Решение № 11962 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2015 г.

Решение № 11962 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и 2. "Мото София" ООД, гр. София, чрез юрк. Пеевски против решение № 269/16.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9757/2013 г. на Административен съд - София град. С първата касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - София се обжалва решението изцяло, като не се излагат касационни основания по чл. 209 АПК, както в жалбата, така и в съдебно заседание. Претендира се отмяна на решението със законните последици. С втората касационна жалба на "Мото София" ООД се обжалва решението в частта за разноските, като се твърди, че неправилно е определен размера при условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на пълния размер на направените пред първата инстанция разноски, със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Касационната жалба на "Мото София" ООД е недопустима, тъй като съставлява искане за изменение на решението в частта за разноските, което подлежи на разглеждане в производство по чл. 248 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, което е от компетентност на първоинстанционния съд, на който следва да бъде изпратена за произнасяне. Разгледана по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП се явява неоснователна. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № К 2141301590/19.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 1507/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП за начислен допълнително ДДС за данъчен период м. януари 2013 г., в размер на 19574,46 лв, ведно със съответната лихва. Прието е, че от събраните по делото доказателства и констатациите на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата /повторна/ експертизи се установява по безспорен начин наличието на изискванията по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС във връзка чл. 23, ал. 1 ППЗДДС и чл. 37, ал. 1 ЗДДС по отношение на извършения през обследвания данъчен период /м. 01.2013 г./ "международен транспорт" по процесните 9бр. фактури. Установено е, че за всички има редовни ЧМР, данни за композицията, рег. номера, изпращач, разтоварен пункт, тахошайби, които се обвързват с посочените дестинации. Налични са и договори и анекси към договорите за наем на съответните влекач, полуремаркета и товарен автомобил, както и документи, съпътстващи фактурите, описани с номера и др. данни от вещите лица. Установена е и обвръзка с товарителницата и получаването на услугата, редовност на воденото от ревизираното лице счетоводство, отчетени приходи по спорните фактури и разходи за гориво, а също и наличие на материална база за извършване на дейността. Фактурите без подписи и печати, са обсъдени конкретно и във връзка с Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС по д. № ТР-7/2004 г. ВАС, като е прието, че при наличие във фактурите на реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица и възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък, обстоятелството, че в някои от тях не са положени подписи и печати, не може да бъде предпоставка да бъде отказано признаване нулевата ставка на данъка. При тези данни и безспорното разплащане по процесните фактури, с реалност на доставките, е прието за незаконосъобразно доначисляването на ДДС по процесните фактури. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. От представените доказателства по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и приетите заключения на съдебно - техническата и съдебно-счетоводната експертизи е безспорно установено наличието на изискванията по чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС във връзка чл. 23, ал. 1 ППЗДДС. Първоначалното заключение на съдебно-техническата експертиза обосновано не е кредитирано, като надлежно оспорено, като непълно и неотговарящо на част от зададените въпроси. Установено е при съвкупна преценка на доказателствата и двете неоспорени от страните експертизи, че процесните фактури за извършени доставки са обвързани с международни товарителници и съпъстващи документи за реалност на доставките, които са по гл. 3 от ЗДДС-облагаеми със ставка 0%, т. е. незаконосъобразно е доначислен ДДС за декларираните доставки за м. 01.2013 г. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила, а бланковата касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София - без уважение като неоснователна. Предвид изхода на делото, разноски за настоящата инстанция не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,