално използвана. Реалното използване на марката в търговската дейност съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗМГО е: поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки (чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗМГО); предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели (чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО); вносът или износът на стоките с този знак (чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО); използването на знака в търговски книжа и в реклами (чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗМГО). За реално използване се счита и използването на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана (чл. 19, ал. 2, т. 1 от ЗМГО), както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Р. Б., независимо от това, че са предназначени само за износ (чл. 19, ал. 2, т. 2 от ЗМГО). Представените от маркопритежателите в хода на административното и съдебното производство доказателства са ценени правилно от съда, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост към спора. Въз основа на представените доказателства съдът е обосновал правилен извод, че в процесния петгодишен период маркопритежателите са използвали марката за стоките "ботуши, обувки и пантофи" от клас 25 от Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки. Използването е реално и в достатъчна степен и се състои в реклама и търговия на стоки от класа, за който е регистрирана процесната марка. В случая безспорно е установено реалното присъствие на марката на пазара на стоки, осигурено от притежателя й. Следователно не са налице материалноправните предпоставки по чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО за отмяна на регистрацията на марката и като е отхвърлил искането за отмяна това, административният орган е постановил акта си съобразно материалноправните разпоредби, както правилно е установил първоинстанционният съд. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е обосновал критериите за определяне на релевантния период за реално ползване на марката. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е изложил ясни и точни съображения относно приложимата уредба при определяне на крайния и началния момент, относими при проверка на реалното ползване на марката, които настоящият съдебен състав напълно споделя. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците своевременно поисканите разноски. В полза на Патентното ведомство следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази вида и количеството на извършената правна помощ, а именно - процесуално представителство пред настоящата инстанция в проведеното открито съдебно заседание. В полза на ответника А. В. Л. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лв., чието плащане в брой се установява от извършеното вписване в представения по делото договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,