Решение № 605 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2012 г.

Решение № 605 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иванка Петкова Джановска от гр. София, срещу решение № 545/03.07.2012 г., постановено по адм. д. № 308/2012 г. на Административен съд - София-област, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява "Еко интеграл ЕС" ЕООД. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Иванка Петкова Джановска срещу Заповед № 3-155/22.03.2012 г. на кмета на община гр. Правец, с която на основание чл. 109, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрен проект за ПУП - план за регулация на УПИ I-фурна, кв. 30 по плана на с. Разлив, община гр. Правец, като се променя отреждането на имота - за обществено обслужваща дейност. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта са спазени формата на акта, административнопроизводствените правила, както и че не е налице противоречие с материалноправни разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. Съдът е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства, като изводите му кореспондират на установената фактическа обстановка. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е собственица на съседен УПИ II-55, кв. 30 по плана на с. Разлив. В конкретния случай не се променят границите на урегулирания поземлен имот /УПИ/, предмет на заповедта, а само се променя отреждането му за друго мероприятие. С оглед на това съдът не е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил исканата експертиза, която в случая е неотносима за спора, след като границите на УПИ не се променят, а те са установени с действуващия към момента ПУП, одобрен с предходен административен акт през 1980 г., видно от приложените по делото скици. В тази връзка неотносимо е твърдяното, че не е изяснено обстоятелството дали са уредени регулационните сметки, което би било относимо в друго производство. При правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че в случая не е нарушен чл. 121, ал. 2 ЗУТ, отменен, действувал към момента на издаване на заповедта, тъй като този текст касае одобряване на устройствени схеми, а в случая се одобрява изменение на план за регулация само по отношение отреждането на имота. Няма изискване за даване съгласие на собствениците на съседните УПИ, за каквото претендира жалбоподателката. Промяната на отреждането на УПИ от едно мероприятие в друго, което и преди и с настоящата заповед, остава за нежилищни нужди, не е в нарушение на закона. Като се има предвид гореизложеното, решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК