Решение № 6228 от 08.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4460/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община "Тунджа" против решение № 401 от 12.03.2026 г., постановено по адм.д. № 431/2025 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - А. Х. Х., в писмено становище, излага съображения за основателност на касационнота жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Сухопътни войски на Република България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като не претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – община "Тунджа" и община Ямбол не изразяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя заповед № РД-07-0987/08.10.2025 г. на кмета на община „Тунджа“, с която на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ е одобрен проект за Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване, схеми ВиК и Ел. на ПИ с идентификатор 35028.29.51 по КККР в землището на [населено място], обособяване на УПИ І 29.51 с отреждане „за производствено-складова дейност, закрит манеж, заведение за хранене и басейн“, с определени линии на застрояване, съгласно приетите и одобрени графични части, неразделна част от заповедта. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че ПИ с идентификатор 35028.29.51 по КККР на [населено място] е земеделска земя, включен е в обхвата на действащия ОУП и попада в устройствена зона за производствени дейности „Пч“ – чисто производствена зона по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Отреждането на УПИ е за "производствено-складова дейност, закрит манеж, заведение за хранене и басейн". Съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата територии и устройствени зони от разновидност "чисто производствена зона" (Пч) се застрояват само с производствени и складови сгради и съоръжения и сгради за обществено обслужване. Нормата на чл. 24, ал. 2 дефинира, че сградите за обществено обслужване по ал. 1 са лечебните заведения за извънболнична помощ, магазини и заведения за обществено хранене, административни сгради и научни звена към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната. Видно от писмото на РИОСВ – гр. Стара Загора (л. 33) e, че инвестиционното предложение предвижда изграждане на помещение за временно пребиваване и обслужване на коне, закрит манеж, заведение за хранене и басейн за обществено ползване. Следователно определеното отреждане на УПИ е в противоречие със зоната, в която попада същия съгласно ОУП и съответно с плана от по-горна степен, което обосновава материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая следва да се допълни, че обжалваният административен акт е постановен и в нарушение на предписаната от закона форма. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени чл. чл. 129, ал. 2 ЗУТ и чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Правното основание не може да се извлече и от фактическите основания за постановяване на административния акт, които сочат единствено на одобряване на проект за първоначален ПУП – ПРЗ. Посоченият в заповедта чл. 129, ал. 2 ЗУТ определя компетентността на органа да издаде заповедта, а правилото на чл. 136, ал. 1 ЗУТ регламентира, че проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма т.е нормата определя реда за изменение на устройствените планове и съответно не е материалноправна. Посочения порок е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди община „Тунджа“ да заплати на министерството на отбраната сумата 105 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,