Решение № 17599 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2019 г.

Решение № 17599 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от Главния инспектор срещу решение по т. 8 от протокол № 23 от проведеното на 16.07.2019 г. заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с което по дисциплинарно дело № 48/2017 г. по описа на ВСС е прието, че Д. Росенова, заемаща длъжността съдия в Апелативния специализиран наказателен съд, не е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ и не й се налага дисциплинарно наказание. Наведените в жалбата възражения относно несъответствие на обжалваното решение с установената фактическа обстановка по дисциплинарното производство, обуславяща неправилно приложение на материалния закон и несъотвествие с целта му са относими към основанията за оспорване на административните актове, релевиращи доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на процесното решение и връщане делото на СК на ВСС за ново произнасяне. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет оспорва основателността на жалбата. Намира процесното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Развити са съображения, че същото е постановено, след всестранно и обективно изясняване на фактическата обстановка, въз основа на което е обоснован извод досежно липсата на вмененото нарушение по ЗСВ. Заинтересованата страна – Д. Росенова поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Намира решението на СК на ВСС за правилно и законосъобразно, поради което иска отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство е образувано с решение по т. 3 от протокол № 32 от заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 26.07.2017 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ въз основа на постъпило предложение от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) рег. индекс № ВСС – 9763/13.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Росенова – съдия в Апелативния специализиран наказателен съд (към момента на образуване на производството – и. ф. административен ръководител на АпСпНС). Вносителят на предложението излага данни за констатирани нарушения, изразяващи се в: утвърждаване на Вътрешни правила за случайно разпределение, приложението на т. 9, ал. 2 от които води до нарушение на чл. 9 ЗСВ и Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и приета с решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с решение на СК на ВСС по протоколи № 13/19.03.2015 г. и № 1/10.01.2017 г.; липса на издадена заповед за определяне на групите дела, съгласно чл. 2 от Единната методика; допусната противоречива практика при формиране на въззивни състави по дела с правно основание чл. 64 и чл. 65 от Наказателно–процесуалния кодекс (НПК); неспазване разпределението на съдии по състави; неспазване графиците на дежурство през лятната ваканция. В заключение, в предложението е изведено, че направените констатации сочат на неизпълнение от страна на съдия Д. Росенова на задълженията по чл. 107в вр. чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 9 ЗСВ – в рамките на общото организационно ръководство да се създаде организация на разпределението на делата в АпСпНС, което да се извършва на принципа на случайния подбор, съобразно реда на постъпването им, както и задължението по чл. 3 от Единната методика във вр. чл. 9 ЗСВ разпределението на делата да се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, съобразно поредността на постъпването им, като по този начин е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения. С решение по протокол № 32 от заседание на СК на ВСС, проведено на 26.07.2017 г., е образувано дисциплинарно дело № 48/2017 г. - за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Д. Росенова и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението са редовно призовавани за заседанията на дисциплинарния състав. След изясняване фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура, дисциплинарният състав приема решение по реда на чл. 319 ЗСВ, с което се предлага на СК на ВСС да приеме, че съдия Д. Росенова не е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, поради което да не й наложи дисциплинарно наказание. Решението заедно с преписката са внесени за разглеждане на заседание на СК на ВСС, проведено на 16.07.2019 г. Видно от представения по делото пълен стенографски протокол № 23/16.07.2019 г. на СК на ВСС, е проведено гласуване, с което единодушно - с 10 гласа "за" е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на съдия Д. Росенова. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд – шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на СК на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, по предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат, направено от орган по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Решението на СК на ВСС е прието след проведено, съгласно изискванията на чл. 311 - чл. 320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл. 317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл. 318, ал. 3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства, като са съобразени доводите, изложени в становището на ИВСС като вносител на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговия защитник, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани относимите доказателства (чл. 318 ЗСВ). Производството е проведено в съответствие с принципа за истинност, установен в чл. 7 АПК и при съблюдаване изискванията на чл. 35, чл. 36 чл. 37 и чл. 39 АПК. Процесното решение е подробно мотивирано, като съгласно чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, предвид приемането на предложението му, както и изказаните съображения от членовете на СК на ВСС. Формулираните изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да опорочават проведеното дисциплинарно производство и да представляват основания за отмяна на административния акт. Изводите на дисциплинарния състав, възприети от СК на ВСС относно фактическата обстановка, кореспондират с приетите писмени доказателства и показанията на свидетелят съдия П. Панова – заместник председател на Върховния касационен съд (към момента на провеждане на дисциплинарното производство), извършила две проверки през 2014 г. и 2016 г. относно организацията на работа на АпСпНС, начинът на образуване и разпределение на делата, редът за формиране на съставите, спазване принципа за случайния подбор на съдията – докладчик по чл. 9, ал. 2 ЗСВ и др. При извършените проверки не са констатирани нарушения на принципа, установен в чл. 9, ал. 2 ЗСВ и не са отправени предложения за промяна на Вътрешни правила за случайно разпределение на делата в АпСпНС. Според свидетелят съдия П. Панова, АпСпНС не се отличава от останалите апелативни съдилища при определяне на съдията – докладчик на случаен принцип. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания в чл. 308, ал. 1 ЗСВ. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. В настоящият случай липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно извършено дисциплинарно нарушение от съдия Д. Росенова. Дисциплинарният състав обосновано приема, че твърденията на вносителя на предложението за неспазване на принципа на случайно разпределение на делата не кореспондират със събраните в хода на производството допустими, годни и относими доказателства. По силата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ разпределението на делата се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Допълващите този основополагащ принцип правила се съдържат в Единната методика, приета с решение на ВСС по протокол 57/04.12.2014 г., както и в приетите в АпСпНС Вътрешни правила за случайно електронно разпределение на делата. В чл. 6 от Единната методика е разписано, че за неуредените случаи в Методиката, административните ръководители изработват вътрешни правила, в които се уреждат случаи за преразпределение на делата, които задължително следва да бъдат мотивирани. В утвърдените в АпСпНС Вътрешни правила са въведени специални правила, свързани с особеностите на делата с оглед броя на обвиняемите по едно дело, възможността да се сформират състави по същество, броят на магистратите и възможните причини за отсъствие на съдия. Хипотезата, при която може да се замени съдия-докладчик е изчерпателно уредена. Причините за невъзможност конкретен докладчик да участва в разглеждане на делото са примерно изброени в Единната методика, като неуредените случаи попадат в, други законови основания". В конкретния случай тези "други основания" са регламентирани в чл. 9, ал. 2 от Вътрешните правила, действащи в АпСпНС. По делото е безспорно установено, че докладчиците по делата, разглеждани в АпСпНС, се избират чрез системата за случайно разпределение и съответният избор предопределя и членовете на състава, който е предварително определен със заповед на административния ръководител. При невъзможност някой от членовете на съдебния състав да участва, административният ръководител определя измежду всички съдии, които могат да участват в делата по чл. 64 и чл. 65 НПК останалите членове на съдебния състав. Въпреки липсата на нормативно задължение за случаен избор или замяна на членовете на съдебния състав, след 06.07.2017 г. централизираната система за случайно разпределение на дела в АпСпНС има модул за избор на членове на съдебни състави на случаен принцип. Дисциплинарният състав обосновано извежда и цени обстоятелството, че при предходно извършените проверки в АпСпНС от Върховния касационен съд (ВКС) и ИВСС не е отчетено като нарушение на законовото изискване по чл. 9, ал. 2 ЗСВ, доколкото то визира избора на съдията-докладчик, както и на Вътрешните правила, като е констатирано, че е създадена много добра организация на работа в съда с оглед спазване на принципа на случаен подбор на докладчик по делата. Правилни са изводите на дисциплинарнонаказващия орган досежно необоснованост на внесеното предложение, в частта по пункт трети, четвърти, пети и шести. Прието за неоснователно е твърдението, че е налице манипулативност и субективност при определянето на въззивни състави. В тази връзка е посочено, че по част от делата, предмет на предложението, тези твърдения не отчитат, че неизпълнението на служебни задължения предполага да са накърнени конкретни нормативни правила, които в случая липсват. По въпроса за целесъобразността на едно или друго действие е изразено законосъобразно становище, че същото не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на дисциплинарното производство. Изложени са обосновани изводи, че в случая не се установяват нарушения на заповедите за формиране на състави в АпСпНС, а по отношение на твърдението, че в процесния период не се е спазвал графикът за дежурство през лятната ваканция, е прието, че съставите са утвърдени съгласно решение от 08.06.2016 г. на Общото събрание на съдиите от АпСпНС - измежду всички съдии, които са на работа, освен тези по чл. 64 и чл. 65 НПК, които се разпределят на дежурни състави. Във връзка с гореизложеното, дисциплинарният състав, респ. СК на ВСС законосъобразно приема, че описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на дисциплинарно нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което обосновано е направен извод за липса на правни и фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Д. Росенова. Не е доказано обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, допуснато виновно от съдията поради умисъл или небрежност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира оспореното решение на СК на ВСС за постановено при правилно приложение на материалния закон. Констатираната липса на нарушение обосновава крайния извод за законосъобразност на отказа да бъде наложено дисциплинарно наказание на магистрата. Целта на дисциплинарното наказание по ЗСВ е да доведе до постигане на по–висока ефективност в работата на магистрата, да съдейства за преустановяване на нарушенията и да осъществява превенция. За да се постигнат тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция. Върховният административен съд е имал случай да се произнесе в аналогични хипотези, като изрично е прието, че налагането на наказание, без доказано основание, действа демотивиращо и е в разрез с посочените по-горе цели. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,