Решение № 7841 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2015 г.

Решение № 7841 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" София против решение № 1125/27.02.2015 г. по адм. дело № 6171/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 932 от 23.12.2011 г., с което е потвърдено решение № 10/33/1 от 31.10.2011 г. на началника на митница Русе, в частта, с която се отказва възстановяване на акциз в размер на 12020,26 лв и делото е изпратено на началника на митница Русе за възстановяване на акциз в размер на 10970,10 лв, по искане вх. № К 47-0036 от 16.05.2011 г. на ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов"-Русе. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението доколкото съдът в диспозитива на решението е посочил размера на акциза за възстановяване, което е извън процесуалната му компетентност. Евентуално се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов"-Русе оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения акт, с който се потвърждава отказа за възстановяване на акциз, за незаконосъобразен и въз основа на заключенията по приетата съдебно-счетоводна експертиза определя акциза за възстановяване в размер на 10970,10 лв, вместо претендирания размер 12020,26 лв. Неправилно в диспозитива на съдебното решение е посочен размер на акциза, който подлежи на възстановяване и вярно е определен в мотивите въз основа на неоспорените от страните заключения на вещото лице. Актовете по възстановяване на акциз по естеството си не позволяват решаване на делото по същество и след отмяната им съдът следва да върне преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона- чл. 160, ал. 3 ДОПК. Допуснатото в случая нарушение, изразяващо се в посочване в диспозитива на размер на акциза за възстановяване, който е различен от претендирания и определения при предходното разглеждане на делото, не води до недопустимост на решението, тъй като произнасянето е в рамките на предмета на делото-основният въпрос е за размера на подлежащия на възстановяване акциз. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на решението. Същото е постановено при спазване на задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение по адм. дело № 13094/2014 г. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всички събрани доказателства за ценени отделно и в тяхната съвкупност, въз основа на които са направени обосновани фактически и правни изводи. Правилно е съобразено и решението по адм. дело № 7277/2013 г. по описа на ВАС по повод искане на същия търговец за следващ период, доколкото сходните случаи следва да се третират еднакво съгласно принципа за равенство по чл. 8 АПК. Правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че са налице условията за възстановяване на акциз до размер на 10970,10 лв и отказът, потвърден с оспореното решение на директора на Агенция "Митници", е незаконосъобразен. Той е мотивиран с обстоятелството, че фактурите за част от горивото са издадени в нарушение на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС, извън 5-дневния срок от настъпване на данъчното събитие. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАДС, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства се смята за износ и внесеният в републиканския бюджет се възстановява. Редът за възстановяване е уреден в Правилника за прилагане на ЗАДС - чл. 23а (изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) и чл. 24 (изм. - ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.). Искането се подава в митницата по седалище на лицето извършило доставката на енергийни продукти и за удостоверяване на правото на възстановяване се прилагат: копия от фактурите за закупени акцизни стоки, копие от акцизни данъчни документи за получени енергийни продукти с посочен размер на акциза или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване на акциз, документи, доказващи доставката на енергийни продукти за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане, от който са видими датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд или съответното въздухоплавателно средство, анализен сертификат. Митницата в която е подадено искането по реда на чл. 23, ал. 1, чл. 23а, ал. 1 и чл. 23б, ал. 1 извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз. Изискванията за възстановяване на акциз се считат за изпълнени, когато в резултат на проверката по ал. 1 се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено. Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата уведомява писмено лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване. В случая по делото е установено, че исканият за възстановяване акциз е внесен по сметка на Републиканския бюджет и е спазена предвидената в чл. 23а от ППЗАДС процедура по подаване на заявление за възстановяване на платения акциз, като единствено спора се свежда до законосъобразността на постановения частичен отказ досежно обстоятелството дали доставеният енергиен продукт е използван за зареждането на притежаваните от жалбоподателя въздухоплавателни средства през процесния период. Правилно и обосновано първоинстанционният съд приема наличие на достатъчно доказателства за фактическото осъществяване на летателна дейност и такива за действително осъществяване на авиохимически услуги през процесния период м. 04.2011 г., за които е разходван енергийния продукт с платен акциз. По-късно издадените фактури са представени на административния орган преди датата на постановяване на решението на началника на митница Русе и същият е следвало да ги съобрази, наред с всички останали събрани в хода на административното производство доказателства. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед изхода на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страда, за което е направено своевременно искане. Последното следва да се уважи до размер на платеното адвокатско възнаграждение, който не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК върховният административен съд, второ отделение,