Решение № 306 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 234/2009 г.

Решение № 306 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 234/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова На основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият А. Н. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 413/23.01.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 420/08 г. от Окръжен съд - гр. Б., с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 13.05.2008 г. по н.о.х.д. № 1847/06 г. на районния съд от същия град. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Правят се алтернативни искания - за отмяна на решението и оправдаване на Г. или за връщане на делото за ново разглеждане в досъдебното производство. Искането се поддържа лично от осъдения Г. и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното: I. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият А. Н. Г. е бил признат за виновен в това, че на 19.05.2006 г. е направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство (лек автомобил, марка Ф. Ню Б. с ДК № Е* на стойност 13 500 лева), от владението на М. М. Г., без нейното съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и деянието е останало недовършено по независещи от Г. причини - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. II. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Доводите, представени в подкрепа на твърденията за нарушение на материалния закон, не оставят съмнение, че всъщност се изразява недоволство от доказателствените изводи на предходните инстанции, което определя и процесуалния характер на самото оспорване, вече детайлно развито в последващите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Основният акцент в жалбата е за допуснати нарушения при изясняването на съществения въпрос, този за авторството, признато в лицето на подсъдимия Г. Развити са съображения за игнориране на конкретни доказателствени източници, превратна оценка на други, както и за необсъждане на оправдателни доказателства. Разгледани по същество всички възражения са неоснователни. Проверката на процесуалната дейност, извършена от предходните инстанции, опровергава твърденията за неправилна оценка на доказателствата и превратната им интерпретация, както на данните с обвинителен характер - показанията на пострадалата Г., така и на тези данни, които подкрепят тезата на подсъдимия, изводими от обясненията на последния и свидетеля З. Изводите, за присъствието на подсъдимия Г на местопрестъплението и извършваните от него действия по МПС, са резултат от вярна и комплексна оценка на доказателствените източници. В мотивите на първата инстанция, възприети от въззивния съд, се съдържат ясни и убедителни съображения въз основа на какви доказателства, почерпени от кои доказателствени източници, е утвърдено крайното заключение за авторството на деянието. С основание, в тази връзка, са коментирани показанията на свидетелката Г, възприела присъствието на подсъдимия в лекия автомобил; неговите действия; белезите, характеризиращи подсъдимия, по които в последствие при извършеното разпознаване го е посочила измежду четири лица; посоката, в която се е отдалечил след намесата й. Тези показания съвсем не са били изолирани, а напротив подкрепени и от други доказателства, които макар и да имат косвен характер, обсъдени в тяхната връзка и съвкупност, също са ориентирани към подсъдимия като автор на деянието - виж показанията на свидетелите В, Г. Версията, че подсъдимият изобщо не е присъствал на местопрестъплението, а заедно със свидетеля З са се намирали на друго място, е била предмет на подробно изследване от инстанциите по същество. Отхвърлянето на доказателствените източници, представени в нейна подкрепа (обяснения на подсъдим и показания на З.), се е дължало на констатираното противоречие по между им, и на опровергаването им от доказателствената съвкупност. Не е вярно твърдението, че съдът е пренебрегнал експертните заключения по дактилоскопната и одорологична експертизи, които според защитата на подсъдимия изключват последния да е автор на престъпното посегателство. Още първостепенният съд е обсъдил същите, но правилно е преценил, че получените резултати, неидентифициращи подсъдимия като лицето оставило следите, предмет на изследване, не могат да разколебаят достоверността на останалия доказателствен материал, утвърдил извода за авторството. Основания за това се съдържат и в разясненията, дадени от вещото лице Митов. С оглед на казаното, се налага изводът, че оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с нормите, гарантиращи обективност и пълнота. Не са били игнорирани оправдателни доказателства, а след внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност, съдържаща необходимите по обем и сигурност доказателства, уличаващи подсъдимия Г, е направено и крайното заключение за авторството. Ето защо, твърденията, които се поддържат в искането, за нарушение на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 303 от НПК не се оправдават. Приетите фактически положения, очертават обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 18 от НК, поради което и материалният закон е приложен правилно. III. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не се подкрепя с изрични доводи, извън тези, свързани с доказаността на обвинението. Доколкото все пак е заявено, то касационната инстанция намира, че наказанието, наложено при условията на чл. 55 от НК и с приложението на условното осъждане, е съответно на извършеното, поради което липсва основание за намеса при предпоставките на чл. 348, ал. 5 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,