Решение № 9588 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4595/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Г., М. К. Г. и Д. С. К., подадена чрез процесуалния представител адв. Куртова, срещу решение № 4808 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 89/2025 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед № 18-10520/09.10.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – гр. Благоевград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Неви – Николай Зашев“, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – С. С. Й. и Л. А. Й., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител адв. Станкова, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците – В. К. Г., М. В. и З. И. С., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложен по делото писмен отговор и писмена защита, чрез пълномощниците си адв. Стойкова и адв. Пешев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на В. Г., М. В. и З. С. срещу заповед № 18-10520/09.10.2024 г. на началника на СГКК – гр. Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сандански, състоящото се в нанасяне на нови обекти: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1.8, с площ по документ: 22.1 кв. м., липсват данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1.9, с площ по документ: 13.9 кв. м., липсват данни за собственост; схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1.10, с площ по документ: 50.05 кв. м., липсват данни за собственост, както и е заличен обект - схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1.4, с площ по документ: 0 кв. м., липсват данни за собственост. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган и да не е нищожен, то същият е постановен при неспазване на законоустановената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Според съда позоваването в оспорената заповед само на подаденото заявление и на удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, удостоверение за търпимост, одобрено архитектурно заснемане, нотариален акт и геодезическо заснемане, не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Съдът е обосновал извод, въз основа на представената по делото административна преписка, че по делото не се установява да е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Прието е от съда, че доколкото с процесното нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 65334.300.2565.1.8, 65334.300.2565.1.9 и 65334.300.2565.1.10 се засягат границите и площта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1.4, който към момента на издаване на процесната заповед е бил собственост на жалбоподателите, както и същите са възразили срещу процесното изменение, то безспорно това е индиция за наличие на спор за материално право, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред. Позовавайки се и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема също така, че е налице и несъответствия между фактическата обстановка и съдържанието на кадастралната документация, тъй като отразените в кадастралната карта два обекта - северно ,,жилище" с идентификатор № 65334.300.2565.1.8 и западно ,,жилище" с идентификатор № 65334.300.2565.1.9, не съществуват реално като обособени и годни за обитаване жилищни единици, а представляват незавършени тавански помещения, разположени под видима и компрометирана дървена покривна конструкция и не отговарят на действащите нормативни изисквания. Според съда в случай е налице и неправомерно обособяване на самостоятелни обекти, които реално не съществуват като завършени жилищни единици - по квадратури по-малки от минималната квадратура за стая, както и изменението на KKKP е извършено еднолично по инициатива на един от съсобствениците — без съгласие, уведомление или пълномощно от останалите съсобственици, в противоречие с чл. 32, ап. 2 от Закона за собствеността /ЗС/, което представлява нарушение и на техните права. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства, първоинстанционният съд приема, че заповедта на началника на СГКК – гр. Благоевград, с която е одобрено изменение на КККР с нанасяне на нови обекти в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1 е издадена при липсата на материалноправните предпоставки за изменение на КККР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /в приложимата редакция/, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР „кадастър“ е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, като според чл. 23, т. 3 от същия закон "недвижим имот - обект на кадастъра" е и самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Легална дефиниция на понятието „самостоятелен обект в сграда“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, съгласно който "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. След анализ на цитираните норми и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства, административният съд законосъобразно приема, че предметът на исканото изменение не удовлетворява посочените законови изисквания, тъй като на място обекти с функционална обособеност, така както са нанесени в кадастъра, не съществуват. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в КККР с процесната заповед са нанесени три самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 65334.300.2565.1 с квадратура съответно 22.1 кв. м., 13.9 кв. м. и 50.05 кв. м., както и с предназначение – жилище, апартамент. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза безспорно се установява също така, че два от отразените в кадастралната карта обекти – „северно жилище“ с 22.1 кв. м. площ /идентификатор 65334.300.2565.1.8/ и „западно жилище“ с 13.9 кв. м. площ /идентификатор 65334.300.2565.1.9/, не отговарят на нормативните изисквания за самостоятелен обект с предназначение „жилище“, доколкото не покриват изискванията за минимална площ, функционалност и самостоятелност. Според вещото лице на място тези обекти не съществуват реално като обособени и годни за обитаване жилищни единици, като същите представляват незавършени тавански помещения, разположени под видима и компрометирана дървена покривна конструкция. Вещото лице установява също така, че отразеното в удостоверението за търпимост и проектната документация не отговарят на съществуващото на място. Така установеното по делото налага извода, че на място липсват годни обекти на кадастъра, които да бъде нанесен в КККР, поради и което като отменил заповедта, с която в КККР са нанесена несъществуващи самостоятелни обекти в сграда, първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В тази връзка следва да се има предвид също така, че обстоятелството, че за процесните обекти е било издадено удостоверение за търпимост, е ирелевантно в конкретния случай, доколкото наличието на това удостоверение не би могло да обоснове съществуването на обекти, съответстващи на изискванията за самостоятелен обект в сграда по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗКИР, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. Настоящата съдебна инстанция намира също така и възражението на касационните жалбоподатели, че процесното изменение на КККР не е свързано със спор за собственост, за неоснователно. Както и правилно приема административният съд, обстоятелството, че жалбоподателите, в качеството им на заинтересовани лица по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗУТ, не са съгласни и изрично са възразили в хода на административното производство срещу процесното изменение, безспорно е индиция за наличие на спор за материално право по отношение на процесния тавански етаж, който не е предварително разрешен по предвидения за това ред. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците В. Г., М. В. и З. С. за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторите ще следва да бъде осъден да заплатят по-равно такива в размер на 300 евро, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.05.2026 г., като същите бъдат заплатени само по отношение ответника М. В., доколкото само тя е страна по договора и доказва реално извършени съдебни разноски. Искането за присъждане на разноски от страна на ответниците С. и Л. Й. също се явява основателно, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати и на тези ответници сумата в размер на 660 евро, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 01.06.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,