Решение № 6315 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. М. П., чрез процесуален представител адв.Велинов срещу решение 7191 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 8544/2023 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3286з - 2460/11.07.2023 г. на директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че решението противоречи на националните норми и на правото на ЕС, по-конкретно Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. и Регламент 2016/679 и посочва, че след като разпоредбата на чл.85, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, съгласно която реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него, не е дерогирана от специална норма, същата следва да се приложи и като последица следва да се снемат от отчет и заличат личните данни на касатора от информационните масиви на МВР и от регистрите с полицейска регистрация. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспорената Заповед 3286з-2460/11.07.2023 г. на Директора на ГД Национална полиция, като се присъдят и направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директор на ГД "Национална полиция" не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 221, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед 3286з -2460/11.07.2023 г. на директора на ГД "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация 6010/30.10.2005г., извършена в РУ Дупница ОДМВР Кюстендил на С. М. П., поради липсата на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че на 23.05.2023г. П. е подал заявление за снемане на полицейската му регистрация под 6010/30.10.2005 г. по описа на РУ-Дупница за престъпление по чл.254а от НК, във връзка с което Окръжен съд Кюстендил е одобрил споразумение и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Установил е и че на 17.11.2009 г. П. е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. По заявлението е извършена проверка, въз основа на която е изготвено Предложение рег. 277р 6380/09.06.2023 г. на ВПД Директор ОДМВР Кюстендил до директора на Главна дирекция Национална полиция за отказ за снемане на полицейската регистрация, предвид липсата на основанията по чл.68, ал. 6 ЗМВР. Административният орган, съобразявайки че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, вкл. и при настъпила реабилитация, приел че не са налице предпоставките на чл.68, ал.6 от ЗМВР и издал оспорената заповед. При тези фактически установявания съдът приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаните от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. След извършен анализ на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, съдът счел, че не е налице нито едно от цитираните в текста законови основания по отношение на жалбоподателя за снемане на полицейската регистрация. Обосновал извода, че предвид целите на обработката на личните данни, не е налице хипотезата на чл.45 от ЗЗЛД, а именно да е отпаднала целта на обработването им, тъй като за целите на противодействие на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Фактическата обстановка е установена правилно от решаващият съд, като са обсъдени доводите на жалбоподателя, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, но изводите за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неправилни, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Безспорно е, че нито едно от посочените в чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за изтриване на лични данни от полицейския регистър не е приложимо в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, до смъртта на това лице. Безспорно е и, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква в) от нея, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по- горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. Доколкото съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности /СЕС/ е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед и преписката се върне на органа за ново произнасяне по подаденото от П. заявление, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпроса с Решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС. С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 270 лв., от които 70 лв. заплатена Д.Т. и 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, съгласно приложения по делото /л.8/ договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,