Решение № 15423 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2009 г.

Решение № 15423 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8271/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 530 от 23.04.2009 г., постановено по адм. д. № 167/08 г. Пловдивският административен съд, ХIV-ти състав, е обявил за нищожен Ревизионен акт № 2400828/30.10.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 1089/20.12.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му, в която е отказан данъчен кредит по фактура № 189 от 23.12.2004 г. и № 190 от същата дата, издадени от "Български тютюни" АД - гр. Джебел за сумата 35 285,80 лв. и лихви в размер на 12 782,50 лв., като е осъдил Д "ОУИ" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 500 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Ченков Търновалийски в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в тази му част решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни мотиви в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответният по касационната жалба ЕТ "СЧ - Лемп - Стефан Чолаков" - с. Елхово, общ. Николаево, обл. Стара Загора не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Пловдивският административен съд е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2400828/30.10.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 1089/20.12.2007 год. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта му, в която е отказан данъчен кредит по фактура № 189 от 23.12.2004 г. и № 190 от същата дата, издадени от "български тютюни" АД - гр. Джебел за сумата 35 285,80 лв. и лихви в размер на 12 782,50 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че актът за възлагане на данъчната ревизия е издаден от некомпетентен орган - началник сектор при ТД на НАП - гр. Стара Загора, тъй като се касае за изменения на данъчни задължения, за които е издаден акт за прихващане или възстановяване, и този акт е следвало да бъде издаден от териториалния директор при условията на чл. 134 от ДОПК. Посочено е, че съгласно установената практика на ВАС актовете за прихващане и възстановяване са индивидуални административни актове, които пораждат права и задължения (в случая право на данъчен кредит), поради което тяхното изменение следва да бъде извършено при условията на чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.) или чл. 133 и сл. от ДОПК. Съдът е дал и подробно тълкуване на разпоредбата на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменението на установени данъчни задължения. Административният съд е направил извод, че след като липсва годен акт, с който да започне процесната ревизия, и този пропуск не е саниран в нейния ход, то издаденият в последствие РА се явява нищожен в тази му част. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и в тази си част. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно тълкуване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбите на чл. 129, чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. Излагат се аргументи, че в ДОПК е направено ясно разграничение между проверката и ревизията, както и че според принципите на кодекса ревизионният акт е единственият акт, с който се установяват (определят) данъчни задължения. Посочва се още, че актовете за прихващане или възстановяване безспорно са актове на приходната администрация, но с тях не се определят задължения по смисъла на чл. 133, ал. 1 от ДОПК, само се констатират факти и обстоятелства от значение за данъците и се прихващат, респективно се възстановяват суми, недължимо платени или подлежащи на възстановяване. Навежда се и довод, че издадените ДАПВ са за данъчни периоди 03 и 04 на 2005 год., а ревизираният период е за м. 12 на 2004 год., поради което с въпросните актове по никакъв начин не се установяват данъчни задължения за същия данъчен период. Направените оплаквания са неоснователни. Наведените от касатора доводи се споделят от настоящата инстанция, но те са относими към правния режим на института след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108/19.12.2007 год. С изменението на последната не се цели само внасяне на яснота и избягване на неправилно тълкуване, каквито доводи са развити в жалбата, а се създава възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски, независимо, че същите има издаден преди това акт за прихващане или възстановяване. Преди изменението на разпоредбата, за която правилно е отбелязано, че няма обратно действие, такава процесуална възможност не съществува, като в съдебната практика се приема, че и при ДПК, а в последствие при ДОПК, влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване са стабилни административни актове и установените с тях права или задължения могат да бъдат изменяни само по предвидения за това специален ред. Даденото тълкуване на закона в тази насока от страна на първоинстанционния съд се споделя от състава на настоящата инстанция и не следва да бъде преповтаряно. Не може да бъде споделено и оплакването, че в случая не е налице влязъл в сила ДАПВ за м. 12/04 год. От приложените като доказателства по делото ДАПВ № 1185/29.04.2005 год. и № 2028/30.06.2005 год. и двата на ТД на НАП - гр. Стара Загора, е видно, че с тях е извършено прихващане на вземанията, които има ЕТ"СЧ - Лемп - Стефан Чолаков" за данъчни периоди м. 03 и 04 на 2005 год. със задълженията по справката-декларация за данъчен период м. 12/04 год., т. е. извършена проверка на правата и задълженията на търговеца за процесния данъчен период м. 12/04 год. и за тях са налице влезли в сила ДАПВ, което обуславя необходимостта от възлагане на ревизията при условията на 134 от ДОПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,