Решение № 8431 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

В. Вергилов е подал касационна жалба срещу решение 6772/14.11. 2022 г. по адм. дело 6454/2022 г. по описа на Административния съд- София в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Столичната дирекция на вътрешните работи иск, в частта за разликата над присъдения размер на обезщетението от 1300 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане от полицейски орган при Седмо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи до пълния предявен размер от 19 552,42 лева, ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло и се присъдят направените разноски. Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е частично основателна. Изложени са съображения, че размерът на присъденото от съда обезщетение не съответства на понесените от В. Вергилов морални вреди, поради което решението в частта, в която искът е отхвърлен, следва да се отмени за сумата 3700 лева и тази сума да се присъди на ищеца. ата дирекция на вътрешните работи е поискала отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Вергилов, с която срещу Столичната дирекция на вътрешните работи е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на левовата равностойност на 10 000 евро за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед рег.3382зз 1081/02.09.2020г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при Седмо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи и незаконосъобразни фактически бездействия и действия, извършени от служители на полицейското управление във връзка със задържането на ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането, алтернативно - от датата на исковата молба При повторното разглеждане на делото след отмяната на първото, постановено по делото решение, административният съд установил, че със заповед 3382зз 1081/02.09.2020г. за задържане на лице за срок от 24 часа, издадена от полицейски орган при Седмо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, В. Вергилов е бил задържан в помещение за временно задържане в същото управление, за времето от 23.55 часа на 02.09.2020г. до 20.00 часа на 03.09.2020г. Към заповедта за задържане е приложена декларация, че задържаното лице е запознато с правата си. Заповедта била отменена като незаконосъобразна с решение от 05.11.2020г. по НАХД 12899/2020г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 24.03.2021 г. По делото е приета като доказателство експертна психологическа консултация от 14.10.2020г., изготвена от психолог, когото ищецът посетил. Според писменото становище на психолога преживеният от ищеца на 02.09.2020г. стрес довел до [състояние]. Изслушано било и заключение на психологическа експертиза, според което В. Вергилов преживял силен стрес, страх, тревожност и безпокойство, вследствие на което е развил разстройство в адаптацията, което е в пряка връзка с преживяванията, посочени в исковата молба Съдът събрал и показанията на трима свидетели, единият от които е брат на ищеца. Съдът кредитирал показанията им, отчитайки родствената връзка на единия свидетел, както и факта, че той също води дело срещу Столичната дирекция на вътрешните работи. Свидетелят Д. Вергилов разказал, че заедно с брат си и други лица, бил задържан в София, на 2.09.2020 г., малко след 22.00 часа, след участие в антиправителствен протест. Автомобилът, с който пътували, бил спрял от служители на Столичната дирекция на вътрешните работи, които извели пътуващите навън. Тъй като Вергилов се възпротивил на действия на служителите, които претърсвали лекия автомобил, на всички пътуващи сложили белезници и те стояли така на улицата около час. След това били отведени в Седмо районно управление, където били разделени. След освобождаването им на другия ден, В. Вергилов споделил, че освен разпита при приемането му в районното управление, е бил извеждан на разпит и през нощта. Полицаите преглеждали телефона му и тъй като той възразил, бил изритан в крака от един от тях. Свидетелят Такев разказал, че е приятел на В. Вергилов, който му се обадил по телефона веднага след освобождаването му. На следващия ден двамата се срещнали. В. Вергилов му разказал, че задържаните били разкарвани от канцелария на канцелария през нощта, без да получат храна и вода. Върху В. Вергилов било оказано физическо насилие, но следи по тялото му свидетелят не видял. Впоследствие В. му се оплакал, че не може да спи и взема хапчета за успокоение. Свидетелят Йотов разказал, че участвал на протеста на 2.09.2022 г. заедно с Д. Вергилов и В. Вергилов. Когато се прибирали, пътувайки с лек автомобил, били спрени за проверка от служители на Министерството на вътрешните работи. Те извел пътуващите извън колата и я претърсили. Намерили пиратки, след което сложили белезници на четиримата пътуващи. В. Вергилов признал, че пиратките са негови. С белезниците престояли повече от час, след което ги отвели в Седмо районно управление. През нощта задържаните бил водени в различни стаи, били заснети и давали обяснения. Предложили им само кроасани за храна. Свидетелят помолил за вода, но полицейска служителка грубо му отказала. След един час дали вода на свидетеля. На другия ден го освободили заедно с Д. Вергилов и В. Вергилов. Четвъртият от групата не бил освободен. В. се оплакал, че един полицай му "ударил шут" при разпита. Нямал е видими белези. Според писмо 3382-33602/28.06.2021 г. на началника на Седмо районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи В. Вергилов бил задържан на 2.09.2020 г. , за "съпричастност към престъпление по чл.325 НК", със заповед за задържане. Задържането продължило от 23.55 часа на 2.09.2020 г. до 3.09.2020 г,. 20 .00 часа. Според отразеното в книгата за задържаните лица спрямо него не са ползвани помощни средства. Доведен е в добро физическо състояние и е освободен във видимо добро състояние. От правна страна административният съд приел, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е частично основателна. Установени били елементите от нормативния състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които може да се ангажира отговорността на ответника. Заповедта, с която В. Вергилов, бил задържан, била отменена като незаконосъобразна. От свидетелските показания било установено, че при задържането на ищеца са били използвани помощни средства. Тъй като не бил изготвен доклад, какъвто се изисквал съгласно чл. 5 от Наредба 8121з-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, не можело да се провери дали са налице основанията по чл. 85, ал.1 ЗМВР за тяхната употреба. Свидетелските показания обаче били убедителни, непротиворечащи си, и логически обосновани, поради което следвало да се направи извод, че действията за поставяне на белезници на ищеца са незаконосъобразни. Не е било доказано обаче, че това е станало достояние на преминаващи граждани, доколкото се е случило в тъмната част на денонощието. За останалите, твърдени в исковата молба, незаконни действия и бездействия, не били събрани доказателства. Не било доказано, че по отношение на ищеца са били упражнени полицейски произвол и насилие. Свидетелите не били преки очевидци, а ищецът не е имал видими белези и не е бил освидетелстван след освобождаването му. Не били ангажирани доказателства и за това, че е бил подложен на незаконен обиск и незаконно фотографиране, че по време на задържането му не са му били дадени храна и вода, както и че му е оказан непозволен психологически натиск. Със задържането на ищеца незаконно е било ограничено правото му на свободно придвижване за около 22 часа. Самият факт предполагал настъпването на емоционален стрес, провокиран от поставянето на лицето в изолирана среда, както и от очакванията му за последваща репресия, тъй като бил третиран като престъпник. Вследствие на задържането му ищецът понесъл неимуществен вреди, изразяващи се в силен стрес, страх, тревожност и безпокойство. След освобождаването му продължил да чувства тревожност, загубил съня си, поради което потърсил психологическа помощ. Тези вреди се доказвали от събраните гласни доказателства, както и със заключението на съдебно психологическата експертиза и експертната справка от психологическа консултация. При определяне на размера на обезщетението съдът взел предвид вида и интензитета на увреждането, както и стандартът на живот в страната. Същевременно отчел, че породените негативни преживявания са имали нисък интензитет, тъй като емоционалното страдание на ищеца било преходно и не нанесло дълбоки и трайни увреждания на психиката му. Поради това първоинстанционният съд присъдил на ищеца обезщетение в размер на 1300 лева заедно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразната заповед за задържане, като отхвърлил иска за разликата над присъдения до предявения размер от 10 000 евро ( 19 552, 42 лева). Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението в обжалваната част са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства, което е засегнало верността на фактическите му констатации. Макар да е отбелязал, че дава вяра на свидетелите, съдът е изключил част от установените от показанията им обстоятелства. Съдът преценява доказателствата свободно, по вътрешно убеждение. В случая административният съд е следвало да съобрази, че условията на задържане изключват възможността за явяването на свидетел, който не е полицейски служител, има непосредствени впечатления и не поддържа връзка с ищеца. В много случаи доказването се провежда с косвени доказателства, с оглед на които, и като ги съпостави с всички останали доказателства по делото, съдът може да направи своите изводи. Ако събраните косвени доказателства не си противоречат, няма процесуална пречка съдът да направи съответен доказателствен извод, независимо от липсата на преки доказателства за подлежащите на доказване факти. И тримата свидетели, единият от които не е сред задържаните на 02.09.2020 г. лица, възпроизвеждат едни и същи обстоятелства, споделени с тях от ищеца веднага след освобождаването му от ареста. Нормално е ищецът да разкаже преживяното на своите приятели и близки, озовали се с него в една и съща ситуация. Затова първоинстанционният съд е следвало да приеме за доказани твърденията на ищеца, че по време на задържането му върху него е упражнен физически и психически тормоз с проявеното към него грубо отношение, с лишаването му от сън и поставянето му в унизителни ситуации. Въпреки че разпитите са проведени през нощта и че не е било установено извършено от него криминално деяние, той е бил освободен на другия ден вечерта, в края на предвидения по закон 24-часов срок на задържане. Психическата травма, която е понесъл, при положение, че става дума за уравновесен млад човек, не би била с такава характеристика и период на времетраене, ако той само беше престоял в помещението за задържане за срока за задържане. Казусът се отличава с това, че В. Вергилов е бил задържан без да има каквито и да е начални данни, че е нарушил обществения ред, само по причина участието му в протест, посредством което е изразил мнението си по политически въпроси. С оглед тези обстоятелства, както и поради неточните доказателствени изводи на съда, определеният размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и следва да бъде увеличен със сумата 2 200 лева, за да компенсира изцяло настъпилите за ищеца морални вреди. Същевременно присъждането на цялата сума, която е предмет на исковата претенция, както е отбелязал и административният съд, не би било съответно на вида на понесените вреди, степента и продължителността на душевните страдания на ищеца. Решението следва да се отмени като неправилно за разликата над присъдения размер на обезщетението от 1300 лева до 3500 лева, ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. Вместо него следва да се постанови друго, с което Столичната дирекция на вътрешните работи бъде осъдена да заплати на В. Вергилов сумата 2200 лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно задържане със заповед 3382зз 1081/02.09.2020г., издадена от полицейски орган при Седмо районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, и незаконни действия на служители на Седмо районно управление за времето на задържането за периода 02.09.2020 г. - 03.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2021 г. В останалата обжалвана част решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 144,10 лева. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд