Решение № 5339 от 2.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Джи-Ди-Транс 2012" ЕООД, подадена чрез адвокат Попова, против решение 431 от 21.10.2021 г., постановено по адм. дело 308/2021 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-04001218003923-091-001 от 29.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение 75/19.06.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е изключил голяма част от представените по делото писмени доказателства договори, приемо-предавателни протоколи и протоколи обр. 19. Позовава се на съдебни решения на ВАС и СЕС, в които е прието, че данъчен кредит не може да се откаже единствено поради неустановяването на материална и кадрова обезпеченост при доставчиците, нито на произхода на стоките. Счита, че съдебното решение е постановено в противоречие с писмените доказателства, установяващи реалността на доставките, според които дружеството е получило стоките/материалите и услугите, както и на заключенията по съдебно-счетоводната и техническа експертизи и свидетелските показания. Излага доводи, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводствата на страните по доставките и са извършени плащания по тях, а според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза спорните СМР по фактурите, издадени от Експрес-С ЕООД, съвпадат с описаните в протоколите обр. 19 и са действително извършени в сградата. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че всички получени стоки и услуги са непосредствено свързани с дейността на дружеството за осъществяване на последващи облагаеми доставки към клиенти. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да отмени ревизионния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Найденова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 141 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение 7937 от 1.07.2021 г., постановено по адм. дело 1283/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено решение 528 от 25.11.2020 г., постановено по адм. дело 343/2019 г. по описа на Административен съд - Монтана, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване указанията, дадени в решението. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Монтана е ревизионен акт Р-04001218003923-091-001 от 29.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение 75/19.06.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Джи-Ди-Транс 2012 ЕООД за данъчните периоди м.05.2016 г., м.06.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.04.2017 , м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г. и м.08.2017 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 44 345,81 лв. и са определени лихви в размер на 9 351,93 лв. по фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД, Еф-Джи-Ай Интернешенъл ЕООД, Пи Мекс 2015 ЕООД, Дон тон ЕООД, Колори-1 ЕООД, Ерая Медикал Инженеринг ЕООД, Кар Сървис София ЕООД, Херувим ЕООД, Евродом Проект ЕООД, Надомно ЕООД, Нова поща ЕООД и Експрес-С ЕООД. При съвкупната преценка на събраните в ревизионното производство доказателства приходните органи са приели, че не е установено приемо-предаването на стоките и извършването на услугите по фактурите, издадени от посочените доставчици. Приходните органи са счели, че наличните документи не са достатъчни за да докажат реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, документирани с фактурите. Поради това, на ревизираното лице е отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 44 345,81 лв. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил представените пред него доказателства и установените обстоятелства поотделно за всеки от процесните доставчици и въз основа на този анализ е приел за обосновани изводите на приходните органи, че не се доказва реално осъществени доставки по издадените фактури. Мотивирал се е, че като доказателства са представени от ревизираното лице документи фактури, приемо-предавателни протоколи, договори за сътрудничество, искания за отпускане на суровини/материали и др., но в по-голямата си част приемо-предавателните протоколи, договорите и протоколи обр. 19 са приети за неистински във връзка с открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са били ангажирани доказателства, които да удостоверят автентичността на оспорените документи, поради което те са лишени от формално доказателствена сила, съответно не доказват да са изходящи от доставчиците. Съдът е обсъдил подробно всички събрани гласни и писмени доказателства, заедно със основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза и въз основа на тях е приел, че не са събрани доказателства, от които да може да се направи извод, че родовоопределените вещи, предмет на доставките, са били индивидуализирани по съгласие на страните или предадени от продавача на купувача по сделката, както и че услугите са били извършени. Констатирал е, че част от процесните услуги попадат в предмета на дейност на ревизираното лице и същото е разполагало с необходимите ресурси и капацитет само да ги осъществи. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните за предмета на спора факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до правилен извод за неговата законосъобразност и обоснованост. Осъществяването на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което претендира правото, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Само притежаването на данъчна фактура и отразяването й в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит. Правилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е успял да обори констатациите в ревизионния акт за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит съобразно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. С ревизионният акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 040 лв. по 6 бр. фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД, за данъчните периоди м.06.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г. и м.09.2016 г. с предмет на доставки товарни гуми с размер 12/18, ремонт кранова уредба МАН, доставка гориво-нагнетателна помпа МАН, доставка на дюзи за МАН, демонтаж, монтаж и настройка на ГНП и дюзи МАН, доставка раздатъчна кутия и заден диференциал, доставка глави комплект, подвоз на дървесина от обекти на територията на ДГС, ремонт на хидравлична помпа на кран. В случая правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, като е признал, че представените в производството фактури, приемо-предавателни протоколи и договор от името на доставчика са неистински предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят автентичността на оспорените документи. Въз основа на тези фактически установявания правилно съдът е приел, че представените документи са неавтентични и не доказват да са изходящи от доставчика. След като при оспорването касаторът не е доказал автентичността на оспорените документи, правилно съдът не ги и кредитирал и не е постановил съдебния си акт съобразявайки се с тях. От събраните по делото доказателства не се установява приемо-предаването на стоките и извършването на услугите. В представените приемо-предавателни протоколи е възпроизведен предмета на доставката, така както е посочен общо във фактурите, а като място на приемане и предаване е посочен гр. София, докато в обясненията на управителя на ревизираното лице то е в гр. Берковица. Информацията в приемо-предавателните протоколи е непълна напр. подвоз на дървесина, транспорт на дървесина, ремонт на горски пътища, и не може да се обвърже с конкретно извършени услуги. Не се установява как е калкулирана себестойността на услугите и конкретен обект, за който се отнасят. В договора за сътрудничество и съвместна дейност от 1.06.2016 г. сключен между Акваграфикс ЕООД и ревизираното дружество за срок от една година, в чл. 1 е декларирано намерение за сътрудничество и съвместна дейност в областта на ремонт на товарни автомобили и подвоз и транспорт на дървесина от обекти на територията на ТП ДГС Говежда, като в чл. 3 е отразено, че за извършване на дейностите за всеки конкретен случай се сключва договор между страните, в който се отразяват задълженията на страните, срокове, плащания и др. Такъв конкретен договор не е представен по делото, който да се обвърже с предмета на всяка от доставките. Правилно съдът е приел, че представените договор и протоколи не следва да бъдат ценени като годни доказателства, които обективират реално възникнали облигационни правоотношения и реално прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки и услуги. Показанията на разпитаните свидетели М. Иванов и Ц. Гергов са общи, без конкретика за време, място, търговски дружества помагали при работодателя им "Джи-Ди-Транс 2012" ЕООД и обосновано съдът е приел, че при анализа си не би могъл да ги съотнесе към конкретно извършена услуга или конкретна доставка, в т. ч. и по отношение на доставчика Акваграфикс ЕООД. Приложените в хода на съдебното производство пътни листове също не доказват извършената доставка на стоки, тъй като в тях е вписан като маршрут Берковица - Сандански, несъответстващ на посоченото в приемо-предавателните протоколи място на приемо/предаване в гр. София, отразените в раздел "документи за превоз" следва да са посочени издадените разрешителни за превоза и вида на превоза, а не отразеното - фактура, и същите не са съпроводени с конкретни договори за превоз и товарителници. От "Джи-Ди-Транс 2012" ЕООД са представени искания за отпускане на суровини/материали, но в тях не е посочено лицето, което ги е изготвило и негов подпис и конкретната необходимост от исканите стоки, с оглед обвързването им с конкретните доставки по издадените фактури. Допуснатите разминавания в представените документи са съществени, тъй като начинът на предаване на стоките и извършване на услугите са от съществено значение за доказване на реалността по процесните фактури. С ревизионният акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 400 лв. по 1 бр. фактура, издадена отЕф-Джи-Ай Интернешенъл ЕООД за данъчния период м.06.2017 г. с предмет на доставка резервни части за товарни автомобили - 1 бр. - 6000 лв., резервни части за Taf - 1 бр. - 6000 лв.. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол, пътен лист от 16.06.2017 г., искане за отпускане на суровини/материали и доказателства за предходен доставчик. Първоинстанционният съд е признал за недоказано оспорването от страна на ответника на фактура 1000000228/16.06.2017 г. и приемо-предавателния протокол съобразно чл. 194, ал. 2 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Правилен е изводът на съда, че от събраните по делото доказателства не се установява приемо-предаването на стоките. В приемо-предавателния протокол е посочена скоростна кутия за трактор Taf и вериги комплект за трактор Taf 4 бр. с различни стойности от вписаните във фактурата, както и, че приемането и предаването е в гр. София, което е различно от мястото на приемане/предаване според обясненията на управителя на ревизираното лице, а именно в гр. Берковица. В случая между предмета на доставка посочен във фактурата и този отразен в приемопредавателния протокол и искането за отпускане на суровини/материали е налице различна индивидуализация на стоките, поради което последните два документа не могат да се обвържат с фактурата. За да бъде прието, че фактурираната доставка е извършена е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните резервни части и е получил от последния тяхната цена. В случая не е проведено такова успешно доказване от страна на ревизираното лице, като не са ангажирани доказателства, които да установяват предаването на вещите, предмет на доставката от посочения във фактурата доставчик на получателя. Правилен е извода на съда, че от съпътстващите документи не може да се установи предмета на доставката какво всъщност е договорено, изпълнено и предадено, като същите не дават основание да се приеме, че е налице реалност на доставката. На ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 400 лв. по 1 бр. фактура, издадена от Пи Мекс 2015 ЕООД, за данъчния период м.05.2016 г. с предмет на доставка ремонт на горски пътища/машиносмени. Във връзка с тази доставка са представени приемо-предавателен протокол от 18.05.2016г., според който мястото на извършване на дейността е в гр. София и договор за сътрудничество и съвместна дейност от 1.05.2016 г., сключен между Пи Мекс 2015 ЕООД и ревизираното лице, но не е представен сключен между страните договор за конкретния случай съобразно договореното в чл. 2 от този договор. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК, като е признал, че представените фактура, приемо-предавателен протокол и договор са неистински предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят автентичността на оспорените документи. Липсват ангажирани доказателства за мястото на сечището, където е осъществен ремонт на пътя, участващите лица, вида на техниката, с която е извършена услугата, откъде и как е придвижвана, времето на извършването й и други доказателства, относими към конкретната услуга предмет на фактурата. Правилно е прието от съда, че представените доказателства не дават основание да се приеме, че е налице реалност на предоставената услуга, респ. предпоставките за възникване на право на данъчен кредит като благоприятен за задълженото лице факт. На ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 702 лв. по 1 бр. фактура, издадена от Дон Тон ЕООД, за данъчния период м.07.2016 г. с предмет на доставка 4500 кг. царевица и 3600 кг. жито. Към фактурата са представени пиемо-предавателен протокол, договори за наем на коне и фактура за предходен доставчик. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК, като е признал, че представените фактура и приемо-предавателен протокол са неистински предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят автентичността на оспорените документи. Споделят се изводите на съда, че ангажираните доказателства не дават основание да се приеме, че е установена реалност на доставката. В приемо-предавателния протокол е вписано, че стоката е предадена в гр. София, което е в противоречие с обясненията на управителя на дружеството, че доставката е била в гр. Берковица. Не са представени други доказателства за натоварване, претегляне и транспортиране на стоката, както и за мястото на съхранение до момента на фактурирането. Безспорно е установено, че конете са регистрирани на името на физическо лице и от ревизираното дружество не са осчетоводени разходи или платени суми за наем на животните. Правилно е отчетено от съда, че доставките на царевица и жито са доставки на стоки, посочени в приложение 2 към ЗДДС, чийто режим на облагане е по реда на Глава деветнадесета "а" от ЗДДС, чл. 163а и сл. от ЗДДС, т. е. при режим на самоначисляване или т. нар. обратно начисляване. В този случай ДДС е изискуем от получателя по доставките съгласно чл. 82, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС начисляването на данъка се извършва от получателя, чрез издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, какъвто протокол в случая не е издаден от получателя. На ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 000 лв. по 1 бр. фактура, издадена от Колори 1 ЕООД, за данъчния период м.06.2016 г. с предмет на доставка работни обувки 10 бр. един. цена 150 лв., предпазен усилен гащеризон 10 бр. ед. цена 183,83 лв., предпазна каска с визьор 10 бр. ед. цена 166,67 лв.. Във връзка с тази доставка е представен приемо-предавателен протокол, в който приемането и предаването е отразено като извършено в гр. София, пътен лист, списъци на общо 10 човека работници в ревизираното дружество за получено работно облекло на дати 1.07.2016 г., 19.07.2016 г. и 1.08.2016 г. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 699,60 лв. по 5 бр. фактури, издадени от Ерая Медикал Инженеринг ЕООД, за данъчните периоди м.05.2016 г., м.07.2016 г., м.08.2016 г. и м.09.2016 г., с предмет на доставка ремонт на горски пътища - машиносмени - 8 бр., подвоз на дървесина от обекти на територията ТП ДГС, конски самари - 5 броя и полипропиленово въже за самари 150 м, стоманено въже ф-14 и стоманено въже ф-16. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, договор за сътрудничество и съвместна дейност, пътен лист, искане за отпускане на суровини/материали. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 950 лв. по 4 бр. фактури, издадени от Кар Сървис София ЕООД, за данъчния период м.06.2017 г., с предмет на доставка подвоз на дървесина от обекти на ТП ДГС, ремонт на двигател, шини за бензинмоторен трион - 10бр. и вериги за бензинмоторен трион - 10 бр. и доставка и монтаж на заден диференциал ГА3 66 - 3 бр., доставка и монтаж на предни полуоски 66-2 бр., доставка и монтаж на скоростна кутия. Към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, договор за сътрудничество и съвместна дейност, пътен лист и искане за отпускане на суровини/материали. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 628,80 лв. по 1 бр. фактура, издадена от Херувим ЕООД, за данъчния период м.08.2016 г., с предмет на доставка подвоз на дървесина от обекти на територията на ТП ДГС, към която са представени приемо-предавателен протокол и договор за сътрудничество и съвместна дейност. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 571,20 лв. по 1 бр. фактура, издадена от Евродом Проект ЕООД, за данъчния период м.08.2016 г., с предмет на доставка подвоз на дървесина, към която не са представени други документи. Представена е фактура от предходен доставчик с предмет "извършена услуга по протокол", договор за подвоз и транспорт на дървесина с предходния доставчик и приемопредавателен протокол за приемане на подвоз на дървесина на обекти в ТП ДГС гр. Берковица в гр. София. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 080 лв. по 4 бр. фактури, издадени от Надомно ЕООД, за данъчните периоди м.09.2016 г., м.04.2017 г., м.05.2017 г. и м.06.2017 г., с предмет на доставка превоз на булдозер, гатер и банциг, доставка и монтаж накладки и дискове на полуремарке и доставка и монтаж на феродов диск и съединител на товарен автомобил. Представени са 3 бр. приемо-предавателни протоколи за превоз на булдозер, доставка и монтаж накладки и дискове на полуремарке и феродов диск и съединител на товарен автомобил, в които е отразено място на предаване и приемане в гр. София, договор за сътрудничество и съвместна дейност, пътен лист и искане за отпускане на суровини/материали. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 349,01 лв. по 5 бр. фактури, издадени от Нова поща ЕООД, за данъчните периоди м.09.2016 г., м.05.2017 г. и м.06.2017 г., с предмет на доставка доставка и монтаж на лебедка с въже, транспорт на дървесина до Свищов, подвоз на дървесина от обекти на ТП ЗСГ Берковица, доставка на предпазно работно облекло /обувки, гащеризон и яке/, направа на каросерия. Представени са приемо-предавателни протоколи, пътен лист, договор за сътрудничество и съвместна дейност и доказателства за предходен доставчик. Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 17 525,20 лв. по 20 бр. фактури, издадени от Експрес - С ЕООД, за данъчните периоди м.09.2016 г., м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г. и м.08.2017 г., с предмет на доставка услуга за багер и даване на ниво, отливане на бетон и изкопаване на ремонтен канал, тухлена зидария, направа на кофраж и отливане на колони, направа на кофраж и отливане на площад, шлайфане на бетон, подвоз на дървесина от обекти на ТП ДГС Говежда, подвоз и товарене на дървесина, ремонт на горски път на територията на ТП ДГС Берковица, транспорт на букови трупи до гр. Благоевград, конски самари - 5 броя, ремонт на двигател - части и труд, ремонт на товарни автомобили, ремонт на двигател и трактор TAF, смяна на хидравлични маркучи на трактор TAF. Представени са протоколи обр. 19 за извършени СМР, договор за строителство, договор за сътрудничество и съвместна дейност, приемо-предавателни протоколи, пътен лист, доказателства за предходен доставчик. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 2 от ГПК, като е признал, че представените фактури, приемо-предавателни протоколи, договори и протоколи обр. 19 за извършени СМР са неистински предвид факта, че от страна на ревизираното дружество не са ангажирани доказателства, които да удостоверят автентичността на оспорените документи. Споделят се изводите на съда, че съвкупната преценка на ангажираните доказателства не дава основание да се приеме, че е установена реалност на доставките. Изложените по-горе аргументи защо не следва да се кредитират същите за доказване реалността на сделките по отношение на доставчиците Акваграфикс ЕООД и Пи Мекс 2015 ЕООД, издали фактури със сходен предмет и съпътстващи документи, важат и по отношение на тези спорни доставки документирани с фактурите, издадени отКолори 1 ЕООД, Ерая Медикал Инженеринг ЕООД, Кар Сървис София ЕООД, Херувим ЕООД, Нова поща ЕООД и Експрес - С ЕООД. В допълнение следва да се отчетат и обстоятелствата, че за доставките от Колори 1 ЕООД не е представено от групата по условия на труд в ревизираното лице писмено становище относно работните места и видовете работа, за които се осигурява работно облекло, работниците и служителите, които имат право на работно облекло, срока за износване на работното облекло и др. съгласно изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло. За доставките от Ерая Медикал Инженеринг ЕООД, Акваграфикс ЕООД, Кар Сървис София ЕООД, Херувим ЕООД, Евродом Проект ЕООД, Нова поща ЕООД и Експрес - С ЕООД не са ангажирани доказателства за местонахождението на сечището, където е осъществен ремонта на пътищата и е осъществен подвоз на дървесина и временния склад, до който е извършен подвоза, разрешителни и превозни билети, участващите лица, вида на техниката с която е извършена услугата, откъде и как е придвижвана, времето за извършването й, относими към конкретните услуги описани като ремонт на горски пътища и подвоз на дървесина от обекти на територията на ДГС. За доставките конски самари - 5 броя и полипропиленово въже за самари 150 м е безспорно установено, че конете са собственост на физическо лице, не са осчетоводени разходи и платени суми за наем на животните от ревизираното дружество и според подадената от физическото лице декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не е попълнено приложение 4, с което да се декларирани получени доходи от наем на коне, за да се приеме, че са ползвани в дейността на ревизираното лице. За доставките от Надомно ЕООД не са ангажирани доказателства за превозните средства извършили превоза, участващите лица, вида на техниката, с която е извършена услугата, откъде и как е придвижвана, времето за извършването й, протоколи за дейностите по монтаж, относими към конкретните услуги. За доставките от Нова поща ЕООД по делото не са представени доказателства, от които да може да се установи процесните родово определени стоки да са конкретно индивидуализирани и къде, кога и как са фактически предадени. Правилно е посочено от съда, че в искането за отпускане на материали не е отразена дата, причини за това искане, конкретното посочване на ППС, като на него липсват подписи на заявител, лицето одобрило заявката и отпуснало същата, което на свой ред се различава от отразеното в издадената фактурата. Във връзка с спорните услуги не е ясно къде е местонахождението на сечището, както и където е осъществен подвоз на дървесина, участващите лица, вида на техниката с която е извършена услугата, откъде и как е придвижвана, в това число и времето за извършването й. Правилно е прието от съда, че фактурите са с неясен предмет, който не може да се установи от съпътстващите ги документи. За доставките от Експрес - С ЕООД на СМР вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че представените протоколи обр. 19 съответстват на посочените по фактурите СМР и дейностите са извършени, но същите са оспорени, а след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че не е доказано извършването на СМР от посочения във фактурите доставчик. По делото не е представено цитираното приложение 1 към договора за СМР, график за извършване на строителство, количествено-стойностни сметки за изграждането на обект, издадено разрешение за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, заповедна книга, информация за технически ръководител на обекта и др. доказателства, въз основа на които да се установи, че услугите са извършени от доставчика. Не са представени и съставени съгласно договора документи за приемане на извършен етап от строителството и информация на какъв етап е строителството. Във връзка с услугите свързани с превоз и товарене на дървесина липсват доказателства за местонахождението на сечището, участващите лица, вида на техниката с която е извършена услугата, откъде и как е придвижвана. Във връзка с фактурираните ремонтни дейности правилно съдът е приел, че в представените приемо-предавателни протоколи не са индивидуализирани дейностите и конкретни части, няма данни за лица специалисти за извършването им, конкретно време на монтажа/демонтажа, респ. база/сервиз, за кой автомобил или техника се отнасят. Правилно е прието от съда, че фактурите са с неясен предмет, който не може да се установи и от представените приемо-предавателни протоколи. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното решение са изложени противоречиви мотиви, защото многократно е повторено, че доставчиците не са разполагали с материална и кадрова обезпеченост. В случая съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че доставките не са реални. Настоящият състав намира, че макар липсата на техническа и кадрова обезпеченост да не е основание за отказ на право на данъчен кредит, предаването на родовоопределената стока и престирането на услугите трябва да е доказано, а в случая не е. Само от наличието на горепосочените документи не може да се направен обоснован извод, че конкретните услуги са изпълнени и стоките са предадени. Липсват данни за това всяка конкретна услуга какъв ресурс изисква и дали доставчикът разполага с този ресурс. В тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, посредством които да установи съществуването на посочените обстоятелства. Такива доказателства не са представени както в ревизионното, така и в настоящото производство. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че спорните доставки не са реални, а липсата на материален, технически и кадрови ресурс за извършването им е ценено като косвено доказателство в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът не е съобразил обстоятелството, че според основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза доставките са отразени в счетоводството на ревизираното лице и при доставчиците и са били предмет на последваща реализация. Безспорно е установено, че услугите са отчетени по сметка 602 Разходи за услуги, приключена със сметка 611 Разходи за дейността, но ревизираното лице не е водило аналитично отчитане към сметка 611 организирана по видове дейности/обекти и не може да се установи връзка със сключените от него договори в качеството на изпълнител, издадените от него фактури за извършени услуги на ДГС свързани с добив на дървесина и направените разходи за извършването им, в т. ч. ползвани ли са подизпълнители. Не е водена и подробна отчетност на сметка 304 Стоки. От значение е и факта, че вещото лице не е имало цялостен достъп до счетоводството на доставчиците, а е работило по предоставени му за първи път в производството разпечатки от счетоводни сметки без подпис и име на изготвил, които са оспорени от ответника по касация, а представените годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. на Херувим ЕООД, Евродом Проект ЕООД, Нова поща ЕООД и Експрес - С ЕООД са с нулеви стойности, т. е. не са осчетоводявани доставки и отчетени приходи по издадените от тези дружества фактури на ревизираното лице. Така и от Херувим ЕООД, и Евродом Проект ЕООД за периода от м.07.2016 г. до м.06.2017 г. са подадени нулеви справки-декларации по ЗДДС, което опровергава изводите на експерта, че спорните доставки са отразени надлежно в счетоводството на доставчиците. При обоснованите фактически установявания за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги, материалният данъчен закон е тълкуван и приложен правилно от първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 141 лв. за касационната инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,