Решение № 567 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2007 г.

Решение № 567 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, във вр. с чл. 218и ГПК /отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от О. О. срещу решение от 03.06.2007 г. по гр.д. № 30/2007 г. на Търговищки окръжен съд, с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл. 97 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът "Ю" АД чрез пълномощника си поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението. Третото лице помагач М. на т. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.11.2006 г. по гр.д. № 303/2005 г. на Омуртагски РС, е признал за установено, че собственик на дворно място от 2860 кв.м, представляващо имот пл. № 520, е собственост на "Ю" АД. За да уважи предявения иск съдът е приел, че "Ю" АД е правоприемник на "А" О., преобразуван в ДФ"Р", регистрирана с решение на Търговищки ОС на 05.05.1989 г. по ф.д. № 5/1989 г. установено е, че със Заповед №ТД-I- 12/13.09.1992 г. на Министъра на т. държавната фирма е преобразувана в ЕООД, а през 1997 г. чрез масова приватизация и решение от 12.08.1997 г. на Търговищки ОС е преобразувано в ЕАД установено е също така, че на 04.06.1964 г. на ДП "А" е дадено разрешение за строеж на автогара, като на втори етаж е изграден ресторант, а дворно място от 3000 кв.м е било предоставено в оперативно управление. Този имот при приватизацията, без втори етаж от сградата, е бил деактуван като държавен, а общината през 1999 г. е актувала втори етаж и дворнато място като общинско, което видно от заключение на вещо лице в момента е с площ от 2860 кв.м, след промени в регулационния план от 1960 г., като същото към този момент вече е било включено в капитала на дружеството. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП), предвиждаща че "при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества установените факти по делото сочат, че на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), държавното имущество, предоставено за управление и стопанисване на държавна фирма имущество става собственост на търговското дружество, а в случая е било предоставено оперативното управление именно върху земята и оттук в имуществото на държавната фирма, а по-късно на акционерното дружество е преминала собствеността върху земята. Съставеният през 1999 г. акт за общинска собственост № 394/26.01.1999 г., в който е вписана като собственик на процесния УПИ общината е посочено като основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС, в съответната редакция, която гласи, че са общинска собственост имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата. Законът, с който се предоставя имущество в собственост на общините е ЗМСМА - § 7 от преходните и заключителни разпоредби. Дори и процесното имущество да представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначено за търговските потребности на общината, то по-силата на цитираната разпоредба става общинска собственост само, ако не е включено в капитала, уставният фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество - изключение, установено с разпоредбата на ал. 2 на § 7 от ЗМСМА. С влизането в сила на 17.09.1991 г. на Закона за местното самоуправление и местната администрация на основание § 7, т. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМСМА на основание на закона преминават в собственост на общините онези имоти, които по естеството си обслужват общинската инфраструктура в пряк план. Това личи и от изброяването им в посочената преходна и заключителна разпоредба. Наред с това е налице обаче и второ изискване, което не е изрично посочено в закона, но произтича от неговата цел: имотът да е бивша държавна собственост, която не е била предоставена за стопанисване и управление на държавни юридически лица. Смисълът е в максимална степен да бъде осигурено стопанисване от прекия им ползвател. Тази цел не би могла да бъде постигната, ако всички изброени в § 7 ЗМСМА обекти, включително и тези на държавните юридически лица, станат общинска собственост. Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост чрез стопанисването и управлението на недвижимите имоти от свое име и за своя сметка и отговорност в пределите на закона, вече нормативно уредена в Закона за държавната собственост, е намерила израз при приемането на ЗМСМА в § 7, ал. 2. Ето защо, съобразявайки посочените разпоредби, съдът правилно, като е установил, че процесната земя е включена в уставния фонд на ищцовата фирма е приел, че имущество не е преминало в собственост на общината. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.