Решение № 1479 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2010 г.

Решение № 1479 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Варна и "Тракия Крошет" ЕООД, със седалище гр. Варна против Решение № 2212 от 21.12.2009 г. по адм. д. 3380/2008 г. на Административен съд - Варна, ХIХ състав. В жалбата на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, предявена чрез Областния управител на Област Варна, се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона по съображения за недоказано от страна на "Елсед" ООД право на собственост върху кей пристан Карантина и кей пристан Родопа, наличието на спор за материално право между Държавата и "Тракия Крошет" ЕООД по отношение на ПИ № 10135.5501.250, в който попада ПИ № 10135.5501.76 и характера на публична държавна собственост на кей пристан Родопа като "пристанищно съоръжение" по смисъла на § 2, т. 19 от ДР на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и "техническа инфраструктура" по смисъла на § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ. Искането е да бъде отменено оспореното решение. В жалбата на "Тракия Крошет" ЕООД са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното решение с приемането от съда за правно ирелевантно правото на собственост върху процесното съоръжение, както и наличието на спор за материално право върху същото. Приложимата разпоредба на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР изисква разрешаване на преюдициалния спор за материално право преди провеждане на процедура по изменение на кадастралната карта. Решението е опорочено с противоречивото коментиране на съоръжението в мотивите като предмет на допълнителни данни на кадастъра и на основни кадастрални данни. Ответната страна Началникът на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна не е изразил становище по жалбите. Ответникът "Елсед" ООД чрез процесуален представител оспорва жалбите в писмено възражение и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Варна отменя Заповед № КД-14-03-150 от 09.10.2008 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна и изпраща преписката по компетентност на Изпълнителния директор на АГКК - София за започване на процедура по чл. 34, ал. 1 от ЗКИР по заявление вх. № 99-6263 от 04.09.2008 г. на "Елсед" ООД относно кей пристан "Родопа". След обсъждане на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че предмет на административното производство е искане за отразяване в кадастралната карта и регистри на съоръжение - кей пристан Родопа, което не е основен обект на кадастъра, поради което спрямо него са неприложими както разпоредбата на чл. 35 от ЗКИР за създаване на кадастрална карта, така и на чл. 53 от ЗКИР за нейното изменение. Съоръжението може да бъде нанесено самостоятелно в специализирана карта по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКИР, без към него да се включва част от морския бряг или акваторията на Черноморското крайбрежие с оглед разпоредбата ва чл. 106, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, във връзка с § 2, т. 18 и т. 19 от ДР на същия закон. По съображения за характера на провежданото производство в решението не са обсъдени и преценени доказателствата и доводите на страните във връзка с валидността на придобивното основание. Проведената от административния орган процедура по чл. 53 във вр. чл. 54 от ЗКИР, касаеща основни кадастрални данни, според първоинстанционния съд противоречи на съществени процесуални правила, довела до незаконосъобразни изводи и несъответствие с целта на закона, налагащи отмяна на заповедта. Изложените преценки и изводи се споделят от касационната инстанция. Заявление рег. № 99-6263 от 04.09.2008 г., което слага началото на административното производство и е оформено върху бланка, не съдържа подробно указване на искането. Посочен е само идентификационният номер на имота. Приетото от органа заявление без конкретизиране на искането, го задължава, при съобразяване на представените доказателства, да прецени допустимостта и да определи неговия предмет. Изпълнението на това задължение е предпоставка за изпълнение и на задълженията му по чл. 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс. Изясненото в хода на съдебното производство искане за произнасяне по отношение на съоръжение, което представлява самостоятелен обект на кадастъра, но подлежащ на отразяване в специализирана карта по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗКИР, прави неприложими разпоредбите на чл. 53 от ЗКИР, както правилно приема административният съд. Опорочаването на действията на органа във фазата на определяне на предмета на производството за издаване на административния акт е довела до нарушаване на правилата и по събиране на относимите доказателства, съответно до незаконосъобразност и на крайните му изводи. Конкретизирането на съоръжението - кей Родопа като предмет на искането в административното производство, предвид обособеността му като отделна кадастрална единица, налага извод за правна ирелевантност на конкуренцията на претендираните права на собственост върху поземлените имоти. Това прави неоснователни възраженията в касационните жалби, както на Областен управител на област Варна, свързани с публичния характер на собствеността върху земята, така и на "Тракия-Крошет" ЕООД. Разпоредбата на чл. 106 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България дава различни законодателни разрешения на собствеността върху територията и пристанищната инфраструктурата на пристанищата в зависимост от характера и значението им, като нормата допуска в определени случаи права на физически и юридически лица. Наличието на права на "Елсед" ООД върху претендираното съоръжение подлежи на преценка с оглед разпоредбата на чл. 106 от ЗМПВВППРБ при провеждане на производството по чл. 34 от ЗКИР. Произнасянето на съда по спора не е обусловено от преценка за нищожността на действията на администрацията по обединяването на имоти с идентификатори 10135.5501.75, 10135.5501.76 и 10135.5501.77 по одобрената кадастрална карта, което прави недопустима извършената от първоинстанционния съд преценка по реда на косвения съдебен контрол на законосъобразността им и опорочава решението в тази част. Съответствието на решаващите изводи на съда с приложимите процесуални и материалноправни норми налага извод за неоснователност на касационните жалби. Оспореното решение следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс