Решение № 9456 от 26.10.2022 г. на ВАС, I о.

ЕООД, но едноличен собственик на капитала е един и същ архитект Г. Антова. Констативните актове за установяване годността на строежа (обр.15) са подписани от едни и същи проектанти в отделните части, с изключение на част Електро. Подаването на заявленията за подпомагане и заявките за плащане от двамата ползватели до ДФ Земеделие, регистрацията в търговския регистър на търговците, издаването на разрешенията за строеж е координирано, тъй като е на едни и същи, поредни или близки дати. Налице са семейни връзки между Е. Стефанов - пълномощник на ЕТ Р. - С. Харалампиева и В. Стефанова. Двамата търговци са финансирани от Р. ООД по договори за заем. Съдружник в Р. ООД е П. Стефанов баща на Е. Стефанов, съпруг на В. Стефанова. От заключението на съдебно счетоводната експертиза основно и допълнително, което съдът е кредитирал, е установено неизпълнение на финансовите показатели за приходи по бизнес плана за две финансови години 2016 г. и 2018 г. За 2017 г., според вещото лице е достигнато необходимото изпълнение от над 50 %. В заключението в отговор на поставените от административния орган въпроси е изследвано финансирането на ЕТ и по-конкретно получените заеми размер, вноски за погасяване, лихви, крайно салдо по всеки от получените заеми. Според експерта не се налице финансово икономически отношения между дружествата във връзка със субсидираните туристически обекти в счетоводните им документи. Дружествата работят с отделни фискални устройства, самостоятелни сметки и персонал, самостоятелни регистри за туристите, водят самостоятелна счетоводна отчетност, включително самостоятелна отчетност на предлаганите на посетителите услуги. От заключението на съдебно компютърната експертиза съдът е установил, че интернет платформата, на която се рекламира обектът на жалбоподателя е wordpress и се намира на адрес: http://complexmagura.com/. Сайтът се използва за рекламиране и на друг обект, финансиран по ПРСР 2007 -2013. Посочено е, че представляват два обекта, изпълнени от две отделни фирми, които поради близостта си, обединяват усилия за предоставяне на своите услуги. От вещото лице е посочено, че обектът се промотира по този начин поне от 15.08.2018 г. При тези факти, съдът е обосновал изводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и целта на закона. Неспазването на процесуалните правила в административното производство се отнася за нарушението по т.I от акта, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка в съдебното решение са изложени съображения, че неизпълнението на финансовите показатели за приходи представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Поради това и на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ подлежи на установяване с решение за финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на административния орган за законосъобразно издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по общия ред на АПК, основани на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП Посочил е, че чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, тъй като се отнася до възстановяването на средствата, които са безспорно установени като публични, а не до установяването на публичното държавно вземане по основание и размер. За § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП съдът е приел, че е неприложим, тъй като мониторинговият период по процесния договор е изтекъл на 10.10.2019 г., преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Съдът е приел за незаконосъобразен акта и в частта по т.III, в която за функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия е определено задължение в размер на 384 076.99 лева. В мотивите на решението е посочено, че от административния орган, въпреки дадените му указания не са ангажирани доказателства за всички посочени в акта обстоятелства, въз основа на които се твърди наличието на изкуствено създадени условия във връзка с проектантските фирми, с фирмите за оборудване, за родствени връзки. Фактическите констатации в акта не обвързват съда и подлежат на доказване. Съдът е приел, че е доказано учредяването на вещно право на строеж в ползва на двамата търговци в един и същи урегулиран поземлен имот, но е посочил, че няма правна забрана за кандидатстване по програмата с проекти на всеки един от собствениците, които са различни правни субекти. Освен това, според съда, посочените обстоятелства са били известни на органа преди одобряване на инвестицията, във връзка с което са изисквани и допълнителни доказателства за самостоятелна функционалност на инвестицията. Обстоятелствата от хипотезата на чл. 46, ал. 3, т.1 от Наредба 30/11.08.2008 г. законосъобразно са изследвани, както при одобряване на проекта, така и впоследствие при извършените проверки, като в съставените контролни листове са налице констатации за изпълнени инвестиции, самостоятелност на обекти, включително за рекламирането в общ интернет сайт и за липса на изкуствено създадени условия. Съдът е посочил, че това са официални свидетелстващи документи, издадени от контролните органи (на ДФ Земеделие) и обвързват съда с материалната си доказателствена сила по чл. 179 ГПК. Отделно от горното, съдът е приел, че посочените в оспорения акт обстоятелства не обосновават изводи за функционална несамостоятелност на инвестицията и изкуствено създадени условия по смисъла на легалните дефиниции на тези понятия, дадени в § 1, т. 31 и 32 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. В случая според съда не се установява ползването на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. Напротив самият административен орган е установил самостоятелност на инвестициите по отношение на изследваните инфраструктурни елементи не е налице ползване на обща инфраструктура по отношение на електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията на обектите. Посочено, че са изградени в един урегулиран поземлен имот и няма ограда между тях, но въз основа на вещно право на строеж за всеки от ползвателите. Въпреки, че се рекламират на общ интернет сайт, запазена е самостоятелността на обектите, което се потвърждава и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. При преценката си съдът е съобразил тълкуването на понятието изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) 65/2011, дадено в решението Съда на ЕС по дело С-434/12. Приел е, че по делото не е установен нито обективния, нито субективен елемент на това понятие според цитираното решение. В случая е установена функционална самостоятелност на инвестицията, самостоятелност на реализираните приходи, липса на обща инфраструктура, осигуряване на заетост в съответствие с целите на мярката, нарастващи приходи от дейността, което сочи на функционираща инвестиция. При тези обстоятелства, съдът е обосновал извод, че не е налице соченото от административния орган изкуствено създаване на условия с цел получаване на подпомагане в противоречие с целите на мярката и незаконосъобразност на акта в тази част, поради нарушение на материалния закон и на основните принципи на административното производство за законност, съразмерност, последователност и предвидимост. Незаконосъобразността на акта в частта по т.I и т.III, обуславя и незаконосъобразност на окончателно определения размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по т.IV и постановил отмяната му изцяло. Решението е правилно постановено. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Крайния извод на първоинстанционният съд, че не са доказани обстоятелства за изкуствено създадени условия от страна на ползвателя, които да са в противоречие с целите на мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013, се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на материалния закон. Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите от националния закон -чл. 46, ал.3, т.1 от Наредба 30/11.08.2008 г. във връзка с тълкуването на член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 г., към който препраща легална дефиниция на понятието изкуствено създадени условия , установена в националното законодателство - § 1, т.31 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г., дадено в решението на Съда на ЕС от 12 септември 2013 година по дело С-434/12. В решението е посочено, че за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер , от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване (т. 29 и цитираното решение по дело Eichsfelder Schlachtbetrieb, С-515/03.). Доказването е съобразно правилата в националното право (т. 30). По силата на чл. 170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е на административния орган и е съобразена от първоинстанционния съд. Според Съда на ЕС чл. 4, § 8 от Регламент 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. В конкретния случай по делото е установено и няма спор от фактическа страна, че инвестицията по проекта на ЕТ Магура В. Стефанова Семеен хотел, в [населено място], община Белоградчик - СМР, обзавеждане и оборудване е осъществена в един урегулиран поземлен имот УПИ-II-058107, находящ се в [населено място], местност Лозята с проекта на ЕТ Р. С. Харалампиева по силата на учредено вещно право на строеж от собственика за земята Ремонти БГ ЕООД. Доводите в касационната жалба, че по силата на учреденото право на строеж в един имот е налице вещноправна свързаност между търговците, е противоречие с чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). По силата на тази разпоредба всеки от едноличните търговци е станал собственик на построеното. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗС ползването на земята (поземления имот) от собствениците на постройките в чуждия имот, е само доколкото това е необходимо за използуването на съответната постройка според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая не е установено друго във връзка с ползването на УПИ нито в нотариалните актове за учредяване на правото на строеж, нито при извършените проверки на място. Правилно съдът е приел, че съставените контролни листове за извършени проверки са официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателства сила по чл. 179 ГПК. В контролен лист за извънредна проверка от 27.06.2019 г. са налице изрични констатации, че не са установени факти и обстоятелства, които да водят до съмнение, че ползвателят на помощта е създал изкуствено условията, необходими за получаване на помощта. По делото не са ангажирани доказателства, които да оборват тези констатации, респективно да установяват посочените в акта обстоятелства. Без наличието на други обстоятелства, само географската свързаност на двата обекта не е достатъчна да обоснове изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 7, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. В случая не е установена правна свързаност между двамата търговци. Не е установена правна свързаност между собственика на УПИ - Ремонти БГ ЕООД и ЕТ Магура В. Стефанова , съответно Магура Виктори ЕООД. По делото от административния орган не са ангажирани никакви доказателства за твърдените семейни връзки на В. Стефанова с пълномощник на другия едноличен търговец и със съдружник в Р. ООД. Рекламата в един и същ интернет сайт също не обосновава наличието на изкуствено създадени условия, тъй като видно от съдържанието й изрично е посочено, че се рекламират два отделни проекта финансирани по ПРСР. Не е доказано ползване на обща инфраструктура. При проверките на място е установено е, че ползвателите ползват инвестициите си по предназначение, имат отделно счетоводство и персонал. Обстоятелството, което се поддържа в писмените бележки на касатора, че двата обекта ползват общи ресторант, басейн и бистро, освен, че не е доказано, не е послужило и като фактическо основание за издаване на оспорения акт. Не са установени общи строители. В мотивите на оспорения акт е посочено, че изпълнителите на строежа по двата проекта са различни. Не е установена свързаност между едноличния собственик на капитала в дружествата, осъществили строителството и едноличните търговци, респективно техните правоприемници, която да обоснове, че единствената цел на изграждането на инвестицията е заобикаляне ограничението за финансиране по мярката на повече от 20 места. Функционалната и икономическа самостоятелност на ползвателите е потвърдена и от заключението на съдебно счетоводната експертиза. Съдът не е обсъдил допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза за издадени три фактури и приложените към три фактури, с издател ЕУТ Р. С. Харалампиева и ЕТ Магура В. Стефанова. Допуснатото нарушение на чл.202 ГПК не е съществено, тъй като не е засегнало изводите по приложението на материалния закон. За две от фактурите вещото лице е установило, че не са свързани с реализирането на инвестицията, а третата за доставка на храна и напитки сама по себе си не е достатъчна да обоснове функционална несамостоятелност по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Наредба 30/11.08.2008 г. Следва да се посочи и че такова обстоятелство не е посочено като фактическо основание при издаването на оспорения акт, а се твърди за първи път в съдебното производство. Това твърдение не може да замести липсата на мотиви в акта. По отношение на финансирането на търговците със заеми от Р. ООД съдебно счетоводната експертиза е установила, че ЕТ Магура В. Стефанова е финансирано и по договор за заем с Уникредит Булбанк в размер на 447 000 лева. Търговците са отчитали и разходи за лихви във връзка с заемите. Не се установява тези действия, както и действията по финансиране на ЕТ Р. С. Харалампиева със заем от Мултифункционално строително предприятие ЕООД, което е изпълнител на СМР на обекта на ЕТ Магура В. Стефанова, да са част от координирани умишлени действия във връзка с подпомагането по мярката с цел да се избегне ограничението за максимален брой места за настаняване. Това се отнася и за останалите посочени обстоятелства относно момента на регистриране на търговците в търговския регистър, подаването на заявленията за подпомагане и заявките за плащане, издаването на разрешения за строеж. От писмото от 17.04.2014 г. на административния орган до ЕТ Магура В. Стефанова е видно, че още преди одобрение на проекта му е известно, че се кандидатства едновременно по два проекта, сроковете за реализация на които са близки. В тази връзка е извършвана и проверка за изкуствено създадени условия преди одобрение и изплащане на помощта по мярката. При установените по делото факти и в съответствие с наличните доказателства, законосъобразно съдът е приел, че посочените в акта обстоятелства не установяват обективният и субективен елемент на изкуствено създадени условия, което да представлява основание за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Правилно съдът е приел, че за нарушението по т.I е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Неизпълнението на финансовите показатели за приходи по бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, понастоящем с променено заглавие Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . В този случай дължимостта на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ се установява с решение за финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ и на друго материалноправно основание. Предвид липсата на нарушение по т.III, което като най-голямо по размер е послужило като основание за определяне на окончателния размер на подлежащата на възстановяване помощ, законосъобразно съдът е отменил оспорения акт за установяване на публично държавно вземане изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 3000 лева, платено възнаграждение за защита от един адвокат. Възнаграждението съответства на материалния интерес по делото, поради което възражението за прекомерност, направено своевременно от насрещната страна, е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение: