Решение № 4 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2075/2012 г.
ВКСII наказателно отделение31.01.2013 г.докладчик Юрий Кръстев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 199/11.10.2012 г., постановено по внохд № 175/2012 г., на Великотърновския апелативния съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 2075/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Касационното производство е образувано, по жалба на подсъдимият А. Н. К. от село Я., обл. В. Т., чрез неговия служебен защитник - адвокат Н. М., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 175/2012 г. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като се иска намаляването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 199/11.10.2012 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 54/08.05.2012 г., постановена по нохд № 156/2012 г., на Великотърновския окръжен съд, с която подс. А. Н. К. е бил признат за виновен в извършено на 14.11.2011 г., в с. Я., общ. Г. О., в къща на [улица], престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 115 НК и при условията на чл. 58а, ал. 2 и 3 НК, осъден на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при "строг" първоначален режим, зачетено предварителното задържане и присъдени направените разноски. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията по този направен довод. При определяне размера на наказанието решаващия съд, а от своя страна и въззивната инстанция, по повод на жалба със също такова оплакване, са подложили на подробен и задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно то е индивидуализирано при условията на чл. 58а, ал. 2 и 3 НК, в размера от 20 години лишаване от свобода с оглед разпоредбите на чл. 38, ал. 1 НК, чл. 373, ал. 2 НПК и протичане на производството по реда на Глава 27 НПК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тази връзка, са били взети в пред вид всички данни за обществената опасност на извършеното деяние и за личността на дееца. С оглед на това и настоящата инстанция счита, че санкцията по вид и размер се явява напълно справедлива. Допълнителното й намаляване не би било оправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия по отношение на индивидуалната и генерална превенции. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 115
- чл. 58, ал. 2