Решение № 7852 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 372/2016 г.

Решение № 7852 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 372/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. С. Загора, против решение № 213 от 16.11.2015 г., постановено по адм. дело № 285/2015 г. на Административен съд - С. З., с което е отменен отказа на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. З., обективиран в писмо с изх. № РД-16-916/15.06.2015 г., постановен по заявление с вх. № РД-16916/10.06.2015 г. на Г. И. И. от гр. С. Загора. Със същото решение е изпратено делото като преписката на административният орган за произнасяне по направеното искане със заявление с вх. № 1014/27.02.2015 г. на Г. И. И., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу отказа, обективиран в писмо с изх. № РД-16-916/15.06.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. З.. Жалбоподателят - директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. З.. Ответникът - Г. И. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпилия писмен отговор по делото, изразява становище за неснователност на касационната жалба и моли Върховния административен съд да постанови решение с което да остави в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че правилно първоинстанционния съд е приел за незаконосъобразен отказа на административния орган за заверка на регистрационната карта на земеделския производител по реда на чл. 5, ал. 3 от НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. В тази връзка излага съображения, че административният орган неправилно е изчислил срока за подаване на заявлението на земеделския производител, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Г. И. И. против отказа на директора на Областна дирекция "Земеделие", обективиран в писмо с изх. № РД-16-916/15.06.2015 г. С него по подадено от Г. И. И. заявление е отказано да бъде извършена заверка на регистрационна карта на земеделски производител по реда на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители /Наредбата/. С обжалваното решение е отменен отказа на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. З., обективиран в посоченото писмо, и е изпратена преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане със заявлението на Г. И. И., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че от изложените факти в заявлението подадено с вх. № 1014 от 27.02.2015 г., е направено искане за извършване на административната услуга - заверка на регистрационната карта на земеделския производител. Съдът е приел, че земеделският производител е изпълнил законовото си задължение за подаването на необходимата информация в законоустановения срок, съгл. разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, тъй като с подадената от земеделския производител анкетна карта с вх. № 1014 от 27.02.2015 г. за административният орган е възникнало законовото задължение за извършване на административната услуга. Същият е приел, че отказът, обективиран в писмо изх. № РД-16-916/15.06.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. З. е постановен в нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Регистрацията на земеделските производители е предвидена с чл. 7 и чл. 10, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като е възложено на министъра на земеделието и храните издаване на наредба относно прилагането им - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото няма спор, че Г. И. И. е регистрирана като земеделски производител в Областната дирекция "Земеделие". С Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители е предвиден реда за регистрация на земеделските производител, съгласно който се извършва ежегодно заверяване на регистрационните карти на вече регистрираните земеделски производители. В съответствие с чл. 5, ал. 3 и чл. 11 от Наредба № 3 заверката на регистрационните карти на вече регистрираните земеделски производители е обвързана със срок за подаване на заявление до 25 март на текущата година, който срок е преклузивен, с оглед упражняване правото за заверка на регистрационната карта, въз основа на което могат да се упражнят права по чл. 6 от Наредбата. С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.) е изменена Наредбата, като с § 9 от Преходни и заключителни разпоредби е предвидено, че през 2015 г. земеделските стопани подават актуална информация съгласно чл. 5, ал. 3 и информация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 съгласно чл. 11, ал. 1 в срок до 15 май. Първоинстанционният административен съд е приел, че въз основа на подадените на 27.02.2015 г. данни, отразени в анкетен формуляр е заявено от жалбоподателят искане за извършване на административната услуга - заверка на регистрационната карта на земеделския стопанин. Необоснован е извода на първоинстанционният съд, че жалбоподателят в законоустановения срок е подал изискуемите се документи за заверка на регистрационната му карта като земеделски стопанин за следващата стопанска година. В случая, жалбоподателят по първоинстанцинното производство е подал анкетен формуляр в общинска служба "Земеделие" - С. З., регистриран с вх. № 1014 от 27.02.2015 г. За наличието на тези документи компетентният орган е разбрал едва по повод молбата на жалбоподателя с вх. № РД-16-916/10.06.2015 г. При липсата на изискуемата се документация пред органа, компетентен да се произнесе по искането, отказът обективиран в писмо изх. № РД - 16-916/15.06.2015 г. е правилен и законосъобразен. При условие, че компетентният орган не е сезиран с искане за извършване на административна услуга, той не може да извърши същата. В случая дори и да е било налице постъпило искане до некомпетентен орган, неизпращането на искането на компетентният орган е равносилно на липсата на искане за произнасяне. То не е основание за незаконосъобразност на отказа на административния орган за извършване на услугата. То може да бъде основание за административнонаказателна отговорност или дисциплинарна отговорност на съответното длъжностно лице, което не е изпълнило задължението си за своевременното препращане на преписката, но не и основание за незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният пред първата инстанция административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на обжалваното решение. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесният акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Г. И. И. да се отхвърли като неоснователна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,